Свободата в нас
Несъмнено има впечатляващо много книги, които разглеждат темите за свободата и личното щастие. Историята е наситена със събития за драми, изпитания и истински битки. Точно те ни карат да си зададем важни въпроси и да потърсим необходимите отговори. Спомням си колко бях развълнуван от романите за „дивия запад“ и борбата на индианците да запазят своята идентичност и свобода. Тогава настройката беше за приключения: как се става герой в една прекалено дълга война и колко битки са необходими, за да станеш легенда. Но сега има книги като тази. Какво мисли един преследван и измъчван човек за застигналото го нещастие? Как може да се живее като роб и защо е важно да запазиш духа на свободата в себе си? Себастиан Бари дава думата на Одиджинка, момиче от племето лакота, да изрази своите мисли и усещания за съдбата на своя народ. „Хиляда луни“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Владимир Молев) съдържа трагична нотка в себе си, но е далеч от монотонната правдивост на събитията от онова време – не много след Гражданската война в САЩ и освобождаването на робите.
Мракът е разпръснат от жива и действена фигура. Одиджинка става Уинона и започва нов живот след жертвената гибел на своите близки. Мащабите са свити до една малка брънка в разказа, но от нея избуява цялата философия на проблема. В този случай не е нужно многословие и задължителните тежки сцени. Слушаш изповед, предадена от момиче, което израства в крехък рай, привидно отделен от драмите на времето. Войната е дала своите жертви и освободените роби поемат по свой собствен път. В тази картина индианците са поставени на най-ниското стъпало. Макар всеки от тях да помни времето на най-прекрасните години, дамгата върху оцелелите стои като клетка, от която няма измъкване. Насилието ражда насилие, но в ума на Уинона всичко зависи от надеждата за разумно разрешение на проблемите. Образованието ѝ дава необходимата сила да преценява и действа според наученото. Но светът наоколо продължава да е жесток и животът в него се обезценява бързо.
Бари е написал действително кратък роман, в който травмите следват една след друга. Представата за такъв свят е трудна за осмисляне, но и дава насоки за решаването на проблемите на бъдещето. Трудно мога да се върна в онзи див запад от невинното детство, но пък това цели израстването. Признавам, че исках още от тази книга. Вероятно съм привикнал към мащабните романи, стихийните събития и напоителните сцени, свързани с подобна проблематика. Но все пак Бари ми въздейства и съм доволен.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 