„Тайната на динозавърските кости“ („Островът на приключенията“ – Книга 7) на Хелън Мос

По следите на научното откритие

   Колко приятно и вълнуващо е, когато детска поредица е превърната в страхотно криминале, а и е чудесен пример за хлапаците с развита логическа мисъл. Наред с приключенията и забавните ситуации, из Касъл Кий се извършват истински геройства не от кой да е, а от група деца, които не само си прекарват страхотно, но и помагат на полицията. Е, полицията научава последна за геройствата, но това е подробност за ограничени родители. 😃 Важното в случая е, че младите детективи си вършат чудесно работата и дават отпор на престъпниците. „Островът на приключенията“ е наистина мега яка поредица, както би казал някой почитател на криминалните истории. И така стигаме до „Тайната на динозавърските кости“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) – поредната порция екшън и разкрити престъпления. Тук дори имаме повече герои, макар някои да не се изявяват толкова с логическа мисъл, а с конспиративни теории. Ако някъде открият нещо, което може да се върже с куп местни и световни легенди, то веднага би послужило за доукрасяването им. Представете си кости, които могат да са на извънземни рептили. Е, това е забавната част в случая. 😊

„Тайната на зловещия скелет“ („Островът на приключенията“ – Книга 6) на Хелън Мос

Нова ваканция, нови загадки

   Какъвто и да е един читател, той би се почувствал прекрасно, ако поредицата, която чете, не пресъхва откъм идеи и върви стремглаво към нови върхове. В „Островът на приключенията“ Хелън Мос нито за миг не отпуска повода и вещо разказва пленителни истории, които не намаляват своята сила. Повтарял съм го и преди, но едва ли някой ще ме обвини, че се вълнувам. Едно време четях такива приключенски романи, които спокойно вълнуваха и любителите на класиката, макар традиционно да се препоръчваха за деца. Все пак към по-съвременните детски поредици я има невидимата спирачка за някои теми като скалпиране, придружено с щедро визуално пиршество, и други подобни, но това пък развихря въображението и доставя други идеи. „Тайната на зловещия скелет“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) влиза достойно като част от поредицата и насочва хлапаците към нова загадка. Дестинацията е малко селце с малко поводи за развлечения, но пък си имаме цяла банда детективи, които се съмняват във всичко. Така дребните неуредици водят до пресни следи към истински престъпления. Не ме питайте къде в случая е полицията. 😃 Тя има сложната задача да премине първо през законовите норми. А децата са си деца – от време на време стават страшно пъргави, когато им предстои приключение. 🙃

„Тайната на прокълнатия рубин“ („Островът на приключенията“ – Книга 5) на Хелън Мос

Цирк и приключения

 Когато една поредица набере скорост, с чиста съвест човек може да заключи дали продължава да си заслужава четенето или е престанала да носи удоволствие. Е, „Островът на приключенията“ има прекрасната перспектива да задържа вниманието и да носи нови емоции, така че всичко е наред и спокойно мога да я препоръчвам на хлапаците, изградили в себе си приключенски дух и усет към криминалните сюжети. Самият аз се забавлявам достатъчно и чистосърдечно бих похвалил Хелън Мос, че задържа и моето внимание. Тук децата детективи не са просто фантазьори с излишък от енергия, а истински герои, когато им се наложи да разрешат поредния случай. „Тайната на прокълнатия рубин“ („Фют“, 2016, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка), петата книга от поредицата, прекрасно илюстрира споменатото по-горе, без да спестява нищо от едно класическо разследване, каквото се случва на всеки известен детектив. Само се чудя как местния инспектор не си е пъхнал вече главата в някой кош за пране, защото определено трябва да се засрами. 😃 Това със сигурност помага за повишаване на самочувствието в подрастващите читатели.

