Стената в сърцето
Много на брой събития остават в миналото като паметници на промяната. Личностите се сменят, докато времето отпечатва драма след драма в историята на човечеството. Всъщност това са просто думи за едни поколения и част от спомените на други. Усещането на свидетелите е различно. Докато поредната дамга се вкоренява дълбоко в мислите на хората, други събития напомнят за себе си през текстовете на художествени, мемоарни и документални книги. „Дъщерята на комуниста“ („Киви“, 2021, с превод на Свидна Михайлова) прилича на мемоар, защото в художествен аспект по-скоро маркира събития и сцени и не успява да обогати достатъчно разказаната история. В началото бях готов да стана свидетел на повече драма и мрачни сцени, но самата книга представя нещата по друг начин. Това е разказ за стените, които разделят идеологии, принципи и хора. Причината е исторически факт: след края на Втората световна война Германия е разделена между победителите, а няколко години по-късно са създадени ФРГ и ГДР. Приела Съветската идеология, ГДР остава изолирана от западните демокрации. Скоро е издигната и Берлинската стена. Ароа Морено Дуран дава думата на една жена, за да разкаже спомените си за несигурното бъдеще в новата действителност.
Героите са испански емигранти, заселили се в Източна Германия заради принадлежността на бащата към комунистическите идеи. Малката Катя трябва да порасне в лишения с строг контрол, без възможност да се наслаждава на собствените си мечти. А те са ограничени до приемане на куп лишения в едно изолирано общество. Пред очите ѝ се строи стена, хората започват за се делят на „тези оттатък“, макар границата да е разделила роднини и семейства. Романът прескача през годините и всяка промяна в политиката и нагласите на властта се отразява на обикновените хора. Сравнението със ситуацията „на изток“ и тази „на запад“ е неизбежно. Всяка неволя е приемана с мрачни перспективи и далечна надежда за някаква промяна. Но всичко е в главата на подрастващата Катя и светът сменя окраската си през собствените ѝ възприятия. Тук любовта може би не е толкова истинска и вълшебна, приятелите са като причудливи сенки по време на залез. Един ден всичко ще се промени – дали време за ново начало или поредната тъжна борба в името на непостижимите идеали.
Изглежда странно книгата да бяга от собствения си сюжет, но това прозира навсякъде. Събитията са просто маркирани и втурването напред във времето донякъде лишава сетивата от усещането за пълната картина. Разбира се, романът има силни страни. Това е книга за границите във всякакъв аспект, макар пред всички да стои само една, построена с мисълта да обездвижва всяко намерение за лична свобода и развитие. Мащабите са сведени до търсещите смисъл очи и изкривяването на представите. В този случай думата „бягство“ има по-различен смисъл. Краят действително променя перспективите и носи достатъчно изненади. Книгата определено трябва да се чете като мемоар.
Оценка от Книжен Петър: 3.6 / 5
Книжен Петър 