Пътят на децата
След двете стряскащи тийнейджърски книги („Мракът идва отвътре“ и „21 начина да умреш“) беше логично да потърся нещо подобно, но с изместена перспектива. Ясно е, че не търся прекалено деликатни книги, които се съсредоточават само в повърхността на проблемите, а такива с реално въздействие върху духа и емоциите, вътрешните катаклизми и трагични пропадания. Това, което излиза от нас е плод на собствените ни решения. Останалото пазим под угрозата да не се провалим в очите на околните. Литературата изследва точно тази скрита наша същност, като психологически тест за пригодност, разкривайки и най-малките детайли. Харесвам такива книги, не само заради смелостта да се говори за човешките слабости, а и заради моментите на откровение в тях. „Република от светлина“ („Обсидиан“, 2021, с превод на Маня Костова) сякаш поставя абсурдни въпроси за детската невинност и възможността да се усъмним в принципите, с които живеем. На мен дори ми е трудно да пиша за това, защото настоящата история буди достатъчно много противоречия. Първосигналното сравнение, естествено, е с „Повелителят на мухите“ и вече познатите у нас „Нищо“ на Яна Телер, „Царевичните деца“ на Кинг и дори „Съседката“ на Джак Кетчъм. Самият Андрес Барба изказва предположение, че в един момент смяната на поколенията ще промени из основи човешката цивилизация. Старото отмира, а новото гради нови принципи на съществуване – нещо като да „изпуснеш юздите“ на децата и те да наложат свое мислене и ценности, предавайки ги на следващите поколения.
Авторът гради сюжета си в измислено градче край река и близка джунгла, в което съжителстват модерното и племенното. Разказвачът по онова време е социален работник, нает да реши проблема с интеграцията на коренните жители ньеé и особено техните деца, свикнали от малки да просят и живеят на гърба на обособената средна класа. Годините вече са изградили местна легенда за трийсет и двете деца със свой собствен език и поведение, изникнали изненадващо от нищото и променили живота на градчето. Разказвачът чинно и подробно споделя за наблюденията и изводите си относно това необичайно събитие. Вече всичко е приключило и почти забравено, но каква е причината за всичко това? Ако просещите деца вече са станали част от пейзажа, защо новопристигналите да са по-различни? Изненадващо един ден те нахлуват в супермаркет и стават причина за две убийства. Местната общност е разтърсена и започва да търси виновниците, които изчезват също толкова мистериозно, както са се появили. Но нещата излизат извън всякаква логика, когато техните деца проявяват признаци на странно поведение и също започват да изчезват. Тук Барба внася нов поглед към детската свобода и невинност по презумпция. Случва ли се нещо неестествено и стряскащо, или просто възрастните не са способни да разберат корените на всичко това.
Бавна, разсъдлива и почти дистопична книга, в която наченките на смисъл сякаш извират от тайно място, неизвестно на широката общественост. Мащабите са малки, сякаш слушаме поредната история за нещо необичайно и трудно обяснимо. Но ако сме свикнали да се оглеждаме, да търсим признаци и следи, нищо чудно да станем свидетели на зараждане на нова действителност. Книгата е изключително любопитна и ще ми е интересно да чуя мнения при по-широк отзвук. Реално историята изглежда като нарочна провокация, нещо като психологически тест за хората, свикнали да живеят в позната среда, в която всичко тече по определени правила и рядко се променя. Бих препоръчал да се пробвате с нея.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 