Една история за друг живот
Какво съществува и какво е важно? Защо има въпроси, които все още чакат отговори? Има ли нещо, което човечеството винаги изпуска, докато пленява природата и я превръща в обикновена саксия, трофей на своята безгранична взискателност? Онова, което задоволява собствените ни изисквания, не създава ли прецедент в природата на нещата? Ясно е, че трудно бихме се отказали от всичко постигнато, от технологичното си съвършенство, от егоистичните си принципи, които ни водят до една крайна точка – изчерпване на подарените от природата ресурси и унищожаване на възможната среда за живот. „Дървесна история“ („Колибри“, 2022, с превод на Деян Кючуков) е извор на въпроси, чиито отговори никога не са били лесни за разгадаване. Така написана, книгата е като откровение, извор на знания и рационални (не само) представи за живота и връзките на всичко в природата. Чел съм научни статии и разработени идеи на ентусиасти, които са изследвали дърветата и са открили доста изненадващи факти за тяхното развитие. Какво би променило нас като вид, ако разширим термина „интелигентност“ и придадем на природата онова значение, което е необходимо за по-ясното разбиране на света около нас? Пауърс не само е разработил темата в книгата си, но вероятно е дал необходимия тласък тези въпроси да бъдат разглеждани с повишено внимание.
Книгата на Пауърс разказва истории за хора, но не тези, които са погълнати от ясно планираното си ежедневие, ненаситни да се влеят сред прозрачно написаните човешки дръзновения, а тези с усещане за реалността на средата, в която живеят, склонни да променят себе си с ясното съзнание, че поправят грешките на собствения си вид. Но сред всички останали се промъква една наистина впечатляваща история, тази на живота такъв, какъвто се случва от милиард години. Ако съберем това време в един-единствен ден, за човечеството ще останат само последните няколко секунди. Тази популярна в науката съпоставка никак не е случайна. В един от разказите няколко поколения фотографират едно дърво. Събрани в тесте, снимките не показват нищо особено, но ако ги разлистваш с определена скорост, би видял още едно чудо на живота, скрито от времето, през което това дърво израства и придобива значимост. Всеки един от героите стига до определен извод: за пропиляното време, за прекъсване на връзката с истинските ни предци, за зловещата перспектива да останем излъгани от собствената си интелигентност, за предубеждението, че печелим от разрушаването на всичко останало. Макар самите герои да са важни, тук те са като призрачни сенки в една почти изгубена кауза. Човешкото време е нищо за един друг вид с безброй разклонения – дърветата, създали средата, от която всички останали се ползват с променлив успех, но без които не могат.
Описанията на гигантите в дървесния свят са точката на „пречупване“. Тези тихи герои са като метрономи на реалното време, извън щъкащите наоколо бозайници. Виждаме дърво, материал, от който могат да бъдат изработени много полезни вещи за хората. Но какво ще видим, ако разровим отдолу, сред корените, чиято дължина създава една безкрайна плетеница от сложни връзки с околната среда, с живота и смъртта на останалите обитатели. Пауърс навлиза в един паралелен свят, който може да съществува и да се развива в подредена структура, която комуникира с всички останали. А когато говорим за вековна гора, мащабът излиза извън границите на собствените ни представи. Емблемите тук са много. Наред с почти прозаичните човешки привички, дърветата създават невероятни връзки с хората. „Преплитането“ е предадено без това да нарушава естествения път на нещата.
Тази книга изглежда като истинско богатство. Може би не всеки ще е склонен да придаде достатъчно значение на всичко в нея, но провокативните въпроси са ясни: една среда, пълна с живот загива за сметка на друга, често прозаична и безсмислена в рамките на своята установена територия. Пауърс определено цели да надраснем нивото си, да осъзнаем, че всичко е взаимосвързано и не можем да пренебрегваме с лека ръка вид, създал самите нас.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 