„Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ на Джоби Уорик

ИДИЛ – враговете на разума

1-201376_b   Макар да чета рядко книги на подобна тематика, някои ми правят изключително впечатление. Вече имам такива от „ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс, в която е направен пълен профил на джихадисткото движение и в енциклопедичен стил са представени главните участници и замесените структури. „Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ („Изток-Запад, 2016, с превод на Жана Тотева) проследява историята на главните заподозрени, начело с Абу Мусаб аз Заркауи и Абу Бакр ал Багдади, които стават причина терористичната организация да създаде структури, чрез които ИДИЛ се „превръща“ в своеобразна държава.  Има още

Advertisements

„ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс

Тероризмът – мисия към смъртта

 1-200527_b  От няколко месеца започнаха да се появяват книги-изследвания, търсещи причините за бума от терористични актове и най-вече за раждането на терористичната организация ИДИЛ, която направи немислимото – завладя чужди територии и се самообяви за държава – „Ислямска държава“. Тепърва ще се появяват все повече и по-мащабни изследвания, поради простата причина, че ИДИЛ продължава да съществува и към ден днешен и информационния поток не е пресъхнал. Въпросът е доколко всички тези текстове могат да се приемат за обективни, когато става въпрос за продължаващо събитие.  Има още

"ВЕТЕРАН" НА ГАВИН СМИТ

Тежка военна фантастика, променяща възгледи и смисъл

   Гавин Смит не ме изненада много, въпреки смелостта си да вкара в сюжета интересни герои със странни въжделения и страсти. Книгата развлича и си е добра военна фантастика, но изграденият от автора свят е поредния опит да се покаже колко глупаво и ограничено може да е човечеството, толкова много, че да съсипе не само планетата, на която живее, но и себе си.
   Разумът вирее на Земята под мрачно и негостоприемно небе. Войната е нещо обичайно през последните няколкостотин години, което е достатъчна причина технологиите, съвсем естествено, да се сраснат с хората. Войниците са дрогирани бойни полумашини, при които естественият за човека вид е нещо неразумно и ограничаващо, а резултатът от киборгизирането е масова смърт по бойните полета. Преди шейсет години, човечеството е поставено пред угрозата от изтребление от странна извънземна раса, която мачка наред и побеждава във всяка битка. Те са Нинджи и Берсерки – цивилизация, продукт на генно инженерство. Насилието е превзело страниците на „Ветеран“ с грозни подробности, а героите понасят безчет травми и кръвопускане, което не е особен проблем, защото могат буквално да бъдат поправени.
   Джейкъб Дъглас смята, че е приключил с военната си кариера и заедно с останалите натирени ветерани, се е отдал на безсмислени забавления: незаконни боеве, алкохол, дрога и виртуални почивки в специални стаички, в които няма забранени неща. Не всички ветерани имат този късмет – повечето обикалят бунищата и просят, останали без части от телата си, ненужни и отритнати от политическата върхушка. За Джейкъб всичко тече лежерно и без много усилия, докато не е привикан за мисия от човек, който не харесва – майор Ролистън. Едно извънземно успява да преодолее защитите на Земята и се разбива безславно. Нашият герой тръгва по следите му и среща спътници, с които споделя бъдещите си приключения, изпълнени с превратности и неочаквани обрати. Спътниците му са любопитни персонажи – малката проститутка Мораг (малко чудовище, ако питате мен), журналиста Хауърд Маджи и сержант Грегър Макдоналд (бойните другари на Джейкъб), религиозния хакер Езичник (в книгата всички хакери са религиозни!!!, търсещи своя Бог във виртуалното пространство), воина гуркха Рану и пирата киборг Балор (страшен главатар на пасмина видоизменени във водни чудовища хора).
   Много писатели са поели по лесния път на военната фантастика, което не е учудващо, понеже и в настоящето човечеството все води някакви битки на всякакви фронтове. Различни групи от населението на Земята са си заградили свои територии, които защитават, понякога с цената на войни, предизвикани от всякакви политически възгледи. Аз с нетърпение чакам някакви (каквито и да е) извънземни да ни стреснат, за да преосмислим ценностите си и да не си играем глупавите игрички на планета, която е общ дом за всички.

 

    Прекарах си чудесно с книгата на Гавин Смит. Написана е умело, с много хумор (аз поне се забавлявах) и много, ама много екшън.
   Тази визия за бъдещето е грозна и по-добре да не ни се случва, въпреки че кибернетиката продължава своето развитие с бесни темпове и не виждам някой да се притеснява, че военната индустрия намира все нови и нови начини да навреди на невинните граждани. Виновниците за страданията са шепа хора, които са известни с гръмкото определение „лидери“, а всъщност са ненаиграли се пораснали деца, служещи на имагинерни идеи и фантазии, останали от древни времена. Техните послушковци получават хартийки (нарочно съм пропуснал кавичките), за да им се кланят и да изпълняват много често неуместни и безсмислени заповеди. Но… както и да е.

Още ревюта:
Книголандия
Книгозавър
Shadow Dance
Изумен
The dark corner
Scifi.bg