Звярът и щастието
Винаги съм се питал дали в страховете надделява вече изградената емоционалност или на преден план излиза древния инстинкт за самосъхранение. Вероятно реагират и двете, просто пътят е различен и разклонението със сигнализиращия семафор се ръководи от случайните решения в играта на живота. След прочитането на тази книга човек би следвало да обърне взор към себе си и да потърси издайнически улики за нещо прикрито и нездраво, което тихо си проправя път към съзнанието, готово да поеме контрола. Самата идея е плашеща и означава, че не винаги сме готови да погледнем истината в очите. Благой Д. Иванов използва две думи за описване на състоянието на героя си: повреден и счупен. Представата е за нещо механично, грешка в системата или физически недъг. Но ако говорим за чувства, нещата опират до психопатично състояние, способно да преодолее преградите на съзнателните решения и да избяга на свобода. „Мазето“ („Сиела“, 2020) е роман за любовта, силата на чувствата и дръзновението да живееш извън правилата, когато единственият ти избор е да задоволяваш собствените си страсти. Свежа и напоителна книга за Звяра в ума и сърцето, онази трудно контролирана страст във всеки от нас. Разбира се, в този случай на преден план излиза тъмната страна.
Винаги искаме да знаем какъв е човекът пред нас, дали е добър или лош, дали крие страшни тайни или можем да му се доверим. Разказвачът на тази история е намерил всичко каквото търси. Годините на съмнения и въпроси получават образ чрез любовта. Противоречивото минало е далечен спомен, нещо като детинско заиграване с неразбираемите функции на живота и смъртта. Една игра приключва, за да започне друга. Ненадейно лентата се връща назад, за да съживи Звяра и да възроди опасността от преждевременен край, както всичко друго, погалено от смъртта. Какво значи да опазиш любовта на живота си и каква сила е необходима, за да се противопоставиш на „тъмния си близнак“? За да представи гледната точка на героя, авторът не е самоцелен и разюздан, каквито са очакванията при един психотрилър, а внимателен към всички аспекти на мрачната история. Срещите с всяка смърт са поднесени като специални вечери на свещи. Всяка потенциална жертва е различна и крие своя собствена истина за живота. Страхът също има различни лица.
Прекрасна демонстрация на страховит роман, написан под вещото ръководство на ерудицията и страстта към тъмните проявления на човешката психика. Хареса ми, че нито един образ не е оставен без реалистична подправка, сякаш последната роля е превърната в грандиозен спектакъл, а изпълнението е с философска дълбочина и носи естетическо удоволствие. Какво е да влезеш в ума на „пречупен“ герой с неимоверно правдоподобна причина да убива? Страховито звучи, нали? Чета и от време на време се сепвам, защото трябва да си припомням каква е визитката на този човек с нездраво поведение и в същото време осъзнавам престъпното отклонение от правилата. Много интересен поглед към страстта и желанието, които могат да печелят и отнемат любов. Каквото и да му е коствало на Благой Д. Иванов да напише тази книга, заслужавало си е усилията.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 