Пикасо, Матис и мошениците
Доброто впечатление от „Детективи по неволя“ продължава да ме съпътства. Поредицата е приятно развличаща и няма дори намек, че написана с идеята да наложи контрол върху страшните сцени и добрия екшън. Само си спомнете какви приключенски истории четяха децата преди време. Бьорн Суртлан знае, че и днешните хлапаци биха захвърлили всичко, което ги кара да се чувстват подведени. Ако има престъпници, наистина е необходимо те да са страшни, гадни и лъжливи. Все пак трябва да си заслужат присъдите и затвора. А сега нека добавим и Лондон като място, подходящо за развъждане на крадци на изкуство. 😃 Пикасо и Матис са подходящи за целта. „Мистерия в Лондон“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) заслужава да се нарече една от най-атрактивните книги в поредицата, не само заради струпването на мошеници, а и защото изглежда, че децата заемат все повече основни роли от родителите си. Приятно откритие да младите читатели, нали? Пък и настоящата загадка стои зад дълго планиране и изобщо няма да бъде лесно за неспециалисти да открият правилната нишка.
Ако старите ти врагове са в наистина далечен затвор и трудно биха се добрали до теб, за да ти навредят, няма ли да си прекараш поне една хубава ваканция в обикаляне на галерии и музеи? Давид и семейството му планират точно това в Лондон, но не подозират какво ще им се случи съвсем скоро. Новият приятел на семейството бързо ги запознава със свой ексцентричен роднина, който е решил да похарчи солидни средства за известни картини. На него не му е необходимо да разбира много от тази специфична материя, но би дал доста за един Пикасо и един Матис. Само да има кой да ги предложи. Давид все още е подозрителен към лесно намерените приятели на баща си, затова всячески се опитва да ги разконспирира. Моментът на истината идва, когато всички разбират, че някой ги следи – особено неприятен сценарий за семейство във ваканция. Суртлан сякаш по магически начин завързва интригата и не оставя и капка съмнение, че пред очите ни е тайнствен заговор с неприятни последствия за жертвите.
Бих повторил онова, което написах и за предните книги от поредицата. Историята е добре замислена и следва линия на постоянно развитие, без да натрапва лесно смилаеми загадки. В плюс е и че няма истински детективи – ситуациите изскачат съвсем ненадейно и героите трябва бързо да съобразяват в каква каша са попаднали, за да реагират адекватно. Не е най-голямото достойнство да имаш наивни родители, но пък е супер, когато на децата им се налага да решават най-големите проблеми. Престъпници винаги ще има, нека и на защитниците на справедливостта им се отварят случаи да блеснат. Имам чудесен повод да продължа със следващата книга от поредицата.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 