Зловещата легенда възкръсва
Сред сюжетите в жанра хорър има такива с особен блясък. Вампирите, духовете и върколаците не се нуждаят от представяне, защото често присъстват в класическите страшни истории и почти всяко дете е изтръпвало от ужас в леглото си, очаквайки да ги срещне. В предишните си романи и разкази Кинг вече е употребил за тъмните си цели първите два персонажа, така че идва ред на върколаците. Но дори през 1983-а една подобна история би изглеждала прекалено ретро. Наоколо вече витаят „модернистични“ извънземни и генномодифицирани чудовища, така че нещата опират до нещо по-специално: богато илюстрирано колекционерско издание от Краля на ужаса. Кажете обаче на почитателите, че не всички ще се доберат до това чудо и те със сигурност ще се разсърдят. Затова съвсем ненадейно „Годината на върколака“ („Ибис“, 2022, с превод на Адриан Лазаровски) се нарежда върху вече солидната купчина романи и сборници за радост на всички. Кратката книга няма кой-знае какви претенции, ако я сравним с миналите като вихрушка пълнокръвни романи, но пък създава особено очарование в четящите хорър.
Историята ни пренася в типичното за творчеството на писателя градче Таркърс Милс, което се вълнува предимно от банални неща и никой в него не подозира какво ще се случи съвсем скоро. Страхът се разпростира като гигантска вълна, когато всеки месец по пълнолуние някой жител се прощава с живота си. Но врели и кипели сред тази пустош жители си представят скитник или кръвожадно диво животно. Свидетели няма, така че неизвестността се превръща в основна причина за драматизации. При поредната среща обаче едно момче в инвалидна количка слага началото на същинската развръзка. Най-накрая някой трябва да помисли сериозно как да разконспирира виновника. С типичния си стил, но без дълбочина, разказът поема по класическата рецепта. Би било прекрасно да видим добре изградени образи и нещо изненадващо, но не това е целта на произведението. Много писатели са изразявали своята почит към родоначалниците на жанра, а и Кинг пази доста впечатления от своето детство, когато е поглъщал ненаситно страшни истории.
Тази кратка книга съвсем не би задоволила апетитите на почитателите. Тя само показва откъде тръгва всичко и как един мечтател може да развихри въображението си и да се превърне в съвременна емблема на хоръра. За мен тази среща е прекрасна. Не съм престанал да чета класически автори на страшни и мистериозни истории. Дори има още много за преглеждане, защото тепърва се трупат преводни томчета на по-малко популярни у нас автори. За прохождащите в жанра: като за начало изберете някой роман на Кинг и оставете разказите и книги като тази за по-нататък.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“
„Куджо“
„Бягащият човек“
„Стрелецът“ („Тъмната кула“, книга 1)
„Особени сезони“
„Кристин“
„Гробище за домашни любимци“
„Годината на върколака“
Книжен Петър 