Мафалда и истинските неща
„Не мога да не прочета тази книга“, казах си аз, когато разбрах каква тема разглежда и от кого е написана. В един момент от живота си Паола Перети разбира, че страда от болест на Щаргарт – рядко генетично заболяване на очите, което неотменно завършва със слепота. Моментът на истината е в разбирането какво следва след това, как човек да продължи живота си, да свикне с мисълта, че познатия свят ще престане да бъде видим и това ще е наистина голяма промяна. Настоящата книга е следствие от тази трансформация в живота на авторката. „Пътят от мен до черешата“ („Екслибрис“, 2019, с превод на Любомир Николов) е за малките, които още събират впечатления от заобикалящия ги свят и попиват всичко с голям интерес, за да придобият съответните умения и да се справят с бъдещите предизвикателствата. Докато четях, си спомних за „Алис Андершен“ на Турюн Лиан и самотните тревоги на малкото момиче, което живее с болезнено притеснение и се опитва да намери изход от психологически капан. Мафалда ще изгуби зрението си и това ще е драстична промяна, достатъчно стряскаща, че да прилича на непреодолимо изпитание. Може ли да свикне с тъмнината, която ще остане завинаги? Може ли да се справи с противоречивите чувства, които запълват месеците преди светлината да угасне?
Деветгодишната Мафалда живее във вълшебния и вълнуващ свят на децата. Нощем от прозореца може да наблюдава луната и звездите, вкъщи гушка пухкавия домашен котарак, наречен Туркарет Великолепни, който е прекрасен приятел. В първи клас се налага да сложи очила, но въпреки това светът наоколо продължава да е мъглив и все повече потъмнява и става неясен. Остават няколко месеца до тъмнината и малкото момиче ще трябва да свикне с тази мисъл, колкото и да е трудно. От другата страна стоят родителите, които трябва да потушават всяка тревога и да отговорят на всички въпроси. Самата Мафалда размишлява ежедневно и търси нов смисъл в живота си чрез списък с неща, на които държи, но после няма да може да прави. Трогателно е как намира обяснения за всички тревоги и смело анализира ситуацията в която е попаднала. Важен символ се оказва черешата в двора на училището, където смята, че живеят починалата ѝ баба и великана на дървото. Най-накрая тя ще се качи върху него, за да сподели тъмнината с тях. Перети води своята малка героиня към трудните за осмисляне представи на един безцветен свят, където
Прекрасна и смислена книга за препятствията и възможностите в живота, приятелствата, любовта, надеждата и вярата в собствените възможности. Мафалда трябва да се научи да бъде смела, Естела – да се пребори със своята болест и едновременно с това да посее решителност в малката си приятелка, Филипо – да бъде истински приятел, родителите – да вникнат по-добре в чувствата и емоциите на децата си. Книга, която би дала стимул и разбиране не само на малките, но и на техните бащи и майки. Макар и написана със сериозни намерения, из страниците блика хумор, невинните хлапашки разговори носят весели емоции, а реалните ситуации са истинско откровение за всички търсещи смисъл читатели. Чудесно съчетание на полезна и приятна книга.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 