Смърт и мистика в Бреслау
Точно такава книга за пръв път чета. Представях си добре подредено криминале, напудрено със смели интерпретации от историята, но получих доста сполучлива комбинация от убийства, разследване, разгул и нездрави сексуални страсти – достатъчно зловеща, за да прикове вниманието ми. Изобщо не бях чувал за Марек Крайевски – полски автор с вече набъбнала библиография. Голямо впечатление ми направиха
кориците на книгите му, които показват недвусмислено каква тематика го вълнува.
Още от първите страници става ясно, че „Смърт в Бреслау“ няма да е лека – авторът се е насочил към тъмното и порочно съзнание на героите, от които няма ни един нормален, а и самият комисар Мок не е цвете за мирисане.
Действието ни пренася между двете световни войни, 30-те години на ХХ век – период, в който нацистка Германия помпа мускули, за да превърне по-голямата част от Европа в ад. Град Бреслау (днешен Вроцлав) е потресен от жестокото убийство непълнолетната дъщеря на барон фон дер Малтен и нейната гувернантка. На комисар Еберхарт Мок му се налага да прекъсне заниманията си в един бардак, за да започне разследване. Убийството съвсем прилича на ритуално – разпорен корем с щъкащи из вътрешностите му скорпиони, и дава началото на цяла поредица от изненадващи събития, в които са замесени даже от тайните служби. С напредването на историята става ясно, че са забъркани и други сили – мистиката завзема територии и обръща всичко нагоре с краката.
В цялата глъч, която струи от страниците, Крайевски е доста краен, като без да му мигне окото, извежда на преден план герои с всякакви фобии и наклонности – разкрити са низките стремления на всеки един от тях. Като се прибавят стремленията на нацистка Германия за върховна власт на чистата раса и нездравата омраза към различните, нещата стават апокалиптични.
Крайевски има оригинален подход към събитията и героите си. Останах напълно задоволен от книгата.
Еберхарт Мок е герой и на други книги на Марек Крайевски. Очаквам ги.
Други ревюта:
Няма големи изненади, нито кой знае какви очаквания от „Опасен чар“ („БГкниг@, 2018) на Свобода Бъчварова. Самата книга я чета за първи път, но от популярния филм знам… всичко. 🙂 При това положение образът на Тодор Колев няма как да изчезне от главата ми и това си е. Но пък си беше невероятно удоволствие да прочета книгата. Припомнете си колко книги са запазили от волния си дух, преминавайки границата на 1989 година. Сигурно много хора няма да разберат защо се радвам толкова и какви са тези сантиментални изповеди, но за мен нещата са ясни и точни – тази е една от книгите, които винаги ще ме карат да се усмихвам, а и самият филм бих гледал още десетина пъти. А авторката има с какво да се гордее в писателската си кариера, дори без това малко томче, което се чете за кратко време. Има още 
Книжен Петър 