„Оставам тук“ на Марко Балцано

Нашата земя

1-231592_b

   Когато нещо е изгубено, останало далеч в миналото, почти напълно изличено и присъства само като архив от няколко снимки и документи, споменът за него е като дъх на призрак, заличен от времето. Но „Оставам тук“ („Lemur“, 2021, с превод на Нели Раданова) не е само архив, а жива връзка с време, пълно с исторически събития от първата половина на миналия век, когато светът изживява своите големи трагедии и се променя завинаги. Време на две опустошителни войни, много погубени животи и разрушени илюзии. Сред всичко това изглежда съвсем маловажно да разкажеш за шепа хора от едно селце, тяхното скромно битие и живот, изпълнен с труд и банални мисли. Но това е и книга за родния дом, мястото, което винаги те привлича и е трудно да си представиш, че ще загубиш. Балцано разказва драматичната история на Курон, закътан планински оазис на спокойствието в Южен Тирол, чиято територия ще се превърне в предмет на договор за анексиране от съседна държава след Първата световна война. Една майка ще се обърне към изчезналата си дъщеря, за да намери причините за трудностите, през които преминава семейството ѝ по време на режимите на Мусолини и Хитлер. Втората голяма война довежда не само страдание, но се оказва и изпитание за съвестта и принципите на всички жители, решили да останат въпреки трудностите и явната заплаха от асимилиране.

Романът започва с промяната. В Курон усещат как тихото и спокойно място се превръща в опитно зайче за новата власт. Фашистите на Мусолини се намесват трайно в живота на немскоговорящите жители, налагайки ограничения, чрез които да променят дълбоко загнездената в тях принадлежност към своя народ. Скоро нахлуват и преселници от Италия, за да заменят местните учители и работници. Стопанствата започват да агонизират и спокойствието е заменено от мисълта за предстояща трагедия. В тази ситуация Трина и семейството ѝ остават на произвола на съдбата. Докато част от тях се противопоставят на наложените мерки, други прегръщат смело идеите на агресора. Скоро Южен Тирол преминава в ръцете на Хитлер и нацистите. Мъжете са принудени или да станат доброволци в армията, или да бягат за своето спасение. Историята не само променя съдбите им, но е на път да заличи тяхната идентичност. Балцано предава всичко с тревожния глас на своята героиня. Сред този нов апокалипсис тя създава свое семейство и понася всички проблеми с очакването, че войната все някога ще свърши. Нейната изповед е и призив към съдбата и последната надежда.

Въпреки описаните трагични събития, романът на Балцано носи идеята за притча, поднесена с внимание към малките неща в живота. Едно нещо остава, и то е свързано със самия живот. Каквото и да се случва, реално остава несъществено на фона на истинската причина да търсим равновесието в себе си, на най-доброто си „аз“. Войната е трагедия, която никога няма да значи нещо друго, освен провал на човечността. Тази книга изглежда скромна, поднесена без излишни фанфари, но чрез нея се усеща нашата зависимост към надеждата за по-добър свят, направен за обикновените хора, обикновено ползвани за пушечно месо в големите конфликти на Историята. Не само заслужава да се прочете, но и да се помни.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s