Затворници и изпитания
След първите книги за Бънк Ромеро „Нюх“ и „Бяс“, имах не малко причини да очаквам още повече изненади от тази поредица, приютила фантастичен свят с нови правила и магическа нишка с особен чар и влияние. Вече съм убеден, че не мога да я сравня с нищо, написано от български автор, и чувството е като на откривател на нов континент. Всъщност представата не е за някаква добре замислена фантастична епопея, далечна планета и куп иновативни инструменти за подсигуряване на сценария. По-скоро ми напомня на криминална драма с добавена реалност, която се вгражда в читателя като причудлива мисъл и не го оставя до самия край. Поне при мен е така. В „Стръв“ („Vision Books“, 2019) дори видях нещо особено притегателно – затворническа история, поела в себе си всичко известно до този момент. Минчев доста добре жонглира със събитията, връща стари герои и създава връзки с нови, не по-малко любопитни с характера и излъчването си. Представете си цяла планета за изучаване, местен ъндърграунд и затвор за престъпници от всякакъв калибър. Там вече се подвизава и Бънк – детектив мутант с изострен нюх, чиято сметка все още е открита, готов да намери поредната следа към куп изобретателни престъпници. Така или иначе вече е сред тях, но изненадите далеч не са свършили.
Какво е престъпление и какво не, казват законите, макар често истината да има повече нюанси за разгадаване. Бънк Ромеро вече е затворник и трябва да се нагоди към местните условия за живот. Там попадат и други мутанти, така че човек може да очаква всичко. Всеки има приятели, но и врагове, от които е трудно да избягаш, освен ако не престанат да дишат. Най-страшното е, че няма измъкване, поне докато не изтече присъдата, защото затворът се намира дълбоко под земята и прокопаването на тунел не е опция. Скоро научаваш кой какви интереси има, защо отношението към мутантите е по-специално и че правилата, добри или лоши, се определят от шеф, решен да приведе в действие всичките си мечти. Както на повечето подобни места надзирателите са особен вид чудовища в човешки лик и с тях шега не бива. Но най-неочаквано на Бънк му се налага да разследва и тук. Двама от затворниците са изчезнали и тази мистерия се разклонява във всякакви фантазии и конспиративни теории. Загадката изглежда нерешима и детективът се нуждае от наистина свежи идеи. Когато наоколо има мутанти, магия и тайни, нищо не е изключено. Тук Минчев е изобретателен като своя герой. Типичната затворническа обстановка бързо се променя, сякаш се добавя ново измерение, което се разлива върху баналните сцени и ги настройва за ново ниво. Цялата ситуация сякаш е ирационална, но това не пречи да бъде впрегнат човешки ум, способен да търси логика и да пресява възможности.
Чудесно изграден сюжет, пълен с напрежение и изненади. За разлика от предните книги, тук имаме един-единствен случай, но това изобщо не намалява интригата, нито се измества фокуса от приятно натрапчивите хрумвания на автора. Дори историята е разгърната допълнително, за да изясни многобройните загадки, струпани в първата половина. Добрите автори няма как да се оставят на баналните развръзки и винаги търсят повече пространство за идеите си. Герой като Бънк Ромеро заслужава точно такова „издевателство“ за своя ум, все пак е нещо като супергерой в свят, изграден на базата на фантастичното и нотка магия за разкош. За мое щастие има още от приключенията на Бънк, така че се настройвам за следващото.
Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5
Книжен Петър 