Пиесата на живота
Отмина времето, когато четях по-често руска класика, но пък тези моменти бяха запълнени с много хубави книги. Сега обърнах внимание на шепа пиеси, десетки разкази и няколко емблематични романа с намерението да напиша нещо за тях, макар да е трудно човек да извади нещо повече от милионите страници, изписани за твърде известните произведения. Личното мнение няма да промени нещо кой знае колко, но удоволствието ще бъде голямо. „Театрален роман“ („Фама“, 2015, с превод на Лиляна Минкова) беше от пренебрегнатите, затова сега реших да разбера какво съм пропуснал. Получи се една почти трогателна среща с нещастния посвоему образ на Максудов, поел тежките изпитания на самия Булгаков и опитът му да види собствените си произведения на театралната сцена. Всичко тук би трябвало да е тъжно и абсурдно, както би изглеждала една трагикомедия, насочена право към сърцето на бездушната машина на цензурата и продължаващата с десетилетия Революция. Всъщност истинската, човешката революция е притаена в ума, откъдето спорадично изскачат силни думи и чакат своите читатели от бъдещето. Бориш се, бориш се, бориш се… Но най-адекватното име на борбата е сатирата – героите са маскирани като пациенти и кукловодът придърпва конците, за да извади от тях всичко преднамерено и скрито.
В тази книга театърът е като демон с много лица. Накъдето и да се обърнеш, виждаш вторачени портретите на десетки актьори и драматурзи. Те въздействат с онази типична царственост, на която не можеш да устоиш. Те ти казват, че трябва да победиш в битки, да следваш неотклонно вековните порядки и да изживееш сцената на собствения си живот, пресъздавайки мимолетните терзания на човешкия дух. Стига да си наясно с новите порядки и новите демони. Максудов е решен да пробие тази преграда от условности, да намери магическия еликсир, с който ще почерпи местните играчи и ще заслужи вниманието им. Но най-тревожното от всичко е дали той самият е наясно със себе си. От една страна виждаме скрития Булгаков и неговата целеустременост към театъра, толкова обичан и желан, от друга – човекът сянка Максудов в титаничен сблъсък да открие слабите звена на театралния колектив и да наложи волята си. Булгаков извежда на сцената цяла палитра от образи, толкова неподатлива на подреждане и систематизиране, че изглежда като пламнал пожар от емоции и скрити цели. Доста трудно се намъкнах в тази бурна демонстрация на драматизъм и своеволия. Романът е недовършен, но така или иначе авторовата цел е постигната.
Харесвам тази руска словоохотливост в речта на класическите произведения. Всичко изглежда като забавна игра, но с драматични последствия. Подходът на Булгаков е рационален и ясен, дори с честите появи на демонични създания в човешки образ, чрез които прозират злободневните теми е проблеми на описаното настояще. Както винаги се случва в подобна ситуация, творецът е победен, но произведенията му намират пролука през времепространството и заживяват в бъдещето. Театърът на живота е силен и въздействащ начин да се оспорят наложените правила и да се прояви свободната мисъл. Един Антонен Арто издевателства над всичко конструктивно човешко, демонстрирайки влиянието на сцената и нейните възможности. Има някаква извратена логика Максудов да натисне спусъка и да се почувства като герой на собствената си пиеса.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 