Музика на идеите, музика на трагизма
Не мога да си спомня кога за последен път прочетох пиеса, но тези на Никлас Родстрьом определено ще ги запомня. Първи превод на този доста популярен поет, романист и драматург, с изключително силно влияние на театралната сцена, а и прекрасни идеи. Не съм свикнал да възхвалявам, но не мога да не спомена за удоволствието от четенето на настоящата книга. Много рядко се срещам с музикални теми, още по-малко чета биографии на музиканти, затова пък изпитах неподправен възторг от срещата с Бетовен и индиректно с Шостакович, главните виновници за появата на пиесите. „Глухотата / Квартет“ („Гутенберг“, 2020, с превод на Меглена Боденска) предава част от наследството на великите композитори в сцени с биографични ноти, но без сухотата на голите факти. Макар пиесите на хартия да носят различен заряд от всякакъв друг вид литература, несъмнено будят очарование. Образно казано, сцената се вгражда в ума на четящия, декорите се подреждат на местата си и метрономът започва да отброява миговете между действията. Разбира се, в този случай няма дегизирани актьори, защото в представите си читателят се среща директно с личностите и се вслушва в реалните гласове на отминалата епоха. Определено ми помогна и предговорът на Меглена Боденска, която прецизно е отсяла важните елементи, насочващи директно към проблематиката в пиесите. Така дори и незапознатите биха се почувствали подготвени за последващото пиршество.
Книжен Петър 