„Безсмъртната смърт“ („Земното минало“ – книга 3) на Лиу Цъсин

Ние и бъдещето

 Какво би могло да се случи, ако почти всичко е изнесено и разработено в първите две книги от „Земното минало“? Точно това си мислех, преди да започна третата, а тя се оказа като изцяло нова вселена, буквално натрапена на човечеството. Имахме „първи контакт“, след това безпрецедентна за Историята ни заплаха от чужд разум, тревожни сигнали, че всичко ще се промени безвъзвратно и накрая трудната за преглъщане истина за живота такъв, какъвто никога не сме си го представяли. Силата на Цъсин е в богатото въображение и научнообоснованите идеи, в които дори липсата на достатъчно напреднали технологии в настоящето не са пречка за мащабите на трилогията. Тук въпросът получава отговор от отправната точка. В книгите на Цъсин има малко случайности и много материал за осмисляне. В „Безсмъртната смърт“ („Колибри“, 2022, с превод на Стефан Русинов) присъстват удивително много хипотези и възможни решения, вдъхновени от постиженията в астрофизиката и биологията, но разковничето може би се крие в човешката психология, философия и културна идентичност. Все пак съществува нещо, което никоя цивилизация не може да пренебрегне: в тази Вселена не може да си просто безпристрастен наблюдател.

Минало, настояще и бъдеще. Сякаш с това се изчерпва линията на човешкото развитие. Между тях има купища анализи, гледни точки и все по-съвършени технологии, като нищо не излиза извън човешката суета. Но науката си проправя път към фундаменталното, където се преплитат измерения, а невероятното е просто един пъзел, чиито части постепенно се подреждат, за да разкрият действителното състояние на нещата. От тази отправна точка тръгват земните учени в опит да защитят човечеството и родния свят. За всички е ясно, че контактът с Трителия е неизбежен и може да предизвика пълно унищожение. Насред всички опасения на преден план излиза младата Чън Син – ракетен инженер с буден ум, която с изненада разбира, че ѝ се предоставя невиждана власт: да замени Ло Дзи като „стеногледец“ и собственоръчно да обезпечи защитната стратегия на своя вид. Но ако беше само това, нямаше да си имаме работа с Лиу Цъсин, а с предвидим сценарий, в който са впрегнати все едни и същи познати елементи. В този момент човечеството се надява на хитрост и жертва терминално болен агент, който трябва да проучи и издаде тайните на врага. Да не забравяме и „тъмногорската заплаха“. Спасението може би се крие в една от трите разглеждани възможности: укритие, невидимост или бягство. В една непозната и враждебна Вселена заплахата може да дойде от всички страни и по всякакъв начин. Чън Син е предопределена не само за възможен спасител, но и за стожер в безбрежното пътуване на човечеството към безкрая на възможните варианти.

Идеите на Цъсин сякаш изскачат отвсякъде. Това, което се случва в книгите му е като откровение в науката и възможните опции за развитие на вида ни. Дори да беше само силата на въображението му. Важните сцени са описани подробно, сякаш следват чинно последните достижения на научната мисъл. Както споменах, той не оставя почти нищо на случайността. Мащабите постепенно превземат все нови и нови пространства и за читателя не остава друга опция, освен да премине границите на собствените си принципи и представи за нещата. Точно в този момент ми се иска да разкажа далеч повече, да излея куп подробности, но няма да е честно спрямо бъдещите читатели на трилогията. За мен всичко беше като удивително пътешествие из дебрите на теоретичната физика, човешкия дух и невероятните приключения. Определено тук трябва да има гореща препоръка.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5