„Животът не струва пари“ на Иво Христов

Битки в престъпния свят

1-136543234   Минаха няколко месеца, откакто прочетох „Приятелите умират заедно“ – приятен сборник с жанрови разкази, в които Иво търси пресечната точка между реалността и фантазията, като изпраща послания на читателите си. Мога да кажа, че този първи опит в литературата го е направил по-смел в избора на теми. „Животът не струва пари“ („Гаяна“, 2016) е доста по-различна, а и по-трудна, ако вземем предвид материята. Става въпрос за пари, политика, наркотици и лоши типове. Новелата е 80 страници, а действието тече бързо и на човек не му остава време да наблегне на характерите на героите.  Има още

Advertisements

„Нощно дежурство“ на Нели Цветкова

На докторите грешките са на два метра под земята

1-164335543   Когато стане въпрос за хорър, гледам редовно да си доставям поредната порция. Макар у нас хорър да се чете по-малко, при мен никога не е стоял въпросът да си зарежа любимия жанр заради тенденциите на книжния пазар. Винаги съм намирал и ще намирам какво да чета, както съм го правил през последните повече от трийсет години. Всъщност не познавам Нели Цветкова достатъчно добре, но пък се запознах с разказите ѝ в „Нощно дежурство“ („Гаяна“, 2015). Малката книжка съдържа 13 кратки разказа, обединени от темата за болницата и страхотиите, които могат да се случат в нея по тъмно.  Има още

„Нощно острие“ на Бранимир Събев

Нова среща със злокобното и фантазията

1-35124281   То е ясно, че съм ненаситен, когато стане въпрос за жанрови разкази. Докато реката от илюзии тече, все ще съм на първа линия и ще се надигам на пръсти, само и само да зърна през оградата от въображение поредните магически писания. А това все пак е Бранимир Събев, чиито сборници очаквам с вълнение и респект. „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, „Пустинния скорпион“ и „Априлска жътва“ лесно се намърдаха в съзнанието ми, без много усилия. „Нощно острие“ („Гаяна“, 2017) не пада по-долу и ни потапя в светове, възможни за посещаване само чрез разказите и дивото въображение.  Има още

„Сбъдващия мечти“ на Адриан Лазаровски

За онова, което ни плаши

1-123456654   Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи“ и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия  и съществува на много нива в литературата.  Има още

„Хубави неща, лоши неща“ на Коста Сивов

Фантастични светове от всякакъв калибър

 1-25121575  Отново се захванах със сборник с разкази на български автор, което вече си стана традиция, поради причината, че ставам все по-бдителен за всичко случващо се на книжния фронт. Ако няма подходящи сборници с разкази, търся нещо друго или налитам, както масово се случва, на преводните книжки, от които човек може да получи нещо, но може и да се окаже завлечен с някой лев. Слава на природните ми дадености, бих казал, защото отдавна разбрах, че съм имунизиран от масовите истерии и не грабвам веднага всяка книга с препоръки от известни автори на задната корица. Понякога минават месеци, докато благоволя да се запозная с подобна книга.  Има още

„Последните българи“ на Делиян Маринов

Срещи с последните българи

1-31302561   Ако има книги, които се помнят не само заради емоцията, която са създали у читателя, а и с буквалното осъзнаване на колко крехък клон седим, то „Последните българи“ („Гаяна“, 2016) наистина излиза на преден план. И ако за мен си беше изненада появата на тази книга в „Колекция Дракус“, за авторите на поредицата едва ли е стоял проблемът дали да я включат в нея. Несравнимо е усещането да ти покажат какво си изгубил, за да достигнеш до илюзорното щастие на дигиталната съвременност. Не, тук няма кой знае какво противопоставяне между миналото и бъдещето, но прозира тъжната действителност из селските райони, които от райски кътчета, се превръщат в бунища на човешката глупост.  Има още

„Писъци“ – антология, множество автори

Хорър писъци за всеки вкус

1-30089321   Ето го и първият сборник на „Horror Writers Club LAZARUS“, който започна устремното си пътешествие към сърцата на почитателите на страшни истории. Такива сборници обогатяват неимоверно много жанровата литература от български автори, като дори често приемат култов статус за почитателите на хорър истории. Спомням си с добро чувство антологиите, които излизаха преди години, изкарвайки чудо след чудо от българската жанрова мисъл. Наследниците им взеха постепенно да запълват появилата се празнина на литературната сцена, макар и трудно и с доста мъки. Почитателите на този специфичен жанр не са милиони в България, за разлика от тези на лесносмилаемата и печалбарската литература, но ги има. Затова сборникът „Писъци“ („Гаяна“, 2016) се явява като боец на този фронт и се опитва да обедини отново любителите на хоръра.  Има още

