Бъдеще на разпада
От известно време има раздвижване в преводите на научна фантастика и антиутопии за пораснали, макар все още да се чувства „глад“ в тези атрактивни жанрове. Хубавата новина е, че има добра подборка и единственото нещо, което може да ме откаже, е стилът на писане и определени сюжети. След като купчинката от желани книги взе да нараства прогресивно, започнах все по-често да посягам към нея. Първоначално „Екс-САЩ“ („Колибри“, 2022, с превод на Владимир Полеганов) ми се стори доста добър избор, макар да имах притеснения относно поредното „прекрояване“ на света, свързано с достатъчно глупави хора, че да оставят красивата ни планета да заприлича на бунище пред очите им. Забавното в случая не е естествената ни склонност към саморазрушение, а разделението, което си го има още след изграждането на първата ограда и е логично да се сърдим единствено на себе си. Оттам нататък лошият сценарий е просто обект на символични редакции, които не вършат кой знае каква сериозна работа. В този случай Рийд Кинг не дава особен шанс за промяна, а просто доразвива всичко в наистина апокалиптични размери, наблягайки на науката, философията и религията.
Светът явно е „сдал багажа“, защото виждаме едно ужасно място за живот, което все още е в плен на виртуалната красота, доставена от новите поколения джаджи, но всъщност не спира да дълбае дъното, ако говорим за човечност, интелект и перспективи за добро бъдеще. В това окаяно време САЩ вече не съществува, политиката вече е повече бизнес, а науката се е постарала да заличи всичките си човешки дръзновения от миналото, приемайки зловеща роля. Андроиди, генетични експерименти, изкуствени храни… В тази среда корпорациите са заели ролята на водачи и съдници, а подчинените им работници са просто „трохички“ до поточната линия, която изплюва химически заместители на самия живот. За последния половин век са се случили повечето реалистични катаклизми от романите и филмите, затова никой не е способен да мечтае за нещо друго освен всичко веднъж завинаги да приключи. Иначе просто се опитваш да оцелееш. Войната като символ на човешкото „аз“ е всекидневие. Оръжието е доказателство за правота. Ако умреш, значи грешката е в теб.
Извън потресаващата картина, група ентусиасти трябва да преминат през доста граници, за да решат загадка с потенциал да убие и най-малката надежда на човечеството. Рийд Кинг е избрал да следва познатата стратегия на персонажите от „Магьосникът от Оз“, вграждайки в своите подобни качества и цели. Но точно тук се разделяме с невинността. Може би само младия Търки Уолъс тепърва открива мрачния свят извън скучноватото си убежище, но въпреки това му е дадена най-трудната задача. Атрактивният козел Барнаби е „генетично настроен“ за интелектуални подвизи и държи ключа към всичко; андроидът Сами има съдбата на последен модел, преди събратята му да заприличат на почти истински хора; Дребния Тим няма капацитета да ражда добри идеи, но пък следва своите инстинкти.
Естествено е при това положение романът да се превърне в истински героично приключение при определени условия. Настройката на Рийд Кинг обаче е за дълго и напоително изследване на разпадналия се свят. Малко трудно се понасят десетките препратки и обяснителни бележки под линия. Така и не можах да преглътна всички подробности с политически, философски, етнически и религиозни окраски. Явно мащабът на историята трябва да отдаде дължимото на всички въпроси за структурата на обществото, слабите и силните страни на човечеството като цяло, възможното и невъзможното бъдеще, оцеляването. Според мен си е направо затормозяващо, макар доста често авторът да подхожда с хумор. Всъщност докато стигна до съществената част, се почувствах изтощен и интересът ми рязко намаля. Може би книгата е за друг тип читатели, които обичат безкрайно сложните светове. Иначе идеята е прекрасна.
Оценка от Книжен Петър: 3 / 5
Книжен Петър 