„21 начина да умреш“ на Сара Енгел

Трънливият път на младостта

1-227412_b

   Първоначално си казах, че заглавието на тази книга е прекалено мрачно и навява какви ли не противоречиви мисли, особено на тийнейджърите и техните родители. Не веднъж съм се чудил как бих могъл да препоръчам книгата, защото темата практически е табу и не всеки би могъл да ме разбере правилно. Рецепти за самоубийство? Не. Резултатът от прочита трябва да е осъзнаването, че съществува проблем, а последствията са жестоки и често фатални за жертвата. „21 начина да умреш“ („Емас“, 2020, с превод на Ева Кънева) е история за психическия тормоз и хлъзгавата пътека, която води право в най-тъмните ъгълчета на съзнанието. За едната страна е просто като забавна игра, а за другата – пропадане, психически срив и повод да се случи най-лошото. Съветът към един млад човек обикновено започва с насърчение да се бори и постигне успехи, да надмине всички останали и да бъде възможно най-напред. И състезанието стартира – първо в училище, после и на работното място. Целта е изграждането на самочувствие, защото един уверен в себе си човек, който прикрива слабостите си, винаги е готов да постигне предначертаните цели. Извращаването на този процес започва с принизяването на съперника.

Сара Енгел е проучила сериозно проблема с психическото насилие в училище и в книгата си го очертава с цялата му натрапчива сила. На моменти сцените са нелицеприятни и водят след себе си до логични въпроси, свързани с поведението вътре и извън семейната среда, социалните мрежи и личните контакти. Петнайсетгодишната Стела е жертва, но нейната история започва доста преди това. Младото момиче израства в семейство на музиканти и върви по стъпките на родителите си. Трагедия погубва майка ѝ, което срива нея и бащата, който сякаш не може да продължи напред, въпреки изминалото време. За Стела животът е музиката, училищната група и най-добрата приятелка. Проблемите започват, когато Амелие и Стела решават да участват в музикално състезание. Строгото жури фаворизира Стела, което предизвиква смут в изпълнената с прекалено самочувствие нейна приятелка. За да направи страданието и срама по-поносими, Амелие подема кампания за очернянето на Стела и превръщането ѝ в „черна овца“. Но най-страшно се оказва изолирането на момичето от нейните съученици и приятели. Социалните мрежи се оказват нож с две остриета в случая. Стела се присъединява към група от бъдещи самоубийци и започва да търси своето „спасение“.

Не мога да определя по друг начин книгата, освен жестока, мрачна и изпълнена с негативни емоции. Но тя не може да съществува без това. Проблемът с психическия тормоз в училищата изглежда като непосилна участ след всеки придобил известност случай. Изглежда просто като съревнование, нещо задължително докато младите хора растат и придобиват опит в живота. Едната страна винаги ще се окаже жертва, която или трябва да се примири, или да реши кардинално проблема. Правилно е никога да не оставаш сам с терзанията си. Самоубийството не е правилен изход, защото не променя ситуацията. Сара Енгел е оставила в книгата си няколко трагични „отпечатъка“ в черно. Черните страници съобщават за действителни самоубийства на деца и причината за тях. Темата е развита подобаващо широко, с всички взаимовръзки и ситуации, които могат да станат причина един млад живот да престане да съществува. Не знам как се оценява такава книга, така че е по-добре да не слагам оценка.

Книжен Петър

Едно мнение за “„21 начина да умреш“ на Сара Енгел

  1. Pingback: „Република от светлина“ на Андрес Барба | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s