В ролята на затворници
От предната книга си представях как Австралия ще се превърне в сцена на диво преследване и лов на престъпници. Норвежкото семейство Бергвиг все не може да си устрои една приятна ваканция, където и да отиде, и постоянно се среща с банда обирджии на изкуство. Закарайте куп хлапета в музей и се опитайте да ги привлечете към световноизвестните картини и скулптури. Логично е почти всички да си представят как скъпите предмети стават жертва на нагли крадци. Затова и в поредицата „Детективи по неволя“ няма толкова поводи за съзерцателно възхищение пред гениалните творби. Просто липсва време заради постоянно нахъсаните престъпници, които гледат да припечелят нещо на гърба на невинните ценители на изкуство. Да знаете обаче, че това няма общо с тълпите затворници, пропътували океана преди столетия, защото Австралия се е оказала чудесно и достатъчно отдалечено място да заточиш малко хора. „Мистерия в Сидни“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) несъмнено има с какво да се похвали в това отношение. Нашите герои не само не успяват да се насладят на екскурзията си, но и стават затворници на своите мъчители. Да видим…
Да си си вкъщи и да те е страх е най-гадното нещо на света. Нашето семейство просто не може да мисли за нищо друго, защото някой им изпраща заплашителни писма с много лоши намерения. Решението е бягство на най-отдалеченото възможно място – Сидни. Суртлан не се церемони много и изпраща всички на заточение, пълно с неприятни изненади. Всичко изглежда като една много опасна игра, включваща най-известните страховити и отровни животни на континента. Ако не можеш за ги опознаеш в природата, защо да не ти ги сервират наготово? За всеки родител на три деца това е червен сигнал за опасност, но за хлапаците се превръща в изпит и кой какво е научил за суровия живот сред диви зверове и други гадини. Демонстрацията на Суртлан е великолепна и отрезвяваща! Тази детска поредица става все по-любопитна, като се има предвид какви са очакванията на младите читатели. Такова приключение определено си заслужава.
За късмет на почитателите на приключенски истории, тук има чудесна развръзка и трепетното очакване от предните книги се превръща в нещо като „черешката на тортата“. Замисълът на Суртлан е успешен и накрая се изясняват доста от спестените в останалите книги факти. Хареса ми напрегнатия сценарий, постоянните препратки към чудесата на животинския свят и не на последно място – хитрия начин да накараш обикновените хора да се почувстват като герои. Хлапаците със сигурност ще останат доволни. Следващата дестинация е Осло, така че хич и не помислям за почивка. Ако там има нещо за крадене, искам крадците да го натоварят и да се опитат отново да избягат. 😀
Оценка на Книжен Петър: 4.4 / 5
Книжен Петър 