„Мамник“ на Васил Попов

Пратеник на злото

1-237074_b

   Скоро не се бях връщал към любимите си страховити истории, които чета с особено удоволствие още от началото на 90-те години на миналия век. Тогава няколко „скрити“ от читателите жанрове спокойно попълниха липсата на разнообразни четива и започнаха да вдъхновяват родните автори. Наистина беше особено удоволствие да „потънеш“ в свят, населен с митологични чудовища и модерни интерпретации на приказки, наситени с откровено извратени сцени, сякаш създадени да нарушат завинаги спокойните сънища. Градските легенди в западен стил се вляха като пълноводна река, но тук-там имаше разкази за мрачни създания от нашия фолклор, наподобяващи нови приказки. Беше си естествено родното фентъзи първо да привнесе от другаде определени идеи и сюжети и да се насити на чуждото влияние, за да погледне сериозно на по-близките до нас митологични същества. Всичко това минаваше някак скрито, в ъндърграунд средите, сред шепата автори на хорър истории с малка, но стабилна аудитория, част от която съм и аз. На другия полюс ставаше нещо интересно. През последните години постоянната „езотерична публика“ намери добър отдушник в позабравените обичаи и тайнства от народния фолклор и свързаните с тях магии, обреди и „обикновен“ живот. Това се отрази на литературата ни и модерният читател навлезе сред тайнствата на родните мъдреци, чиято своеобразна философия чертае път извън световните катаклизми и политически борби. Просто животът няма смисъл да е толкова сложен и заплашителен. Новата действителност изглежда точно като щастлива приказка, в която всеки може да поговори с „учителите на живота“ и да следва техните съвети. Но когато тези две открояващи се течения се слеят, без натрапчивата показност, се получава нещо наистина интересно. Насред отдалечени и почти скрити от модерната цивилизация места се крият тайни за вещерство, проклятия, зловещи митични същества и проходи между живота и смъртта . „Мамник“ („Ерове“, 2022) идва в точния момент, за да събере две коренно различни аудитории и да предизвика въображението на родна почва. Романът започва като страшна приказка разказана чрез аудиосериал. Слушаме някаква невъобразима история, вплитаща в себе си древното и модерното, необичайна среща между възродения свят на митовете и легендите и криминално разследване с неясен край.

Човек лесно си представя малките погранични селца, сякаш изгубени във времето и пожертвани от историята. Село Вракола не изглежда по-различно от останалите, но именно тук се случват няколко убийства, които привличат граничните полицаи. Насред пандемията от Ковид-19 и чести срещи с бежанци, Божана и Димитър патрулират наоколо и стават свидетели на нещо почти нереално и страховито. Следите водят в местния старчески дом, където спокойствието е нарушено от слухове и подозрения. След като няколко човека се оказват собственици на странни белези, всичко започва да прилича на зловеща приказка, в която са намесени възкръснал мъртвец и демонично същество. В тази невралгична обстановка Васил Попов създава динамичен сюжет, наситен с изненадващи разкрития и необичайни събития. Силна следа е връщането почти сто години назад, когато в трънския край се усеща тежката съдба на местните след влезлия в сила Ньойски договор и отнемането на Западните покрайнини. Тези нишки към историческите факти обогатяват допълнително сюжета и го превръщат в истинско приключение.

Книгата на Васил Попов е вълнуваща по много показатели. Вече е определена като етно-хорър, но жанровите рамки тук просто биха ограничили рязко аудиторията, запленена от други силни страни на историята. „Мамник“ е привлекателен именно заради близките до нас реалии, любопитните и познати характери, мощното навлизане в митологията, без това да превръща идеята в заложник на вече наложените на литературния пазар модерни аналози тип Градска легенда. Романът е много по-реалистичен за нашите условия, без това да пречи на фентъзи елементите и криминалната нишка. Много ми хареса настройката, която внася трънския диалект и персонажите с автентично поведение и мисъл. И все пак има нещо като добавена стойност – професионалната подготовка на автора и внасянето на свежи идеи относно разгръщането на повествованието и разчупване на представите за типично български роман. Според мен вече е премината прословутата граница, която ограничава аудиторията на определени книги. Очаквам продължението и давам горещата си препоръка.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s