В търсене на себе си
Измина доста време, откакто прочетох първата книга за Пакс и Питър, но красивата и малко тъжна история не изчезна сред купищата други книги, на които се насладих оттогава насам. Това прави от „Пакс“ прекрасна и значима, солиден спомен, който продължава да се завръща след поредните споделени впечатления от нея с бъдещи читатели. Несравнима е представата за двата различни свята – на хора и диви животни. Постепенно те се събират в една цялостна картина и човек осъзнава, че всъщност имат доста допирни точки. Препоръките ми бяха насочени предимно към деца, но тази история може да прозвучи убедително на всеки, стига да се чувства съпричастен с живота на всяко едно същество, независимо дали е човек или животно. Сара Пенипакър е решила приключението да продължи, с което удивителната история сякаш започва отново. „Пакс. Пътят към дома“ („Лабиринт“, 2022, с превод на Богдан Русев) припомня за раздялата на лисичето Пакс и човекът Питър. Питомното животно трябва да опознае истинския си дом – природата, а момчето – да преживее всичките си проблеми и лоши спомени и да порасне наистина. Всеки трябва да спечели щастието си, а това е достатъчно трудно и изисква сериозни решения.
Може би едно приятелство е останало в миналото, но въпреки това Питър помни лисичето. Животът при Вола така и не му носи онова удовлетворение, макар да се справя чудесно, навикнал със суровите условия. Мисълта му все отлита към доброволците, които почистват и се грижат за природата, отровена от човешката немарливост. Това е шанс да впрегне всичките си умения, натрупани в последните години. Самият Пакс вече има семейство и трябва да се грижи за трите си мъничета, заедно с половинката си. Това се случва неусетно, сякаш дивата природа в сърцето му отново е освободена от оковите на хората и цивилизацията им. Той бързо осъзнава своята роля: да обучи и пази потомството си, да преодолява всяка опасност и да бъде истински диво животно. Неусетно обаче двамата отново тръгват един към друг, дали заради вътрешна необходимост или просто старото приятелство се оказва по-силно от всяка раздяла. Сара Пенипакър не само връща старите герои, които с такова вълнение е обгрижвала сред страниците на първата книга, но и ги поставя пред много важни избори. Макар и продължение, отново го има онова ценно чувство на съпричастност към историята и героите.
Докато четях, от време на време се замислях дали една толкова специална книга трябва да получи продължение, все пак е известно колко трудно се постига същия ефект у читателя. Мисля, че този път нещата са се получили перфектно. Питър пораства физически и душевно, променя своите цели и фактически осъзнава мисията си в живота. Пакс от своя страна е диво животно и инстинктите не му позволяват да прояви слабост. Но и той е натрупал достатъчно впечатления и може да се възползва от всяка изникнала възможност. Самата книга израства с едно ниво. Малкото момче и сладкото лисиче са готови за смелостта, саможертвата и капаните на живота. Отново бях в плен на тази невероятна история и ще продължавам да я препоръчвам. Важни, необходими книги.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 