„Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг

Смъртта тегли отвъд зримото

   Ако ужасът има лапи, то той ги протяга към смъртта и тайнственото ѝ очарование в литературата. След няколко класически и модерни теми, свързани с жанра, Кинг се насочва директно към последния стон на погубените души и страданието на живите, погребали своите близки. Естествено, в „Сейлъм’с Лот“ също се прокрадват идеи за връщане от смъртта (без да включваме призрачните проявления), но „Гробище за домашни любимци“ („Бард“, 2019, с превод на Весела Прошкова) прегръща темата с щедро изцапани пръсти и я превръща в зловеща история, която има способността да предизвиква кошмари. Тук митологичната част е заета древно индианско поверие и тайнствено гробище, обитавано от сили отвъд смъртта. По това време читателите са си изградили специално отношение към писателя и творчеството му. Страшните истории вече са запълнили солидна част от рафтовете вкъщи и никой не иска да бъде разочарован. Всъщност смъртта е вечна тема, накъдето и да се взре човек, но ако се пренесе с всичките си „фокуси“ в съвремието ни, то нещата опират или до лудост, или до възкресяване на легендите. Нека избягаме от почти забавните начини за „комуникация“ с мъртвите и да се насочим към по-зловещите варианти, дали на тази книга култовия статус на една от най-обичаните книги на Краля.

Харесвам книги за малки градчета, далеч от развихрилата се модерна епоха, които приютяват обикновени хора. Около тях винаги има диви места и човек може да срещне красотата на природата или тайнственото очарование на гъстите гори. Тук все ще се появи някой да разкаже за местните поверия и легенди, ще те впримчи в личните си страсти, без да се досеща, че може да повлияе пагубно на невинните. Това се случва с доктор Луис Крийд и семейството му. Първият признак за приближаващото нещастие идва с грижливо поддържаната пътека към малко гробище, където местните деца погребват домашните си любимци. Всъщност това е чудесен начин за запознанство със смъртта и нейната безвъзвратна пустота. Луис и Рейчъл имат този проблем с малките си деца. Докато за Гейдж все още е рано, то петгодишната Ели наистина трябва да свикне с тази мисъл, защото един ден любимият ѝ котарак е прегазен на близкото шосе и новината е на път да съсипе щастието на малкото момиче. Ритуалът по погребението е извършен, но успокоението не настъпва. За Кинг е ясно, че има ли причини за надежда в свят, изтъкан от нещастия, да направиш необходимата крачка е лесно решение. Индианска легенда разказва за друго гробище, където силите на мрака и светлината се размиват. Там животът и смъртта се срещат, за да сътворят нещо немислимо.

Постепенно романът се превръща в тиктакащ механизъм с наново зареден акумулатор. Титаничната битка се пренася в умовете на героите и предвещава трудни избори. Харесвам депресиращите съновидения при Кинг, които са способни да извадят от релси и най-дисциплинираните човешки характери. Сънищата идват неканени, провеждат своята терапия на вандализъм и променят изцяло посоката на сценария. Появяват се паразитиращи мисли от минали премеждия. Как би се справил с проблема един лекар, попаднал в подозрителна ирационална действителност? Въпросите се редят един след друг, а отговорите са прекалено далеч от разума.

Отново вълнуващ и безпощаден Кинг, какъвто го познавам от предните му петнайсетина книги. Разбира се, препрочитането ми дава по-богата основа за разсъждения. Специално „Гробище за домашни любимци“ има и сантиментална стойност заради темата. Ако тръгна назад, ще стигна до любими класики, в които възкръсването на мъртвите е основната атракция. В съвременен контекст богатото въображение на Кинг е добавило неимоверно много. Ако не го познавате като автор, спокойно можете да започнете с тази книга.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“
„Куджо“
„Бягащият човек“
„Стрелецът“ („Тъмната кула“, книга 1)
„Особени сезони“
„Кристин“
„Гробище за домашни любимци“

Реклама