„Слънчогледите“ на Явор Цанев

   В полето на ужасите

1-125432   Новата ми среща с Явор Цанев отново е ползотворна. Това е третата негова книга, която чета и съм доста изненадан от богатството на темите в творчеството му. Вече преминах през „Вино за мъртвите“ и „Странноприемницата“ и усещането е като за преброждане на десетки непознати светове. Той пише разкази, а те са доста специфичен жанр. Тук всяка дума е важна, всяко изречение развива историята. В „Слънчогледите“ („Гаяна“, 2014) има още 20 чудновати и тайнствени разказа, всеки със своя специфична среда и атмосфера. Напълно съм сигурен, че Явор се развива чудесно и идеите му за нови разкази няма да секнат още дълго време. Изглежда напълно съм се вманиачил на тема чудновати истории, защото съм отделил място за всеки разказ. Но така е със сборниците, от които избликват какви ли не чудесии. В ревютата ми за предишните му книги казах доста неща на специфичното му писане, тъй че сега се хвърлям надолу с главата в блатото, пък дано се отърва с по-малко натъртвания. Жив и здрав да е Явор и все така да ни радва с бисерите си. Ето ги и самите разкази:

Има още

Advertisements

„Пепел от мрак“ на Валентин Попов

   Между обичайното и необичайното

1-1727727      Определено в българската литература липсват жанровите автори. Истински щастлив бях, когато научих, че започва издаването на цяла поредица от книжки в малък формат, които да запълнят тази ужасна бездна в литературното пространство. Тъй или иначе съм решил да ги чета всичките, затова от време на време ще захващам по някоя. Една от тези книжки е сборникът с разкази на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ („Гаяна“, 2015). В двайсетте разказа преобладават ужасът и драмата, но има също фантастика и крими. Валентин Попов се оказа доста продуктивен на идеи, което стана основна причина сборникът му да ми се види като истинска приключенска одисея. И за да бъда максимално точен с изводите, реших да не си водя бележки, а да пиша за всеки разказ веднага след като го прочета.

Има още

„Странноприемницата“ на Явор Цанев

1-1377727
   Краткият път към страха

   Втората среща с разказите на Явор Цанев мина добре и съм страшно развълнуван. В „Странноприемницата“ („Гаяна“, 2013) са събрани по-ранни разкази, които са любопитни с това, че показват как се е оформила писателската мисъл на автора. Сигурно някои от тях са претърпели лека козметична редакция, но като цяло се усеща онази изначална среща с непознатото и търсенето на пролуки към човешкото подсъзнание. Палитрата е богата и пълна с чудесни примери как непознатото обсебва човешкото и по какъв начин ужасът разстройва психиката, довеждайки до любопитни трансформации. За разлика от сборника „Вино за мъртвите“, тук изпъкват и няколко разказа, които са по-скоро допълващи и явно са включени поради някаква сантиментална причина (такова ми е усещането).  Няма да ги обявявам тук, за да не ги пропускат с лека ръка следващите читатели на сборника.

„Вино за мъртвите“ на Явор Цанев

 Да се взреш в детайла и да преминеш отвъд

 1-18532982  Странно се почувствах, когато затворих и последната страница на „Вино за мъртвите“ („Гаяна“, 2013). Прочел съм хиляди разкази и все още не мога да си отговоря на един въпрос: защо разказите ми се струват толкова привлекателни като литературен жанр? Кратките текстове се четат бързо и често се загубват сред дебелите томове на паметта. Ако след време направиш „ревизия“ на мозъчните рафтове, опитвайки се да си спомниш някой разказ, се появяват дребни откъслеци, части от картини и недовършени изречения. Това е съвсем естествено и рядко някой може да подреди напълно цялостната конструкция на определено литературно произведение. Явор Цанев работи именно с такива откъслеци – разкъсана реалност, която почти никой не може да подреди и систематизира. Има още