„Тайната на изчезналата картина“ („Островът на приключенията“ – Книга 4) на Хелън Мос

Трудно разследване и куп опасности

 Изключително ми е приятно, когато една поредица търпи постоянно надграждане и всяка следваща книга добавя към историята все повече идеи и завръзки. Тази е детска, но това не изглежда да влияе на устремната Хелън Мос, която продължава да усложнява постановката до степен, че почти забравям за аудиторията ѝ. Думата в случая е реалистично и поднесено с достатъчно внимание, така че хлапаците да нямат и миг на съмнение и разочарование, когато прелистват страниците. „Тайната на изчезналата картина“ („Фют“, 2016, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) поднася мистерия, кражба на произведение на изкуството, опасно разследване и много инфарктни ситуации, което естествено кара читателя да мисли в перспектива и да внимава в детайлите. Не мога да пропусна и забавлението. Скот, Джак и Емили вече са познати персонажи, а постоянно „прииждащите“ нови променят атмосферата и създават различни причини за подозрение. Никак не е маловажно за сюжета престъплението да се реши с максимална трудност. 😃

„Тайната на златното съкровище“ („Островът на приключенията“ – Книга 3) на Хелън Мос

Монети, шифри и приключения

   Определено има какво да се случва в тези забавни книги под вещото ръководство на Хелън Мос. Ако се опираме само на наивността, сюжетите биха могли да преповтарят по-стари поредици, понеже децата порастват и следващите не биха разбрали за тайния заговор на възрастните. 😃 Не подценявай децата, особено ако героите ти почти са стигнали тийнейджърска възраст. Тук не се вижда такава опасност – поредицата стремително върви към най-добрите детски криминалета и обещава сериозни трудности при разрешаването на случаите. Макар да става въпрос за поредното съкровище, то далеч не е без собственик и драматичната му история си заслужава да бъде описана. Освен това имаме доста заподозрени, а мотивите са неизвестни. Затова „Тайната на златното съкровище“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) изглежда като сериозна мисия, особено на място за туризъм и прииждащи странни хора, дошли с неизвестна цел. И не е добре постоянно да подозирате местната клюкарка поради липса на по-добри идеи. 😄

„Тайната на среднощния призрак“ („Островът на приключенията“ – Книга 2) на Хелън Мос

Филмовият проект

   След пълното удовлетворение от първата книга, реших да продължа веднага с поредицата. Оказа се, че Хелън Мос има голям респект към младите си читатели и е „завързала“ доста стабилен сюжет, богат на ситуации, мисловни загадки и почти реалистични криминални случаи. Дори аз се запалих достатъчно и с удоволствие ще проследя всичко случващо се в живота на Скот, Джак и Емили. Това ми напомня на класическите приключенски романи, които в един момент се превръщат в детски, въпреки сложната си постройка и често страховити сцени. В „Островът на приключенията“ те не са чак толкова много, но пък място за мислене наистина има. Харесва ми мащаба и участието на възрастни герои, които не се лигавят толкова, за да смекчат нещата заради аудиторията си. Определено става все по-интересно. В „Тайната на среднощния призрак“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) дори има повече хумор, забавни ситуации и традиционни младежки закачки, все пак в компанията са двама братя с по година разлика и едно доста бойко момиче, което също си има своите слабости. Нека сега да видим за какво иде реч във второто приключение.

„Тайната на Пеещите пещери“ („Островът на приключенията“ – Книга 1) на Хелън Мос

Кражбата на съкровището

   Трябва да се случват все интересни неща, иначе е голяма скука. 😃 Това непременно се отнася за детските книги, обещаващи чудни приключения, изпълнени с опасности и загадки. Ето една поредица с много от всичко изброено. Реших, че е време да поразпусна от „възрастните книги“ и това е един от начините. Естествено, писането на книги за съвременни хлапаци хич не е лесно, ако целта е да ги ангажираш с четене. Е, Хелън Мос се е постарала и резултатът е прекрасен. Явно в „Тайната на Пеещите пещери“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) ще има разплитане на разни криминални случаи и героите ще трябва да си отварят очите на четири, както и младите читатели, защото за тази работа си трябва акъл. Това ми напомня на интерактивните книги с лупа, където търсиш определени елементи. Тук обаче става въпрос за хора и техните разнообразни характери. Някой може просто да е решил да послъгва и трябва да се разобличи. А има доста способни хитреци, които демонстрират завидни способности. Сега ако се намерят и скучаещи хлапета… 😉

