„От онези, които заслужават да бъдат убити“ на Питър Суонсън

Подходящо време за убийства

1-199454_b   Отдавна се откъснах от младежкия ентусиазъм, с който преборвах всеки новоизлязъл трилър. Сега си избирам книги само с такива сюжети, от които да извлека максимално удоволствие. Би трябвало всички да го правят, нормално е. Питър Суонсън беше набелязан за четене преди доста месеци, но появата на втора негова книга ме накара да прочета първо нея. „От онези, които заслужават да умрат“ („Бард“, 2016, с превод на Венцислав Божилов) не навлиза много в стандарта, наложен в книгите за психопатите убийци, но държи в напрежение с една реалност, от която се плашат всички „нормални“ хора. Може би всеки човек да даден момент от живота си е премислял поне едно убийство.  Има още

„Експрес ‘Възкресение’“ на Стивън Романо

На война с престъпни гении

1-202096_b   Обикновено трилърите не следват строго определена линия, за това е трудно човек да прецени дали е попаднал на книгата, която ще му допадне най-много. Но след като намалих драстично интереса си към определени книги от този жанр, започнах да търся само такива, от които се нуждая на момента. Лесно е да се стигне до извода, че трилърите са основно за забавление и човек рядко може да попадне на нещо значимо, което да го заплени до такава степен, че да обяви някоя подобна книга за личен фаворит, изпреварващ куп класики. Ако обаче настъпи момент, в който сериозните книги започнат да те натоварват прекалено много, спасението се крие именно в този богат на възможности жанр. „Експрес ‘Възкресение’“ („Бард“, 2016, с превод на Елена Кодинова) я избрах спонтанно, без да издирвам мнения за нея.  Има още

„Призрачен полет“ на Беър Грилс

Приключения в амазонската джунгла

1-199794_b   Не знаех, че експерта по оцеляване Беър Грилс има апетити към художествената литература, но пък жанра, в който е избрал да пише, отговаря напълно на очакванията ми от него. Всъщност Беър в действителност е Едуард, но хора като него винаги се сдобиват с някакъв прякор. В случая не се учудвам, защото две от децата му носят имената Мармадук и Хъкълбери. 😀 Ако човек прегледа биографията му, несъмнено би повдигал вежди често-често. Като екстремна натура, той е посетил почти всички места по света с екстремен климат, включително и Еверест. Но популярността му сред масовата аудитория идва с хитовите поредици за оцеляване в дивата природа, които се роят една след друга през годините.  Има още

„Внезапното бягство от действителността“ на Ларш Васа Юхансон

Фокуси, мечти и едно чудно пътуване сред истинските магии

1-12454321   Тази история никак, ама никак не прилича на коя да е друга. Корицата може и да напомня за нещо друго, написано от до болка познатите вече Юнасон и Бакман, но всъщност си е истинска драма с фентъзи сюжет. От две години съм се юрнал да чета шведски автори и скоро не смятам да спра. Трилърите няма какво да ги коментирам, но хумористичните трагикомедии… това вече е дълга тема за разговор. За да не раздувам излишно ревюто, няма да изписвам десетината заглавия, за които се сещам, но ще потвърдя, че тези колоритни книжки са ме завладели тотално. Какво съм очаквал от тази, вече не е от значение, но изненадата е пълна.  Има още

„Уейуърд“ („Пайнс“ – книга 2) на Блейк Крауч

Тайната е разкрита, но това все още нищо не значи

1-1234565432   Ето ни отново в странното градче Уейуърд Пайнс, в което всичко изглежда ясно, но все още предстоят доста изненади. Леко странната „Пайнс“ наблегна повече на мистерията, но пък „Уейуърд“ („Бард“, 2016, с превод на Венцислав Божилов) отива съвсем сериозно към фантастиката. За непрочелите още първата книга това реално си е подсказване, но пък разпалва страшно въображението. Бедата с първата книга е, че през по-голямата си част  не създава усещане за реалност – нещо се случва, но читателят не може да се „закрепи“ за него. Може би само любителите на мистерии и странни ситуации могат да видят зрънцето, което Крауч е скрил дълбоко в сюжета.  Има още

