„Животът не струва пари“ на Иво Христов

Битки в престъпния свят

1-136543234   Минаха няколко месеца, откакто прочетох „Приятелите умират заедно“ – приятен сборник с жанрови разкази, в които Иво търси пресечната точка между реалността и фантазията, като изпраща послания на читателите си. Мога да кажа, че този първи опит в литературата го е направил по-смел в избора на теми. „Животът не струва пари“ („Гаяна“, 2016) е доста по-различна, а и по-трудна, ако вземем предвид материята. Става въпрос за пари, политика, наркотици и лоши типове. Новелата е 80 страници, а действието тече бързо и на човек не му остава време да наблегне на характерите на героите.  Има още

Advertisements

„Вампирът от Несебър“ („Малкият Българ“) на Александър Торофиев и Неделчо Богданов

Малките герои търсят приключения

1-206711_b   Наистина очаквах да се случи книжка като тази. Сред хлапетата настана оживление, когато се появиха куп богато илюстрирани поредици, специално предназначени за тях и техните хлапашки интереси. „Малкият Българ“ е нашенски вариант, а „Вампирът от Несебър“ („Сиела“, 2017) би трябвало да е първата от няколко, стига да има достатъчно интерес към нея. Всичко тръгва от един шантав анимационен сериал, последван от три книги-игри, които не съм чел, но все пак имам представа за какво иде реч в тях. Проектът на Торофиев и Богданов е наистина смел, защото не е лесно в днешно време да заинтригуваш устремилите се към живота хлапаци, които не виждат нещо особено полезно в книгите.  Има още

„Последните деца на земята“ на Макс Бралиър

Баам! Фиуууу…! Тряяс! Бзззт! Раааргххх! На косъм!

1-210290_b   Тук не мога да не направя сравнение с куп предишни детски и тийнейджърски книги, които прочетох през последната година. Ако има някаква „спирачка“ за авторите, когато пишат книги за определена възраст, то тя би трябвало да бъде като регулатор на съдържанието: това е за деца, това – за тийнейджъри, или пък за възрастни. Повечето от днешните хлапета са доста разкрепостени и за тях ограничението се основава на „разбиране“ или „неразбиране“ на случващото се в книгите. Ако не разбират нещо, те просто губят интерес. Ако питаш някое хлапе, то ще определи книгите за неговата възраст като „бебешки“ и няма да им обърне внимание.  Има още

„Последната любов на баба Дуня“ на Алина Бронски

Баба Дуня и нейният свят

1-209760_b   Докато се чудя в какъв жанр да сложа тази книга, в главата ми минават съвсем други мисли. Ако се опитам да бъда строг към нея, в същия момент усещам как захвърлям изключителния живот на баба Дуня на бунището. В тази книга няма достатъчно „изригвания“, за да накара читател като мен да затвори напълно доволен последната страница, но има отношение към живота, има неща, от които и аз се нуждая, за да разбера докъде съм стигнал и какво още имам да свърша по нататък. Не, не бях и философски настроен, не ме тормозеха въпроси без отговор, нито търсих определен смисъл.  Има още

„Кутията на Гуенди“ на Стивън Кинг и Ричард Чизмар

Една кутия държи съдбата в тъмната си паст

1-208558_b   Хубаво е, че Стивън Кинг винаги има какво да каже с всяка следваща своя книга, макар понякога рецептата да включва нетипичен продукт или подправките да не са в достатъчно количество. Не всичко в творчеството му може да се приеме за чиста монета, но ако имаш време да се настроиш на неговата вълна, ще разбереш как са се родили идеите и защо са написани произведенията. Тази новела не е изцяло негова, но може лесно да се вмъкне някъде между многобройните му къси произведения, които запълват празнините покрай големите му романи.  Има още

„Двубой без правила“ („Газ до дупка“ – книга 3) на Фабиан Ленк

Часът на гонките

1-206778_b   В поредица за автомобилни състезания няма как да не стане въпрос и за незаконните гонки. Фабиан Ленк здраво поддържа екшън елементите в книгите си, за да се погрижи за адреналина на младите читатели. Ако ме питате защо една детска книга прилича на истински трилър, отговорът се крие в почти неизчерпаемата енергия на хлапетата, които трябва да я изразходват по някакъв начин. Сигурно са малко невпечатлителните деца. И момчетата, и момичетата имат да кажат нещо по въпроса, вярвайте ми, тъй че поредицата „Газ до дупка“ се явява същински бисер сред по-невинните си посестрими по рафтовете на книжарниците.  Има още

„Майстори на феи“ на Весела Фламбурари

Приключения в чудни страни

1-36661270   Чудесата нямат край, бих казал след затварянето на последната страница. Ако не сте чели книга на Весела Фламбурари, веднага да наваксате този пропуск! И не се обръщам само към децата. Световете в книгите ѝ са наистина вълшебни и нищо не ги ограничава. „Майстори на феи“ („Upper earth books / Горната земя“, 2017) е детска книга, но ако човек се замисли, разбира, че е предназначена за всички читатели, без ограничение във възрастта. Мога да си представя широко отворените в почуда очи на хлапе, на което му четат книжката преди сън.  Има още