„HOME, SWEET HOME!“ на Явор Цанев

Чужди светове

1-26180435   Измина известно време от четенето на последния сборник с разкази на Явор Цанев, но пък прочетох още доста хубави разкази на български автори. „HOME, SWEET HOME!“ („Гаяна“, 2015) е пъстра палитра от фантастични и фентъзи разкази, които ме изненадаха приятно с пъстротата на идеите си, макар че доста от тях имат повтаряща се тема – пришълците и чуждоземците. Досега от Явор Цанев съм чел основно хорър и чат-пат по някой разказ от друг жанр. Няма как да не похваля предишните му три сборника, прочетени от мен – „Слънчогледите“, „Странноприемницата“ и „Вино за мъртвите“. Което си е хубаво, няма как да му кажеш нещо друго. А от този сборник си харесах почти половината разкази, а част от останалите ми направиха силно впечатление. Има още

„Слънчогледите“ на Явор Цанев

   В полето на ужасите

1-125432   Новата ми среща с Явор Цанев отново е ползотворна. Това е третата негова книга, която чета и съм доста изненадан от богатството на темите в творчеството му. Вече преминах през „Вино за мъртвите“ и „Странноприемницата“ и усещането е като за преброждане на десетки непознати светове. Той пише разкази, а те са доста специфичен жанр. Тук всяка дума е важна, всяко изречение развива историята. В „Слънчогледите“ („Гаяна“, 2014) има още 20 чудновати и тайнствени разказа, всеки със своя специфична среда и атмосфера. Напълно съм сигурен, че Явор се развива чудесно и идеите му за нови разкази няма да секнат още дълго време. Изглежда напълно съм се вманиачил на тема чудновати истории, защото съм отделил място за всеки разказ. Но така е със сборниците, от които избликват какви ли не чудесии. В ревютата ми за предишните му книги казах доста неща на специфичното му писане, тъй че сега се хвърлям надолу с главата в блатото, пък дано се отърва с по-малко натъртвания. Жив и здрав да е Явор и все така да ни радва с бисерите си. Ето ги и самите разкази:

Има още

„Пепел от мрак“ на Валентин Попов

   Между обичайното и необичайното

1-1727727      Определено в българската литература липсват жанровите автори. Истински щастлив бях, когато научих, че започва издаването на цяла поредица от книжки в малък формат, които да запълнят тази ужасна бездна в литературното пространство. Тъй или иначе съм решил да ги чета всичките, затова от време на време ще захващам по някоя. Една от тези книжки е сборникът с разкази на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ („Гаяна“, 2015). В двайсетте разказа преобладават ужасът и драмата, но има също фантастика и крими. Валентин Попов се оказа доста продуктивен на идеи, което стана основна причина сборникът му да ми се види като истинска приключенска одисея. И за да бъда максимално точен с изводите, реших да не си водя бележки, а да пиша за всеки разказ веднага след като го прочета.

Има още

„Странноприемницата“ на Явор Цанев

1-1377727
   Краткият път към страха

   Втората среща с разказите на Явор Цанев мина добре и съм страшно развълнуван. В „Странноприемницата“ („Гаяна“, 2013) са събрани по-ранни разкази, които са любопитни с това, че показват как се е оформила писателската мисъл на автора. Сигурно някои от тях са претърпели лека козметична редакция, но като цяло се усеща онази изначална среща с непознатото и търсенето на пролуки към човешкото подсъзнание. Палитрата е богата и пълна с чудесни примери как непознатото обсебва човешкото и по какъв начин ужасът разстройва психиката, довеждайки до любопитни трансформации. За разлика от сборника „Вино за мъртвите“, тук изпъкват и няколко разказа, които са по-скоро допълващи и явно са включени поради някаква сантиментална причина (такова ми е усещането).  Няма да ги обявявам тук, за да не ги пропускат с лека ръка следващите читатели на сборника.

„Вино за мъртвите“ на Явор Цанев

 Да се взреш в детайла и да преминеш отвъд

 1-18532982  Странно се почувствах, когато затворих и последната страница на „Вино за мъртвите“ („Гаяна“, 2013). Прочел съм хиляди разкази и все още не мога да си отговоря на един въпрос: защо разказите ми се струват толкова привлекателни като литературен жанр? Кратките текстове се четат бързо и често се загубват сред дебелите томове на паметта. Ако след време направиш „ревизия“ на мозъчните рафтове, опитвайки се да си спомниш някой разказ, се появяват дребни откъслеци, части от картини и недовършени изречения. Това е съвсем естествено и рядко някой може да подреди напълно цялостната конструкция на определено литературно произведение. Явор Цанев работи именно с такива откъслеци – разкъсана реалност, която почти никой не може да подреди и систематизира. Има още