„Бяс“ („Бънк Ромеро“ – книга 2) на Емил Минчев

Тъмната страна на мутациите

   Останах с прекрасни впечатления от първата книга за Бънк Ромеро („Нюх“) и предвкусвах удоволствието от останалите. Добрият стил на разказване е едно на ръка, но останах доволен и от удивително добре изградения свят, връзките между случаите и интересните персонажи, за чието създаване явно са положени доста усилия. Нямам съмнения, че Емил Минчев е премислил всичко много внимателно, за да не попада в капана на сюжетите по калъп. Винаги имах поводи да се изненадвам. „Бяс“ („Vision Books“, 2021) продължава тази линия, събирайки в себе си нови три случая, но без да изоставя напълно дотук поднесената история. Добре е да спомена още в началото, че връзките са особено важни, за да си изгради човек цялостна представа за събитията. Старите герои не са забравени, нито са изгубили влиянието си над случващото се. Трябва да отбележа и вече солидното влияние на технологиите, макар все още да присъстват фентъзи елементите. От време на време си задавам въпроси за една или друга от населените планети и тайнствената Черна дупка, за които се говори доста откъслечно, но това не спъва ни най-малко развитието на историята.

Може да се каже, че Бънк вече е натрупал лоши спомени от другите мутанти. Последният сблъсък почти го е съсипал физически и му се налага да преживее дълга рехабилитационна програма. Покрай неудобствата намира и съмишленици, макар някои да не искат да си имат вземане-даване с вълколак. Политическата сцена е доста богата на противоречия в това отношение – някъде по „горните етажи“ се води истинска битка дали мутантите изобщо имат право да живеят нормално и да създават семейства. Всъщност има много малко табута и това придава колорит на самата история. Не след дълго Бънк е въвлечен в нов случай – изчезва непълнолетно момиче и дори има явен заподозрян. Проблемът е, че той изобщо не е случаен човек. Мащабите на разследването започват да стават явни, замесените растат прогресивно и помощта на всички е почти задължителна. Но кой може да се изправи срещу политическата върхушка и бюрократичната машина, наречена полиция. Постепенно Емил Минчев създава сложна постановка, в която всеки има какво да крие. За да е всичко още по-завързано, се намесва сатанински култ и повлича след себе си нови случаи. Бънк трябва да подуши не само виновниците, но и откъде идват всички пречки, за да работи нормално.

И тази книга на Минчев е смес от тайни, изненадващи развръзки и фантастични джаджи. Ако това не е достатъчно, има доста вещерски способи нещата да придобият магически оттенък. За разлика от първата, тук забавните моменти са малко, за сметка на напрежението и екшън сцените. Определено трябва да се внимава повече в подробностите, защото събития, които ужким са намерили своя окончателен финал, получават нова възможност за развитие. Сложен свят, сложни разследвания. Но това не може да ме спре, затова скоро ще обърна внимание и на третата книга.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Реклама