„Кристин“ на Стивън Кинг

Песни за младост и коли

   Ако в книгите на Кинг се промъкне някаква призрачна лудост, то тя остава да витае и след четенето. Това е също като да ти заседне залък и чувството да остане дълбоко загнездено в спомените, превръщайки се в досаден вирус. Първата ми среща с тази книга преди доста години се оказа като пътуване из непознатите и зловещи пътища на американската мечта. Беше толкова вълнуваща и изразителна, че и до ден днешен усещам натрапчивите ѝ послания. Младостта, старите рок парчета, красивите автомобили, които се превръщат в легенди… Това действително е призрачна история, но от онези, в които няма твърдо разделение между действителността и свръхестественото. По-скоро прилича на обсебваща любов, когато човекът и автомобилът разрушават представите за нормалността и се вкопчват един в друг като в симбиоза. В този смисъл предметите придобиват качества на живи същества. Обяснението не е важно, просто се случва нещо, което би могло да провокира една много зловеща история. „Кристин“ („Ибис“, 2014, с превод на Весела Прошкова) определено има тази сила, така че за мен беше истинско удоволствие да я разгърна отново. „Какво би се случило ако…“ отново работи в полза на прекрасния разказвач Кинг.

Ако забележите, че Кинг е чест посетител в живота на аутсайдерите, не сте се объркали. Това са хората, които изживяват всичко на максимална степен и се борят със зъби и нокти да оживеят насред едно пълно с гадости съществуване. Те са склонни да понасят какво ли не, стига да им остане надеждата, че един ден ще се измъкнат. Кинг знае, че точно сред аутсайдерите животът е достатъчно „цветен“ и заслужава да се опише. Анди Кънингам се е запътил точно в тази посока, а Кристин е като мантрата на неговия успех. Това е като любов от пръв поглед, но с тази разлика, че са намесени и други сили. Историята се „движи“ чрез единствения приятел на Анди, който описва една почти невероятна трансформация – пъпчивото момче сякаш възкръсва от пепелта и се превръща в почти митичен герой на отмъщението. Справедливостта обаче има и тъмни страни. В книгата си Кинг вещо се справя с онези почти древни клишета, когато трябва да опише свидетелство за чудо. Как един автомобил може да придобие свръхсетивност и това да не изглежда като плоска фантазия? Всъщност това е история и за любовен триъгълник, безумна ревност и естествената склонност на живите да оцеляват, дори когато това им отнема част от реалността. Анди, Кристин и Лий Кабът създават плътността на картината. Колата придобива характеристики на жена, Лий е красавицата, която никой не би си представял в обятията на аутсайдер, а всички останали са пречка любовта да победи със солидна преднина.

Книгата е написана с много майсторство и се „излива“ като песен за мечти и почти свръхестествена надежда за спасение. Естествено, тъмните сили превземат всичко и не остава кой знае колко място за въздъхване. За разкош наоколо се лее класически рок и създава невероятна атмосфера. Над всяка глава авторът е поместил части от текстове на песни, които приятно се сливат с всичко останало. В митологията на Кинг колите са доста съществен символ, така че е напълно естествено за Кристин да е отредено предно място. Ако решите да си купувате автомобил втора ръка, защото ви харесва определен модел, непременно проучете нещата, преди да вложите цялата си любов в него (нея). 😉

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“
„Куджо“
„Бягащият човек“
„Стрелецът“ („Тъмната кула“, книга 1)
„Особени сезони“
„Кристин“