"НЕЯСНО КАТО В ОГЛЕДАЛО" НА ШЕРИДАН ЛЬО ФАНУ

Свръхестествени мистерии от 19-ти век
   Далеч съм от мисълта да превъзнасям истории за призраци, вампири, демони и други от серията „суеверия за наивници“, но с чиста съвест ще подам ръка на един от авторите, постлал чергата, по която са преминали доста от съвременните хорър идоли. В тези пет новели е и „Кармила“, вдъхновителката на Брам Стокър за създаването на „Дракула“. Така поне се говори, че и го пише на корицата на книгата.
   Шеридан льо Фану е съвсем нов автор за мен, макар вече едно десетилетие да шества с книгите си по българските книжарници. Самите истории са пропити от идеите за свръхестественото през идиличния за такава литература 19-ти век. Съвсем естествено е за съвременник на тази „призрачна“ епоха, да полее обилно с мистерии и своето творчество. Интересното за льо Фану е, че набляга и на медицината като панацея за „излекуването“ на страховите неврози по онова време. Тук медицинските лица – в някои случаи и духовни медицински лица – ползват научните достижения, за да обяснят натрупаните бесове на достопочтените дами и господа във века на ширещите се мистификации. Разбира се има и неща, които са изцяло рожби на фолклора, застъпен също в тази книга.
   Езикът на 19-ти век е традиционно префърцунен и пребогат на „извинете за нахалството ми“, а също и уважителни поклони и страх от това някой да не се обиди прекалено или да не пострада нечия репутация; но пък силата на думите я има и именно тя ме накара да поставя прилична оценка това писание. Структурата на новелите е малко сложна като за редови читател, но достатъчно адекватна за случването на самите истории. Тук присъстват тайнствени документи, писма, устни доказателства за „случилото се“, че и професионален докторски поглед към свръхестественото, което си е истинска благодат насред призрачните появи.
   Самият Шеридан льо Фану не описва надълго и нашироко самите свръхестествени проявления, а набляга на поведението на героите си, като разглежда всички страни на изпитания от тях ужас. Ако не ви притеснява крехкото почти перманентно болестно състояние на персонажите (по онова време дребните болежки и странни състояния на духа са нещо типично), можете да си прекарате една-две чудесни вечери с тези пет особени истории от зората на хоръра. Всъщност едва ли някой ще ги причисли към този жанр, но си заслужава да се прочетат, понеже са част от развитието му.
   За мен тази „Неясно като в огледало“ си остава едно чудно пътешествие отпреди сто и петдесет години, достойно да допълни впечатленията ми от ранната жанрова литература.
Advertisements