Белтьо по стъпките на голямата тайна
От много време не съм поглеждал като читател към конспиративните трилъри, макар да следя изкъсо новите книги на популярните у нас автори, основно заради любопитството и работата. Навремето успях да пропусна Том Егеланд, който доразви сюжетите си в тази посока и героят му, археолога Бьорн Белтьо, натрупа доста години сред историческите тайни и загадки. Естествено, аз обръщам внимание на развлекателната част и не приемам сериозно хипотезите около определени събития, които аха да се превърнат в теории на страниците на романите. Но пък изпитвам удоволствие, когато нечие въображение сглоби достатъчно интригуваща история от изровени древни артефакти и ги постави под юрисдикцията на тайнствени организации и ордени. Представете си как някой (почти) случаен човек попадне на следа, която дава насоки към невероятни нови знания, достъпни за шепа „избрани“. Това си е начало на страхотно приключение, мисля. Колкото по-тайнствено е всичко, толкова по-добре. „Краят на кръга“ („Персей“, 2009, с превод на Зорница Савчева) насочва вниманието именно в тази посока: древни тайни и документи, които могат да променят изцяло възгледите на съвременните хора, особено на вярващите в божествения произход на живота и характерните символи на тази вяра. Вдъхновението на Егеланд стига до особено важна реликва с 2000 годишна история.
Според мен не е имало как науката и религията да не се срещнат в един момент. Точността винаги изисква проверка и доказателства, а археологията помага в тази насока. Само че по средата на пътя има едно своеобразно кръстовище на предположенията и фактите. Когато посоката е трудна за определяне, на помощ идва фантазията. Колкото по-малко са доказателствата, толкова повече са хипотезите. Точно тук идва ролята на конспиративните трилъри и литературната фикция. Въздействието за читателите е огромно, защото всичко изглежда точно като забавен пъзел, в който всеки елемент може да бъде прикачен към който и да е друг и така да се получи любопитен резултат. Разбира се, най-интересно е един автор да поразклати догмите на религиите, като зададе няколко щекотливи въпроса и посее съмнения относно достоверността на наложените „факти“. Във всичко това се оказва намесен Бьорн Белтьо – археолог, изпратен да проследи разкопките на поредния обект. За негов ужас, намерения златен кивот е откраднат пред очите му и се налага спешно да вземе мерки. Докато се занимава с виновниците, на преден план излизат тайнствени ордени и организации, чиито цели са да се скрият и пазят истината за живота на Иисус и ролята на Свещената Библия. Какво всъщност съдържа този златен кивот и защо е толкова важно да остане скрито от всички останали?
За разлика от много подобни книги, тази изглежда по-тиха и естествена относно преследването на „истината“ и разконспирирането на тайните. Героят Бьорн Белтьо е далеч по-скромен, има повече слабости и не се смята за вдъхновяваща централна фигура, която ще промени из основи археологията. Бьорн е албинос и това предопределя до голяма степен неговите притеснения за контактите с околните и личния живот. Егеланд проследява чинно всичките му характерни особености, възприятия и цели, които по-скоро го отдалечават от върхушката археолози, настроени за поредната сензация. Интересна е и историята около любовния му живот, постоянното търсене на половинка и съставянето на психологически портрет на почти всяка срещната жена. Въпросите „защо“ и как“ не минават без пречупване през призмата на личния опит или липсата на такъв. Явно Егеланд не е почитател на забързаните сцени и конспиративния елемент се наслоява бавно, за да внесе повече тайнственост. Затова и липсата на прекалено много обрати идва естествено и не пречи на историята.
Романът е приятен за четене и дава много добри перспективи за следващите приключения на Белтьо. Харесва ми подхода на автора, който държи много на личното преживяване, а не толкова на екшън сцени с адреналин и показност. Вече се снабдих и с останалите книги, така че ме чакат нови загадки. Приятно прекарано време.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 