„Червеният лотус“ („Газ до дупка“ – книга 2) на Фабиан Ленк

Премеждия край професионалната писта

1-206777_b   С голяма любопитство надникнах и във втората книжка от поредицата за младежите състезатели, които мечтаят след време да превземат Формула 1 с уменията, придобити на пистата за картинг. Голямата изненада дойде именно от началните страници. За разлика от „Змийска клопка“, „Червеният лотус“ („Фют“, 2017, с превод на Мила Петрова) директно ни пренася насред заговора на престъпна банда, която се подготвя за поредното си пъклено дело. Те не са деца, а… са истински престъпници с хладно оръжие. Е, поне най-откачените от тях. Отбор „Фъркотевиците“ се готви да посети състезание от Формула 1, където ще участва брата на Мик и никой не предполага на каква каша ще попаднат.  Има още

„Змийска клопка“ („Газ до дупка“ – книга 1) на Фабиан Ленк

Битки на пистата

1-206776_b   Достатъчно е да се погледнат рафтовете в книжарниците, за да се видят купищата съвременни поредици за деца на възраст от 7 до 14 години. Докато погледите на всички са насочени основно (и по навик) към „Дръндьо“, „Хари Потър“ и митологиите на Рик Риърдън, малко хора забелязват какви чудеса и приключения ги очакват само на една ръка разстояние. Разнообразието от жанрове тук е изключително голямо. Вече надникнах в някои поредици и мога спокойно да кажа, че хлапетата изпускат наистина много.  Има още

„Валкирия“ („Пръстенът на нибелунга“ – книга 2), текст – Елена Павлова

Магия, богове и простосмъртни

1-23456654   Ако човек вече е прочел „Рейнско злато“, едва ли ще пропусне продължението на епичната история за джуджета, богове и магия – „Валкирия“ („Кибеа“, 2015). За мен е изключително приятно да се потопя в един приказен свят, в който поуката не е изгладена като бална рокля на принцеса, а се гърчи под напора на божествените желания и силата на Йорд – онази, която има властта да прекъсне нишката на съдбата. За все още учудените, това е истински фентъзи епос по либретото на Рихард Вагнер и предхожда първопроходците на съвременното фентъзи.  Има още

„Преди да станем твои“ на Лиса Уингейт

Тъмната история зад една приказка

1-208129_b   Не е лесно да се четат подобни книги. Наистина темата предполага човек да пусне няколко сълзи и да си направи изводи относно миналото и бъдещето на човечеството като вид, способен да допуска отвратителни несправедливости. Стряска най-вече това, че историята в книгата се основава на реални събития, макар сюжетът да се завърта около несъществуващи личности, с изключение на прословутата Джорджия Тан, представляваща реномирана институция като Обществото за отглеждане на деца от 20-те до 50-те години на 20 век – благородна мисия, която се превръща в пазар за детски мечти. Както се казва, всичко може да се случи, стига да се намери човек, който да се възползва от слабостите на една прохождаща система.  Има още

„Къщата на езерното дъно“ на Джош Малерман

Мистерии и любов под водната повърхност

1-205140_b   Само с прочитането на „Кутия за птици“ не можах да определя накъде са се насочили творческите цели на Малерман, макар да ми стана ясно, че се опитва да гради своя индивидуалност още с първото си публикувано произведение. Атмосферата е наистина особена и съвсем очевидно създава някакъв некомфортен страх, ако мога така да се изразя. Читателят не се подготвя за нещо грандиозно чрез намеци какво може да се случи в следващия момент, нито е обгрижван с дълги обяснения, от които да си извади моментални изводи. Явно Малерман иска да четем в пълна тъмнина и да не се чувстваме сигурни в нито един момент, както се случва с много художествени произведения.  Има още

„Рейнско злато“ („Пръстенът на нибелунга – книга 1), текст – Елена Павлова

Богове, джуджета, великани и… злато, разбира се

1-1456732   Бях готов за това чудо, сътворено от добър екип професионалисти, но си е друго да разтворя книгата и да се убедя с очите си. Това уникално издание е първа книга от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, сътворено по либретото на Рихард Вагнер. Ако хвърлим поглед назад, четирите опери са видели бял свят между 1854 и 1874 г. Сюжетът е твърде познат на съвременните читатели, заради сериозните залитания на днешните автори към германо-скандинавската митология. Едно от хубавите неща тук е, че четирите книги сериозно биха заинтригували  и по-младата аудитория, заради магическите илюстрации на Петър Станимиров и приказния фон около митологичните герои.  Има още

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ на Фредрик Бакман

Път сред спомените

1-205124_b   Един ден ще се борим за спомените си. Един ден ще търсим миговете, които са осмисляли целия ни живот. Един последен опит да се потопим в бурното море на емоциите, кътани през отминалите години. Мисля си, че каквото и да напише Бакман оттук нататък, тази малка книга ще изпъква с голямото си сърце, с цялата си красива образност и тъгата, която наистина може да вдъхва надежда. За разлика от другите му книги, тук е изведена само същината, без да има конкретна история, около която да се завърти повествованието. А и не е необходимо, поне тук.  Има още

„Възходът на червените нинджи“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 3) на Маркъс Емерсън

Нова напаст в училище „Бюканън“

1-209818_b   Както и много други поредици, и тази се занимава с училищните неволи на подрастващите. И преди съм казвал, че ги смятам за един вид подготовка за живота такъв, какъвто ще се стовари върху крехките им плещи. „Задължителните“ произведения от световната класика могат да бъдат прочетени по всяко време и на всяка възраст, но нищо не може да замени съвременните детски книги, които често отговарят на най-трудните въпроси на хлапетата. По-добре да се научиш да разбираш съвременността, в която живееш, а след това да опознаеш миналото. Децата обичат да се индетифицират с героите, да виждат познати ситуации, от които си правят изводи, след като им се предложи подходящото решение на проблема.  Има още