„Пайнс“ на Блейк Крауч

Градчето, в което нищо не е такова, каквото изглежда

1-9789546554758   Това май ще е най-трудно написаното ми ревю от доста време, защото трябва да пиша за трилър, а тази книга всъщност отваря доста по-голяма порта към човешкото и светът, който ни заобикаля, отколкото един трилър, написан за забавление. Още в началото трябва да спомена, че „Пайнс“ („Бард“, 2014, с превод на Венцислав Божилов) е вдъхновен от легендата „Туин Пийкс“, въпреки че не го доближава изобщо като идея и внушение. Самият Крауч е бил в плен на сериала достатъчно дълго, за да изчисти концепцията на собствената си книга и да вложи вътре достатъчно идеи, които да прекрачат отвъд жанра. Сега, след като съм затворил и последната страница, мога да твърдя, че се радвам, защото ме очаква и продължение.  Има още

„И страж да бди на пост“ на Харпър Ли

Цветен свят

 1-197005_b  Интересно е, че не си спомням нищо от „Да убиеш присмехулник“. Дали защото съм я чел преди десетилетия или заради това, че по онова време не ми е направила впечатление, не знам. Но пък появата на „И страж да бди на пост“ („Бард“, 2015, с превод на Любомир Николов) ме развълнува достатъчно, за да проявя съответното любопитство. А историята с преработения ръкопис вече се знае от широката публика, затова няма да се спирам на нея. В това издание има обширно уточнение на преводача за какво иде реч. Само ми се ще да вметна, че първоначалният ръкопис на Харпър Ли стои като продължение на „редакторското копие“, което всички познават.  Има още

„Сияен ангел“ на Нелсън Демил

Джон Кори срещу руснаците

1-12345432   Чета Демил, откакто чета трилъри и няма надежди скоро да престана. Преди две-три години тотално прекроих читателските си интереси и изоставих доста автори на трилъри. Демил не пише скоростно и решението за него – да го бъде или не – се отложи във времето, т.е в последните месеци, когато се появи „Сияен ангел“ („Бард“, 2015, с превод на Венцислав Божилов), още един от романите за шашавелника Джон Кори. Ако не знаете кой е той и не сте чели за него, единственото смислено описание, което ми хрумва звучи така: хахо с неестествена склонност да се вре навсякъде, където може да премери сили с някой ненормалник с убийствени (или самоубийствени) наклонности, като използва професионалната си закалка.  Има още

„Милион години в един ден: любопитна история на ежедневието“ на Грег Дженър

Историята на човешката практичност, примесена с щипка хумор

1-198277_b   Сигурно са написани хиляди книги, които изследват човешката еволюция. Не е тайна, че всички те ни слагат на върха на пирамидата, защото в действителност можем да прекроим планетата по какъвто си искаме начин, само да имаме желание за това. Природата няма кой знае какви сили да ни се противопостави, освен с резултата от собственото ни хищническо поведение. Дотолкова сме свикнали с лидерската си позиция, че сме започнали да се занимаваме с по-маловажни неща като бизнес, мода и духовно усъвършенстване. Бих казал, че сами сме налапали въдицата и сега се самоубеждаваме, че правим нещо съществено, тъй като, очевидно, не е проблем да оцеляваме.  Има още

„Милостта на Калр“ на Ан Леки

Отломъкът от „Правдата на Торен“ набира сили

1-194110_b   Ако ми бяха казали, че тази фантастична „небивалица“ на Ан Леки ще ми вземе акъла, никога не бих повярвал. Обикновено се придържам към така наречените „стандартни“ фантастики и рядко ми се налага да се потя при четене. Не че не направих поне три превъртания от кеф, когато пред очите ми се изляха мощните изблици от талант на Дан Симънс, но пък Ан Леки успя да ме накара да тръгна по-смело към нетрадиционните похвати в този така богат на идеи жанр. „Правдата на Торен“ успя да ми влее първоначалната тръпка на откривател на нови нюанси във фантастиката с достойно странни персонажи и немалко трикове с изразните средства. Продължението – „Милостта на Калр“ („Бард“, 2015, с превод на Милена Илиева) – не успя да настъпи газта, но пък ме спечели със сбъдването на очакванията ми, които се изразяваха в превръщането на Брек от второстепенен отломък в добре организиран и мислещ индивид. Има още

