Идеологията на смъртта
Шпионската тематика в литературата е далеч от моите интереси, макар от време на време да проследявам някой нашумял случай от последните години. Казвам си, че това е действителност, от която могат да произтекат тревожни бъдещи събития, но никога не съм се замислял сериозно. Може би заради художествените интерпретации, които щедро разкрасяват фактите и превръщат темата просто в част от популярната култура, т. е. забавление за масите. Ако се замислим сериозно, истината е далеч по-плашеща. Студената война стои удобно в миналото, почти превърната в легенда за новите поколения. Може би нищо не е приключило, а е преминало на ново ниво. Сергей Лебедев усеща необходимостта да се пише за това, сериозно и с нужното внимание към детайлите. Романът трябва да избяга от преструвките и героичните интерпретации, да бъде нещо повече от шпионски трилър със задължителни елементи. Точно това виждам в настоящата книга. Подобни на нея се пишат и ще продължават да се пишат, независимо от моментната оценка на минали и настоящи събития. „Какво се случва?“ и „Защо се случва?“ са особено важни въпроси, отговорите на които се получават трудно и са свързани с много условности. „Дебютант“ („Кръг“, 2022, с превод на Денис Коробко) изследва тревожна действителност, съшита от минало, чието влияние се е простряло и в настоящето.
Сянката на тоталитарните режими продължава да пълзи наоколо, напомняйки за зловещото повторение на действия и решения, като стигми от друго време. Дебютант е името на отровно вещество, наследник на разработките на учени, оставили имената си в историята като причинители на масова смърт по бойните полета. Днес това е оръжие за отстраняване на предатели, чието ликвидиране ще запази определени тайни. Сюжетът е изграден върху образите на преследвач и преследван. Дълго след разпада на СССР руското разузнаване решава да възобнови интереса си към възрастен учен, живял в един от секретните затворени градове и работил по създаването на химически агент, способен да убива бързо и да не оставя следа. И двамата са минали през цедката на режима, но Калитин е предпочел да дезертира в подходящ момент. Знанията и способностите му го правят обект от особена важност, който трябва да бъде ликвидиран, за да не разкаже за Дебютант и използването му за премахване на неудобни за режима хора. Лебедев прави ретроспекция на всички фактори и събития, довели до смъртоносното преследване. Старите привички се завръщат с нова сила и припомнят случаите с Литвиненко, Скрипал и Навални.
В тази книга са описани позорните от човешка гледна точка методи за ръководене на един престъпен по своята същност режим. Налаганата система от доносници превръща всеки един в потенциална жертва на репресивния апарат. Вездесъщата бюрокрация държи в плен всяка инициатива и разумен довод. Науката е впрегната в най-зловещата машина за произвеждане на смърт. Четенето на тази книга е като откровение на фона на всичко случващо се през последните години и смелостта на Лебедев да говори за това е впечатляваща. Чета за Калитин и Шершньов и се опитвам да разбера повече детайли за личностите, които стоят зад тези имена. Търся слабости, дълбоки несъответствия с човешките ценности и причини да се превърнат в играчки на една действаща антиутопия, пренесена насред модерен и технологично развит свят. Защо тази манипулативна тоталитарна система продължава да заразява и да се възпроизвежда въпреки цялата логика на човешката еволюция? Кога ще се намери някой, който да сложи точка на тази измамна и канцерогенна по своята същност идея? Силен роман, който се движи по смъртоносните пътища на човешкото безумие и не дава особена надежда за бъдещето. Може би още не сме дорасли да съзрем очевидното.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 