„Следите остават. Произшествие на тихата улица“ на Павел Вежинов

Криминални приключения

1-222726_b

   Какво е по-важно от детството за едно дете? Ясно е, че това е реторичен въпрос. Колкото и поколения да се сменят, лудите детски години си остават непревземаеми от строгата принципност на възрастните. Беше средата на 80-те години, когато тършувах в библиотеките за удивителни приключения. Първо прочетох някои от фантастичните произведения на Вежинов и доста „високата“ „Нощем с белите коне“, чинно подредена на рафта вкъщи. Някак между другото събрах всичко от автора и там попаднаха настоящите романи, издадени отново в един том. Охо, детски криминалета! Излезли в 1954 и 1960 година, тези книги носят специфичната символика на времето си, когато „диверсанти“ и „фашисти“ са враговете на мирните граждани и залавянето им е въпрос на чест. Да, но това са детски романи, пълни с приключения, криминални загадки и повод за всеки малък човек да се почувства като истински герой. Всъщност те са възродени точно защото са детски и част от куп прекрасни и обичани книги на Павел Вежинов. Все пак с последното четене усетих лека тъга, заради натрапчивите идеологически препратки. Вероятно „Следите остават. Произшествие на тихата улица“ („Сиела“, 2020) привлича сантиментално настроените пораснали деца, в което има логика. Някой просто трябва да попита и днешните хлапаци за мнение. Аз съм убеден, че в този случай приключенското надделява.

„Следите остават“ рисува типичната градска среда, която група деца намират поводи да разнищят тъмните тайни на възрастните. По случайност загадката пада от небето във формата на ключ и въпросите превземат нашите приятели. Някои факти и предположения започват да дават плодове, така че малките детективи начеват своето приключение. Скоро групата става внушителна и всеки се заема със своята задача. А нароченият за враг наистина се държи съмнително. Въпросът е какво е престъплението и дали трябва да се намесят контролните органи. Богата, написана увлекателно и с много усет към детската душа, кримката дава широко пространство на въображението и истинските препятствия в живота. Не знам защо, но през по-голямата част се вълнувах от отношенията между децата, а не толкова как върви разследването. Както се знае, всеки човек чете и възприема по различен начин, така че има защо да си припомним това произведение.

„Произшествие на тихата улица“ се развива по различен начин. Едно момченце изчезва и възрастните се заемат със задачата да го открият. Сякаш никой не бърза с изводите и разследването преминава през всички възможни логични и нелогични предположения. Несъмнено разпитите са в основата на всички случаи, затова органите на реда се насочват към околните сгради и най-вече към хлапетата, които се впечатляват най-лесно дори от дребните подробности. За за се превърне всичко в едно истинско приключение, самите те получават важни задачи и тръгват на лов за престъпника. Изключително много харесах начинът, по който Вежинов се придържа към важността на фактите. Естествено, това предоставя на романа истинска криминална интрига.

Макар и написани доста отдавна, в различно време и при различни обстоятелства, един съвременен читател би намерил доста поводи да остане доволен. Според мен за тези произведения възрастта няма значение. За мен беше приятно припомняне, с леко сантиментална нотка. Но тук е важно приключението и никой не може да отмени това неписано правило в детската литература.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s