Лив и животът
Понякога срещам книги, от които трудно мога да се откъсна дълго време след прочитането, все едно някой е положил върху тях печат със заклинание и отварянето им значи сбогуване с всичко познато и логично. Завинаги. Те стоят тихо и скромно, докато историята вътре не превземе ума и не разчупи оковите на ежедневието. Сякаш попадам в друг свят със свои правила, където постоянно бродят призраците на съмнението, че нещо не е наред и трябва да се поправи. Няма магия, няма позната емоция, с която да следвам стъпките на героите. „Смола“ („Lemur“, 2022, с превод на Светлана Старирадева) напомня на психологическа задача с много капани и затрупани изходи. Ако решиш да се пробваш, трябва да имаш търпението да заживееш с непоносимата патология на травмите и трудните решения. Този роман не се приковава към определен жанр, а бавно дълбае в реалността и я променя незабелязано. Историята на Лив е тъжна и в някакъв смисъл разбираема, но никак не беше лесно да я следвам с любопитство и вълнение. Нещо някъде е пречупено и трябва да се настави, за да има удовлетворение. Незабравимо усещане!
Мястото нашепва за изгубено време и пространство. Полуостровът е див и самотен, сякаш непотребен на цивилизацията, която го е изоставила на произвола. Въпреки това семейството на Лив се заселва там и започва тих и самодостатъчен живот. Всичко напомня на идилия сред природата, поляните и шумящите гори, чиито дървета дават препитание и са обгърнати с уважение и респект. Някой би казал, че нещастията са далече и не знаят пътя към това място, но нещо се случва и променя завинаги обитателите на този рай. Йенс расте тих и замислен със заметените травми на детството си, но непоколебим в разбиранията си за живота. В старата къща вече живеят съпругата и децата му, готови да следват неписаните правила на задружното семейство. С живот, който лесно отнема ценните неща, всеки запазен предмет и усещане е дар, който трябва да бъде култивиран и обгрижван. Но най-ценна се оказва смолата, защото запазва… може би вечно. Промяната е драстична и с някаква груба, неестествена логика. Щафетата е в Лив и тя чинно попива новата философия. Точно затова трябва да „изчезне“ от света, нарочен за опасен и пълен с проблеми.
Ане Рил е написала обсебваща книга, в която логиката на събитията води до мрачен и пълен с нездрава патология смисъл. Началото е ударно и сякаш изпраща сигнал за опасност, последван от трепетното очакване на развръзката. Изключително ме заплени обгрижването на всеки герой – нещо, придаващо смисъл на личните драми, емоционалната зрялост и поведение. Макар разказът да се води от малката Лив, ролята на майката дава необходимото за покълване и развиване на цялата история. Идеята е развита с много внимание към детайлите и събитията лесно префасонират драмата в откровен хорър. Не мога да си пожелая по-завладяваща книга! А и не знам защо не се говори достатъчно за нея. Страхотна, страхотна, страхотна!
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 