Случай за детектив Жайме

Наистина няма много криминални романи у нас извън най-изявените нации в това отношение, затова ми стана страшно любопитно какво може да излезе от този португалски писател. Анотацията звучеше доста съблазнително, предвид жанра, и реших да му гласувам доверие. При всички положения „Морето в Казабланка“ („Гея Либрис“, 2020, с превод на Здравка Найденова) има основания да буди респект с пълнокръвната картина и многото проблеми, които си поставя, но разказът е друго нещо. Може би съм свикнал с постройката на по-известните аналози и всичко друго би ми изглеждало екзотично. Но, все пак, това е криминално разследване и нещата си имат причина и следствие. С удоволствие констатирах, че тук липсват трилърови елементи. Най-добре е да следваш нишката, да мислиш и да си правиш изводи, докато виновникът падне в капана и жертвите бъдат отмъстени. Е, Виегаш е решил да следва друга линия. Разследването си го има, но в центъра е поставен образът на детектива, с всичките му ценни идеали, дълга служба и претенциозност. Не вярвах, че ще ми се случи, но всъщност не прочетох криминален роман.