„Войната на таралежите“ на Братя Мормареви

Борбата за детството

   Може би трябваше по-рано да си припомня книгите на Братя Мормареви. Чел съм ги по веднъж, когато бях малък и съм запомнил някои от веселите ситуации и диалози. Явно междувременно са ме привличали повече филмовите продукции, но книгите са нещо друго. Започнах препрочитането с „Васко да Гама от село Рупча“ и, естествено, се запалих наново, все едно ми бяха понесени традиционните за някогашните сладкарници паста, баничка и боза. 😁 Това е леко сантиментален епизод, който обаче никак не промени погледа ми към естествената промяна в поколенията. Ако човек се замисли, детството си е детство – винаги има борба, неуспехи и вечно избуяващи мечти. „Войната на таралежите“ („Сиела“, 2016) е още една приказка, но не само за деца, а за всички, които имат дързостта на посегнат към щастието си, независимо от постоянно прииждащите проблеми. Разбира се, тук се сблъскват мненията на родители и деца, има бурни недоволства от двете страни и последващите ги наказания, но това не спира живота и естествения път на нещата. Затова и книгите на Братя Мормареви все още имат влияние, могат да се намерят в книжарниците и всеки читател да изпита удоволствието от четенето им.

Това е битка на живот и смърт! Е, може би такова е чувството, ако надникнем в главите на децата. Камен, Маляка, Пантата, Добролюб и Юлия имат много какво да доказват и се заемат усърдно с осъществяване на плановете си. Дошъл е треньор, който подбира новите надежди в баскетбола. Желаещи има, но селекцията е строга и, едва ли не, предварително уточнена. Това не пречи на нашите герои да се включат в пресявките и да потърсят бъдещето си в спорта. Е, ще могат и да се похвалят, да изградят самочувствие… Ехеее! Скоро обаче мечтите се превръщат в обикновено отчаяние, но пък отхвърлените вече са готови за реванш. Решението е в околоблоковото пространство да се построи игрище и започва люта борба със съседи и учители. И като говорим за учители… В училище всеки си има „трески за дялкане“. Може би не всеки е добър ученик, но всички таят надежди за собственото си бъдеще.

Книгата определено е забавна и връща удоволствието от бурните моменти през детството, независимо от времето и порядките, които много от нас си спомнят с различни чувства. Не изглежда безразлична и за днешните младежи. Порастването винаги е като магия, всеки момент се изживява истински и борбата никога не престава. Отново адмирации за Мормареви за сцените, в които не присъстват деца. Това е като надникване зад кулисите: какво ли кроят възрастните, когато решават съдбата на децата си? С доволство констатирам, че това е книга за по-широка аудитория. А аз, както съм тръгнал, ще си подбера още любими книги и с удоволствие ще ги представя в блога.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5