„Лъвицата Елза“ на Джой Адамсън

Елза, която стана легенда

   Една по една започнаха да се появяват книгите от детството ми. Новите издания отново ме върнаха в онези години, когато пътешествията на мисълта притежаваха наистина силна магия и нищо не можеше да ме откъсне от поредното приключение. За някои вече писах в блога, за други ще пиша след поредното препрочитане. По онова време претърсвах библиотеките и четях ненаситно какво ли не. Тогава попаднах на Джой Адамсън и нейните книги за дивата природа и, разбира се, бях неудържимо привлечен от тези реални истории. 

„Древният път на чая“ на Джеф Фучс

Пътешествие в древността и традициите

   От доста време не съм зачитал пътепис. Винаги съм усещал тези книги като приказки, пътуване към неизвестността. „Древният път на чая“ („Вакон“, 2015, с превод на Таня Виронова) се оказа истинско приключение, изпълнено с аромати, спокойствие и ледена красота от хоризонт до хоризонт сред планински вериги и тесни пътеки. Това не е книга за дребното пакетче чай, което потапяме в гореща вода, а за истинският древен чай, отгледан в провинция Юннан и древният път, по който той достига до истинските му ценители от Китай, Тибет, Непал и Индия.