„Култ“ на Любко Дереш

Да събудиш сънищата

1-231903_b

   Когато обичайното предизвиква необичайното, възникват много интересни въпроси. Това определено важи за „психеделичните“ романи, част от които е и „Култ“ на Любко Дереш („Ерго“, 2021, с превод на Райна Камберова) – книга с почти неясна концепция, но с достатъчно време-пространство, за да хвърли ръкавица на реалността, като я смеси с диверсията на наркотичните състояния. Когато се запитах кой всъщност е Дереш, изскочи много любопитна информация. Преди две десетилетия авторът е младеж във вихъра на най-бурните си години (тогава е написана книгата), които все още не тежат толкова, че да потискат нуждата от строгата диета на реалността. В подстъпите на новото хилядолетие напиращото младо поколение се опива от дегустацията на свободата, оглеждайки се в лицата на неудовлетворените си предшественици. Стигмата на Източна Европа зараства, формирайки буря от емоционален дисбаланс, който превръща всяка идея и мечта в неотменима истина. Но има и друго. В този някак повърхностен живот трябва да сбориш доброто и злото. Доброто е илюзията за контрол над съдбата, а злото – метафизичния свят и ирационалното. Тук най-злонамереното би било да загубиш представата за собствената си личност. Един чужд свят би изглеждал като изваден от книга на Лъвкрафт. Буквално.

Сюжетът предоставя достатъчно разпознаваема амалгама от характери, когато младостта прескача между световете, за да намери удобно място за себе си. Банзай, вече преминал строго установената граница на израстването, попада в лапите на отговорността и правилата като преподавател в учебно заведение. Той вече се намира от другата страна, където властват изискванията и строгата цензура на съвестта, но за да открие баланса в новото си поприще, той трябва да се сбогува с миналото, което никак не е лесно. Учениците му винаги са готови да покажат буря от емоции чрез своите още нестабилни критерии за оценка на живота. Дарця стои встрани от всичко това, заклеймена и прогонена. Младият учител е заслепен от нея, но трябва да се придържа към правилата, а те прокламират сдържаност и адекватност в новата ситуация. Мостът е разрушен, когато Банзай решава да се намеси в младежките проблеми на учениците си. И не е единствения попаднал в капана. Дереш описва позната дилема, която обаче лесно напуска своята обичайност. Търсенето преминава пределите на тази реалност и се сблъсква челно с нелогичните изстъпления на съзнанието.

Романът е див и непредсказуем, както би изглеждал всеки наркотичен пристъп или пиянство. На практика темите са търсенето на идентичност и проявите на свободната воля в поколението, което преминава в новата ера. Книгата е пълна с препратки към литературата, музиката и наслоения с проблеми свят на хората през очите на размитата действителност. В началото ми беше странно, че именно този роман е избран да попълни жанровата поредица „Нулева зона“. Както се случва обикновено, изненадите се намират в края. Тогава дойде и удовлетворението. Нямам против да прочета още нещо в този стил, така че продължавам да търся.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s