„101 далматинци“ на Доуди Смит

Черно-бяло приключение

    Едни от най-хубавите детски книги са с герои животни. В това няма никаква загадка, понеже повечето деца ги обожават и дори живеят в семейства, които си имат домашен любимец. Като се започне с картинните и звуковите книги за най-малките, тези с приказки и басни, кратките романи с илюстрации и доста класически произведения, можем да обявим с чиста съвест, че това е напълно естествено. Сред всички тях има и доста популярни, които стават любими на всяко следващо поколение. „101 далматинци“ („Рижко“, 2022, с превод на Жечка Георгиева) наскоро излезе в ново издание и това стана повод да си припомня една любима книга. Разбира се, тази история се е появявала във филмови продукции, комикси и интерактивни обучителни книги, но оригиналът винаги е за предпочитане. Има и весели, и тъжни моменти, малко страх, напрежение и много обич, каквато трябва да има във всички семейства. Удоволствието е още по-голямо, ако и илюстрациите са подходящи. Смятам това издание за особено красиво и, според мен, ще се хареса на много хлапаци и техните родители.

Ако не сме заедно, ще сме самотни. Е, това усещане може да се тълкува различно, но истината е, че трябва да сме заедно и да се обичаме. Толкова е просто. Така живеели два далматинеца, които си имали хора за питомци. Трябва да знаете, че нещата стоят точно така и самите хора не го подозирали. Кучетата – Понго и Мисис Понго – се събрали, мистър и мисис Душкинг също се харесали и двете семейства заживели заедно. За да не останат без работа, към тях се присъединили леля Иконом и леля Пудинг. Скоро нещата станали още по-весели, защото далматинското семейство се сдобило с петнайсет сладки кутрета. Да не забравяме и Пердита, която изгубила своите и с радост се включила в изхранването на многобройното поколение. За да е всичко нормално, над тях бдял Великолепния ветеринарен лекар. Е, всичко би било прекрасно, ако я нямаше Злобара де Мон, която доста често наистина напомняла демон, или поне някой от роднините му. Нейната слабост били кожите, затова си харесала за мъж търговец на кожи. Единственото лошо нещо в случая е, че харесала много и далматинското семейство. Един ден, докато Понго, Мисис и Пердита разхождали семейство Душкинг, малките изчезнали. Мъката е едно на ръка, но трябвало бързо да бъде организирано издирване. А в Англия има доста кучета (и други животни), които с радост биха помогнали.

Книгата на Доуди Смит е прекрасен пример за различните емоции, които ни застигат в един или друг момент. Събрани заедно винаги може да сме си от помощ, да се грижим и мислим един за друг и да се противопоставяме на лошите примери. Звучи така, сякаш го разбираме и прилагаме добре в живота си, но… Хлапетата ще харесат това. Както споменах по-горе, това е весело-тъжна история, но е и чудесно приключение, украсено с щипка вълшебство. С изненада ще кажа, че персонажите хора през цялото време ми се струваха невидими, за разлика от животните и техния начин да обяснят важната си роля. Заигравката с „питомците“ е наистина забавна. Понякога е необходимо да се поставиш на мястото на другия, за да усетиш нещата от различен ъгъл. Както стана ясно, опитах се да замаскирам зловещите моменти, които си присъстват съвсем явно в книгата. Понякога е необходимо да се знае какво мислят хора като Злобара де Мон. Както е тръгнало, ще прочета още детски класики.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Реклама