Сага за живота
Преди пет години четох една малка книга на Гуидо Сгардоли, част от популярна хорър поредица за деца. Оказа се, че този автор има далеч по мащабни проекти, от които е и семейната сага за бившия моряк Арне Бьорнебу и неговите потомци. Макар „Островът на Немия“ („Емас“, 2020, с превод на Вера Петрова) да има структурата на типична сага, описваща родовите връзки и взаимоотношения на няколко поколения, по смисъл е книга за млади читатели. Днес вероятно малко младежи проявяват интерес към предците си, които не са били част от живота им, рядко разгръщат стари албуми с пожълтели снимки и не разпитват за отдавна изгубените си прародители, станали причина самите те да съществуват. Сто и петдесет години назад е достатъчно дълъг период, за да прекъсне всякакви спомени и интерес, още повече когато модерните технологии са заели цялото пространство и мисли на бъдещите родители. Сякаш всичко преди тяхното раждане е просто част от легенда и престава да съществува веднага щом фокусът се измести в друга посока. Тази книга обаче не е за спомените и бледите откъслеци мъгла, загубени през годините, а за живата и въздействаща природа на човешкото единение, неподвластно на времето и обстоятелствата.
Сгардоли ни запознава с Арне Бьорнебу – оглушал след битка в морето млад мъж, който в своето отчаяние и липса на перспектива обикаля кръчмите и използва тялото си, за да поема само глътки безутешен алкохол. Такъв човек дори да може да говори, не би изрекъл нищо съществено, затова в очите на всички се превръща в Немия. Една случайност го среща със съдбата – договор за пазач на фар, разположен на почти гола скала навътре в морето. Далеч от безумието на тълпите, той е изцяло отдаден на грижата корабите да намират верния път чрез светлината на фара. Още една случайност го запознава с младата Гюнхил и истинската история започва. От тази любов се ражда поколение на работливи и скромни мъже, отдадени изцяло на своята съдба на пазачи. Промяната идва със следващите поколение, но никой не забравя откъде произхожда и къде е истинският дом. Сгардоли изгражда характери на борбени личности, които, макар и различни, успяват да развият в себе си различни способности и да обогатяват общността.
Романът е красиво изваян, подробен и жив по особен начин. Чувството за съпричастност към всеки от героите добавя към реалността им нови цветни краски, методично попълва празнини и обогатява живота. Всяко едно раждане се превръща в символ, всеки наследник поел грижа за фара се превръща в един своеобразен страж на миналото и бъдещето. Там се раждат герои, философи, писатели и мечтатели. Някои са бедни, други трупат богатства и слава, но остават емоционално свързани с историята на острова и неговия първи пазач от рода. Чел съм семейни саги, пътувал съм през поколенията, опознавал съм нрави, характери и съдби, но никога не съм усещал подобна съпричастност към героите. Дори да са си отишли, все още тлеят въгленчетата на тяхната целеустременост и жар за живот, преминал през сътресения, войни, модерни епохи и безброй случайности. Романът е прекрасен пример за младите, които често отхвърлят своята принадлежност към семейните ценности и забравят за смисъла на съществуването на най-важните аспекти от живота. Книгата е наистина приятна изненада за мен.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 