Земя за диктатори
Сигурно много хора биха искали да разберат какво се случва в умовете на диктаторите, как планират и подготвят действията си, защо решават да действат по определен начин и дали наистина осъзнават последствията от своята позиция на главнокомандващи. Да си избереш за герой подобен човек е истинско предизвикателство. Той ще се държи по точно замислен сценарий и несъмнено ще „кривне от пътя“, както и да е обрисуван. Може да се изготви психологически портрет, да се вземат предвид всички факти и отново да имаме непълна картина. Винаги се получава така, защото не можем да прочетем мислите му и да изходим от правилната позиция. Но можем да го осъдим. В „Последните дни на Ханс“ („Персей“, 2022, с превод на Таня Попова) Свидерски изготвя портрет на хипотетичен персонаж с черти от характера и мисленето на подобен човек, минал през системата на диктаторски режим и развил своя потенциал като лидер и носител на цялата власт. Повечето подобни режими съществуват ограничено време поради техните основни характеристики на „машини за смърт“, крайно отричани от цивилизованото човечество. Нека си представим един оцелял представител, който споделя мисли и идеи за света, вече възрастен отшелник, оставил цялата власт зад гърба си. Не можем да знаем дали Свидерски е стрелял право в целта, но нека извървим този път на този хипотетичен герой след неговата „оставка“.
Господин Ханс изживява дните си в малко селце, изолирано от човешкия прогрес, поставен пред избора да остарява грозно и да понася трудните за възприемане действия на съселяните си. Той трябва да е тук, защото има повече врагове, отколкото човек може да си представи. Миналото си е минало, колкото и възраждащо да е било за човек с амбициите на Ханс. Болежките и проблемите със здравето вече са всекидневие, но това не му речи да разсъждава над спомените и драстичната промяна след оттеглянето му: моменти от трудното детство, изпълнени с кошмарни събития, провалени мечти и влиянието на собствения му баща, останал като символ на трагедиите; раждането на идеите, чрез които да получи нужното удовлетворение в свят, управляван от неморални и измамни личности; възможността на накаже виновниците за собствените си провали. Свидерски дава нова власт на героя си, без да пречи на свободната мисъл и анализаторските му умения, без да бъде негов съдник и така да провали сценария на живота му. Темите се прескачат, пресичат се една друга, омотават се в страх, самота, изцеление, насилие… Един по един детайлите оформят своеобразна концепция за света около нас и насочват към определени изводи.
Романът на Свидерски е прям и изтъкан от идеи и представи, които напускат един наситен с впечатления ум, макар и достатъчно противоречив, за да сее съмнения с гледната си точка. Господин Ханс може би продължава да бъде само обикновен човек до сетния си час, какъвто се представя тук, но дали би могъл да бъде оневинен според представените доказателства? Интересно предизвикателство, силна концепция и много възможности за анализиране. Спомням си за любопитната книга на Тимур Вермеш „Той пак е тук“. Ако се предостави нова възможност на един провален диктатор да поеме по същия път, дали ще постигне успех?
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 