„Лятно утро, лятна нощ“ на Рей Бредбъри

 Лятото на Бредбъри

   1-198275_bНе е лесно да се омаеш, дори да си поел едно-две питиета в сумрака на нощно заведение. В света на Бредбъри думите са достатъчни, за да се постигне този ефект – без тайнствени метафори, без изкуствено насищане на атмосферата, без магьосници, крале и остри мечове. Този свят е е изпълнен с неща, които се усещат с наличните ни сетива – действителен, естествен. Ако търсиш магия, можеш да я откриеш в цветовете, предметите, пътищата, верандите, вятъра, целувката или в докосването на любим човек. Това е Грийн Таун на Бредбъри – малкото градче с обикновените герои. Тук времето е просто щрих, който може да увековечи любовна история, кратка буря или сияйното лице на някоя красавица. А сега е лято, лятото на Бредбъри.
   Бредбъри има стотици разкази, излезли сякаш от най-вълшебното място на света, но когато човек го чете, има усещането, че се среща със старите си приятели. Има още

„Джак от Сенките“ на Роджър Зелазни

   Джак се впуска в луди приключения

1-18372   След новото издание на „Създания от светлина и мрак“ на Роджър Зелазни, се появи отново и също толкова известната „Джак от Сенките“ („Бард“, 2015, с превод на Юлиян Стойнов). Ако трябва да ги сравнявам по някакъв начин, втората се оказа доста по-лесна за възприемане, и дори ме увлече дотолкова, че я приключих бързо. Зелазни винаги ми е бил особен като автор. Причината може би се крие в това, че не мога да го сравня с който и да е друг „фантазьор“. Всъщност не го обвинявам в нищо, просто трудно свиквам с неговия стил на писане. Затова пък съавторството му с Шекли ми е далеч по-поносимо. Скоро ще си припомня тази тяхна поредица от много хубавото сборно издание на „Бард“, излязло преди броени дни.

Има още

„Спускане от върха“ на Ъруин Шоу

   Превратностите на живота

1-195278_bЪруин Шоу е известен писател, но и той е писал произведения, които бледнеят пред някои от шедьоврите му. „Бледнеят“ е силна дума, но и тя е част от кариерата на всеки добър автор. Тук обаче името е достатъчно ярко, за да се намести любопитството като причина да се изчете и „Спускане от върха“ („Бард“, 2015, с превод на Мак Станчев и Милица Капричева). Работата е там, че точно тази книга ме грабна и завлече във вече далечните ми спомени за „Богат, беден“, „Просяк, крадец“, „Младите лъвове“, „Хляб по водите“ и останалите по-известни книги на Шоу. Един ден ще ги прочета отново, и дори ще пиша за тях в блога. Сега трябва да се съсредоточа върху тази. Има още

„Град на стълби“ на Робърт Джаксън Бенет

   Тайните на мъртвите богове

   1-195119_b   Напоследък ми се събраха все добри книги за четене (според предварителните ми очаквания и преобладаващо добрите отзиви в пространството) и трябваше да бъда доста търпелив, за да не ги започна всичките накуп. Реших да поразредя някои за сметка на повече фантастика, фентъзи и хорър, което си е решение баш в десетката по моите разбирания. Така в края на миналата година завърших ударно с отлични заглавия като „Кралицата на Тиърлинг“ на Ерика Йохансен, „Границата“ на Робърт МакКамън, „Априлска жътва“ на Бранимир Събев и настоящата – „Град на стълби“ („Бард“, 2015, с превод на Милена Илиева).  Няма да ви разправям какво ме чака след нея, но усещането при мен е като че се намирам в атеистичен рай. (Ами какво пък, така си мисля. По Коледа гледам да съм смирен главно пред добрите книжни илюзии).

„Кралицата на Тиърлинг“ на Ерика Йохансен

   Едно фентъзи кралство в 24 век

   1-193716_b   Мисля да засиля към фентъзитата, защото ги поизоставих малко за сметка на всички останали жанрове. Последно прочетените дори не са чисти фентъзита, а микс от няколко жанра. Направи ми впечатление високата средна оценка на „Кралицата на Тиърлинг“ („Бард“, 2015, с превод на Валерий Русинов) в Goodreads и се заех да видя защо е така, може пък да остана доволен. Дебютът на Ерика Йохансен се оказа класическо фентъзи с малко магия и пространно обрисувани персонажи, които изпъкват с разнообразните си характери и различни цели.  Любопитна подробност е, че действието се развива през  24 век в нашата си реалност и от време на време това си проличава по споменаването на познато заглавие или автор на книга, или пък случайно запазило се през изминалите векове име на град или област.

Има още