Сенките в сърцето
Тази книга ме привлече с драматичното си сърце, с безкрайно сложните характери и методичното „глозгане“ на човешката съвест. Обичам, когато доброто и злото се притаяват скрити от баналното ежедневие, готови да покълнат изневиделица и да се сблъскат, когато няма повече време за преструвки. В „Силата на кучето“ („Лабиринт“, 2022, с превод на Владимир Полеганов) има закалка, нещо удивително устойчиво, което ме накара да изчета романа бавно и с мисълта за предстоящ катаклизъм. Усеща се енергията му, парливата достоверност и силата на внушението. За сметка на това към средата преживях и леко разочарование. Явно някои типични за аристократите привички са ми далечни и не толкова интересни. Но целта на книгата със сигурност е друга и Савидж методично разкрива пласт след пласт, за да се получи онова проглеждане от добрите и стойностни произведения. Разбирам критиците и читателите от 60-те: авторът е провокативен, детайлен и бърка в много рани. За късмет е открита отново, за да повлияе на новите поколения.
Историята разстила почти мрачна психологическа драма, в която красотата на природата се сблъсква със скритите човешки страсти. Това ме изненада приятно, защото много искам да разгадавам характери, да прозирам бъдещи решения и с чиста съвест да заклеймявам пошлостта и предателството. В тази книга има от всичко по много. Началото е провокиращо и реално, сякаш цели да подготви невинните за хирургическия анализ на човешките инстинкти и разум. Савидж е избрал за сцена класическо ранчо в Дивия запад през 20-те години на миналия век. В случая дивото е опитомено от поколения богати фермери, успели да натрупат богатство и престиж. Последните избуяли филизи са двама братя, които десетилетия споделят всичко един с друг, с изключение на уважението. Те са толкова различни, че само навикът на ежедневието ги сближава повече. Фил е интересен и сложен персонаж. Успял да натрупа солидно количество знания и опит, той изглежда се е предал на спокойното съществуване, оставил зад себе си всяка видима слабост и несъвършенство. Джордж е по-скоро пасивен и това изпъква от отношението на брат му. Затова изненадата е пълна, когато той довежда в ранчото съпруга с нейното дете. Това се оказва достатъчно за Фил да реагира според своите разбирания и тъмни цели.
Книгата е стегната, с добре изградени персонажи. В нея има толкова много за разискване и поставяне на основни въпроси, че тя сама за себе си е един гигантски хълм за изкачване – човек тръгва на разходка, но попада в стара и гъста гора, изтъкана от лабиринти и сенки. Много харесвам моментите, когато става ясно, че никой не е дотолкова съвършен, за да претендира за призово място в очите на околните. Затова към края развръзката е винаги изненадваща и носи удовлетворение от четенето. Въпреки това намерих и малко поводи за недоволство, които не трябва да притесняват особено следващите читатели. Дръзките книги заслужават внимание и тази е от тях.
Оценка от Книжен Петър: 3.7 / 5
Книжен Петър 