Случаят, който провокира света
Не всеки човек би бил доволен, ако нещо в ежедневието му се промени фундаментално, макар достатъчно приключенци искат точно това – една безкрайна кавалкада от изненади, за да има смисъл самият живот. Със сигурност не разбираме всичко, но поне се опитваме по някакъв начин да наложим непознатото върху здрава основа от лични принципи и отношения, към нещо предполагаемо естествено и обяснимо. Именно затова нещата изглеждат пределно прости. Аз харесвам книги с подобни идеи, в които ориентацията и дезориентацията си партнират доста естествено, в разрез с обичайното и наложените правила. „Аномалията“ („Колибри“, 2021, с превод на Росица Ташева) в действителност е фантастика, но по време на четенето човек едва ли би пропуснал препратките към собствените ни слабости и ограничения. Дали изобщо е възможно човечеството да надскочи себе си и за премине на следващото ниво? Спомням си, че на по-млади години жадно поглъщах всякакви фантастични сюжети и излизах от киното с друга перспектива за света. Оглеждах се изумено и откривах в хората единствено ограничена сетивност, банални реакции и безсмислени спорове. Научих се да гледам нещата от различни ъгли, да търся повече възможности за решения и да не робувам изцяло на класическите принципи, които предопределят всяка реакция. „Трябва да мислиш“ – казвах си. Нещо като да не обидиш моментално шофьора, който е минал на висока скорост през локва и те е опръскал с кална вода.
Тази книга действа по същия начин. Льо Телие е избрал да провокира, да си направи експеримент с човечеството, да измести перспективата, за да получи задоволителен резултат. В рамките на три месеца един и същи самолет каца два пъти. Всъщност е излетял само веднъж и по време на полета се случва нещо против правилата. Второто кацане, три месеца след първото, стоварва на същото летище копия на същите хора, чиито дубликати продължават да живеят според своите предпочитания. Учените и политиците са в недоумение. За късмет съществува точно определена процедура, вещо изготвена преди доста години от млад и склонен към неуместни шеги учен, който се оказва най-важния човек в този момент. Създава се разширен кръг от учени, религиозни водачи и хора с достатъчно идеи. Преди да бъде оповестено събитието, трябва да бъде съгласувано общо решение, за да не настъпи паника. Освен това на генетично идентичните двойници им предстои съдбовна среща. При всички тези събития и подготовки за нещо наистина предизвикателно, Льо Телие избира личните драми на пътниците. Нека лидерите умуват за проблема, но целта е да се претеглят възможностите на обикновените хора.
Романът започва почти невинно, с което резюмето изгубва до известна степен своята сила. Историите на някои от пътниците наслагват пластове след пластове житейски победи и неволи, докато сблъсъкът с невъзможното се готви да поднесе своята версия на живота. От време на време авторът се заиграва с научната основа и гради интересни теории, които понякога донасят по-шеговита трактовка на събитията. Много сполучливо е присъствието на действителни личности, с техните познати реакции и решения. Провокацията на Льо Телие придобива смисъл, тегли в определени посоки, създава тревожни вълнения и лесно експериментира с възможностите. Харесвам тази неповторима атмосфера на загадки и оголване на човешките слабости, липсата на предизвестен край. Според мен наградата „Гонкур“ е естествена за такова произведение. Ако нещо провокира мислене и поглед от друг ъгъл, то трябва да изпъква като руши баналностите на ежедневието ни. Един ден нещо ще пречупи основата на възгледите ни и тогава наистина ще стане интересно.
Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 