Една невероятна история
Спомените са нещо полезно, ако са свързани с положителни емоции. Имам прекрасни спомени с книги и в последно време ги препрочитам с удоволствие. Повечето са фантастични и приключенски, но тогава не ги възприемах като далечни и непознати светове, а близки и достатъчно реалистични за буйното ми въображение. Всъщност историята на Ихтиандър беше почти задължителна за всеки млад читател и определено си заслужаваше. Тук ключовите думи са „морско приключение“ – тръгваш из безбрежната шир и могат да ти се случат всякакви изненадващи неща. Беляев беше особено притегателен. Имаше три тома с избрани произведения, които пътуваха от ръка на ръка и често се препоръчваха за четене. Един от романите стана практически легендарен. „Ихтиандър – Човекът-амфибия“ („Паритет“, 2021, с превод на Наташа Стоянова) е странна и в същото време чудесна история за живота и света около нас, за възприятията и мечтите, с които растем. Написана достатъчно практично относно науката и в същото време с особен поглед към човечеството и неговите несъвършени страни. Нямам предвид, че ни липсват хриле, за да чувстваме като роден дом и океаните, а начинът да осмисляме проблемите си и перспективите за бъдещето. Тази книга е написана преди почти сто години, но много добре претворява мисленето и на съвременния човек.
Беляев ни отвежда в Южна Америка, за да ни запознае с тайнствения доктор Салватор и неговото удивително творение – Човекът-амфибия. Показателно е, че той се е изолирал от всички, с изключение на няколко индиански племенни общности, които го почитат като бог, защото лекува и възстановява напълно техните роднини и приятели. Чудото се случва благодарение на гениалните му методи, изпреварили възможностите на медицината тогава. В неговия дом-крепост Ихтиандър расте и опознава близкото крайбрежие. Местните ловци на бисери го наричат „дявол“, без да знаят кой всъщност стои зад личността му. Един от тях решава да го плени и използва само за себе си. Случайна среща с красива девойка принуждава Ихтиандър да навлезе в света на хората и да се сблъска техния свят, изтъкан от коварство и чужди разбирания. Беляев не разказва само поредната фантастична история, но и задава щекотливи въпроси за принципите, чрез които човечеството гради своето бъдеще на вид, способен да влияе на заобикалящата го околна среда и живота в нея.
Имах опасения, че детските ми спомени са прекалено идеализирани от изминалото време и тази книга ще ми се стори „остаряла“ в сравнение с настоящите ми интереси в литературата. Оказа се, че получих далеч повече от повторното ѝ четене. Съпоставена с днешните условия и перспективи, тя стои все още стабилно на фона на всички открития в технологиите и промени в живота на хората. Освен това историята е претворена прекрасно в традициите на модерните писатели от края на деветнайсети и началото на двайсети век. Усещането за невероятното, което се сблъсква с обичайното, е живо и изпълва с вълнение, носи силен заряд и куп екзистенциални въпроси. Беляев е прекрасен писател, който заслужава нови издания, макар да среща трудната съдба на много подобни автори, останали в очите на предните поколения у нас като „част от отминалото детство“. Жул Верн е напът да се измъкне от това клеймо с планираните прекрасни издания, едно от които вече излезе в прекрасно оформен том и е в полезрението ми.
Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5
Книжен Петър 