„Пътешествие до центъра на земята“ на Жул Верн

Едно фантастично пътуване към недрата

1-3676543

 Като хлапе прочетох доста класически фантастични истории и хич не ме интересуваше дали нещо в тези книги действително се е случило. Със сигурност не бях наивен, но пък изпитвах истинско удоволствие от необикновените приключения. Постепенно превключих на научна фантастика и реших, че старите истории са останали в миналото. Къде ти!… Години по-късно попаднах на няколко стари издания и отново прехвърлих страниците. Естествено е класическите фантастични романи да излъчват известна наивност, свързана със знанията от съответната епоха, но за читател като мен понякога сантименталната стойност значи наистина много. Така се получи с „Пътешествие до центъра на земята“ („Паритет“, 2022, с превод на Васил Д. Юруков) – роман от Златната епоха, когато науката все повече измествала суеверията и дърпала човечеството към едно осъзнато бъдеще. През втората половина на деветнайсети век са се случили толкова важни открития, че писателите с радост се включили в претворяването на новите знания, добавяйки щипка въображение. Жул Верн се оказва гигант в това отношение. Сега знаем доста повече, макар много хора да продължават да бунят духовете с конспиративни теории. Едно от любопитните „изтърсачета“ е идеята за „Кухата земя“. На мен продължава да ми звучи абсурдно, но точно тази книга си заслужава няколко часа витаене в облаците. Или по-скоро – спускане в дълбините на планетата.

Историята започва с намирането на един ръкопис и странна бележка с шифровани указания. Тя се оказва в ръцете на именит професор по минералогия и неговия племенник. Скоро бележката разкрива своите тайни и ексцентричния професор направо стяга куфарите убеден, че е на прага да повтори откритието на свой отдавнашен колега. Следва епично пътуване с немалко проблеми и фантастични изненади. Естествено е Жул Верн да прояви креативност. Геологията може за разкрива устройството на вътрешните пластове, но палеонтологията се оказва „черешката на тортата“. Хилядите кости на отдавна измрели гиганти възкръсват за живот на място, което първоначално е присъствало само в мечтите на учени и ентусиасти. Книгата е прекрасен пример как от невероятни хипотези може да се изгради прекрасен сюжет, любим на поколения хлапета. С нескрито удоволствие бих казал: „Да живее въображението!“ Едно от приятните неща, разбира се, е наличието на илюстрации, дело на Едуард Риу (1833-1900).

Макар да има доста примери за фантастични сюжети от този период, „Пътуване до центъра на земята“, ми е една от любимите книги. Самата история започва достатъчно колоритно, за да привлече всеки страстен читател. Хуморът изскача буквално от първите страници, за да ни отпрати съвсем сериозно към истинските опасности. И, не на последно място, не може без един луд професор, който да се бори усилено за възкресяване на налудничавите си идеи. Не само съм доволен от поредното четене на тази книга, но и смятам да продължа с любимите фантастични класики.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s