„Гроб съм“ на Явор Цанев

Въображението на живота

1-3456764

  Прочетох седма книга и пети сборник с разкази на Явор Цанев. Винаги съм се възхищавал от широката палитра на неговите теми и вдъхновения, от страховитите видения и обратите на съдбата, през детайлите на характерите, които изследва, до естествените по своята същност събития в живота на обикновените хора, предадени с внимание и приятен изказ. И тук нищо не изглежда случайно. В „Гроб съм“ („Гаяна“, 2020) има достатъчно, за да обуздае често изкривените ни представи за живота и нуждата от постоянно доказване, че не живеем в илюзия. Няма нищо грандиозно в човека, си помислих щом затворих последната страница. Многобройните къси разкази приютяват доста познати сцени, в които всеки би намерил нещо от собствените си спомени. Но какво би се получило, ако няма момент на изненада? Явор е склонен да добавя в ситуациите шепа магически подправки, които да разчупят клишето, преминавайки границите на вероятното и възможното. Това е една от хубавите черти на много от разказите. Самите ние имаме склонността да търсим нещо съдбовно във всеки наш жест и решение. Защо тогава да не получаваме знаци, които да разчитаме по свое усмотрение?

Естествено е подредбата на разказите да носи определена настройка. Често съм склонен да очаквам фантастичното да пребори делничните мисли и раздумки, някой персонаж да преформатира собствената си действителност или да прогледне през телескопа на откривателя. Истината е, че това всъщност не се случва често. В този сборник темите са на съвсем друга основа. Какво би се случило в ежедневието на възрастна жена, обгърната от меланхолията на старините си? Как да възприемаме личните трагедии и да се преборим със собствената си съвест? Къде се простират границите на собствените ни възможности? Как да се преборим с хаоса около себе си, когато единственият избор е да се оставим на течението? Често реалността е брутална и не оставя кой знае какъв избор. Като контрапункт на всичко стоят (не)вероятностите и пречупената логика на несъвършените. Накрая има определена емоция след неочакван обрат или решение. Не винаги успявах да се изненадам, но това не ми попречи да се наслаждавам изцяло на поднесените истории. Любимите разкази се оказаха доста повече и затова не е необходимо да изписвам всички заглавия.

Ако попаднете на този сборник, позволете на Явор да се настани в ума ви за известно време. Малките истории винаги са били част от живота ни. Един ден ще дойде време за равносметки и важните неща могат да изникнат от всяко кътче на съзнанието. На задната корица е изписано: „Разпилени фрагменти от човешкия род.“ Разказите винаги са ми носили нещо повече от моментно забавление. Явор Цанев се справя чудесно със задачата да намира чудеса и в най-малките промеждутъци време.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s