„Силвър и вампирите“ на Явор Цанев

Легендата на селото

 Време беше да прочета детска книга, но не каква да е. Следя Явор Цанев от години и вече имам доста солидно мнение за творческите му вдъхновения. Сред жанровите му сборници с разкази се промъкна една прекрасна история за млади читатели с игривото име „Злостории“, което ме наведе на мисълта, че ще чета „страшен“ детски роман. Подобни книги не са нещо необичайно у нас, но са написани от чужди автори. Явор може много неща в жанра хорър, но неговите истории носят и друго послание, така че една книга за деца няма да е просто експеримент, а нещо напълно естествено в творчески план. Така стигаме до „Силвър и вампирите“ („Гаяна“, 2020) – съвременна приключенска мистерия с дъх на хорър и отглас от легендите. Самото заглавие препраща към много ясна тема, но всъщност нещата са малко по-различни. Герой е една съвсем реална котка, която ще се превърне в ловец и защитник от приказния свят, където сънищата са тревожни и от време на време злото набира сили да върши своите пъклени дела. Ако хлапетата имат достатъчно смелост и приключенски дух, могат да се насладят на тази прекрасна история.

„Феята Пелота и омагьосаните хора“ на Вера Недялкова-Верита

Една фея, приключения и магия

   Не е толкова трудно да се усмихнеш и да получиш усмивка. Но между тези простички действия човекът е създал хиляди условности и това се вижда навсякъде. Знаем, че емоциите са необходимост, за да бъдем щастливи, а понякога и тъжни. Нужна ли е приказна история, за да обясни това? Може би Пелота знае най-добре как се чувства някой, заобиколен от хиляди противоречиви емоции. „Феята Пелота и омагьосаните хора“ („LitDeSign“, 2021) разказва точно за това загубено щастие и трудностите, които можеш да изпиташ в отношенията си с останалите. Ами ако те виждат по различен начин? Ами ако не ти даряват добри емоции? Вера Недялкова-Верита се е заела да постави малката си героиня на изпитание, което може да промени всичко. Сюжетът на тази история не е сложен, но доставя онзи приключенски дух, който децата обожават. Пелота е фея, но и тя се нуждае от вяра и обич, за да даде най-доброто от себе си. Е, ще трябва и малко магия, каквато истинските феи би трябвало да притежават.

„Тук, в истинския свят“ на Сара Пенипакър

Светът на Уеър

  Лесно се отварят книги, но когато се зачетеш, времето може да изостави естествената си функция и да предложи само един отрязък от действителността. Както преди време лисичето Пакс смело изследваше света, така и единайсетгодишния Уеър в тази книга проглежда през баналните инструкции на човешката вселена. „Извън е част от вътре, когато става въпрос за хора – опита се да обясни той, а после усети как лицето му пламва…“ Един миг на осъзнаване и съмнение, че все пак нещо може да не е наред във Вълшебната страна на честността. „Тук, в истинския свят“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Лидия Шведова) е история за момчето, което усеща болката на другите, люшка се между вътрешната си доброта и „новото безразсъдно аз“, но не намира причинна да се откаже от това да е сам. Да, звучи наивно, като крехка илюзия, защото дори „извън“ не всичко е честно и не винаги доброто побеждава. Затова трябва да размислиш и да прецениш къде искаш да бъдеш и какъв искаш да станеш.

„Трите ??? и Белия гроб“ на Бен Невис

Изненади на зимната ваканция

   Определено имах опасения, че първите книги от поредицата, написани преди десетилетия, ще се различават коренно от по-скорошните, но те изчезнаха още с първите страници. Различните автори следват една строго установена формула, която ги превръща в едно цяло. „Трите ??? и Белия гроб“ („Авлига“, 2020, с превод на Виолета Вичева) напълно се вписва в цялата история и дори носи още повече заряд, предвид солидната младежка възраст на участниците. Питър, Юстъс и Боб съвсем не са хлапаци и нямат причини да се занимават с отминалото си детство, така че тук нещата са сериозни. Дори онзи допълнително втъкан хумор не е необходим, за да привлече към приключенията им. Затвърждавам мнението си, че идеята е прекрасна. Оттук нататък, поредицата просто трябва да набере инерция у нас и да събере достатъчно почитатели. Нерядко я препоръчвам, защото наистина си заслужава. А новото приключение крие доста изненади. Макар и не в работен екип и във ваканционно настроение, Трите ??? имат закалката на детективи и следват специфичните особености на тази професия. Действително, свободните дни са за отмора и разходки, а защо не и преход в планината. Явно най-приятни са им закътаните места, където няма навалица, а се срещат само сериозни катерачи и любители на снежните писти. Но човек трябва да е подготвен за всичко, даже за най-странните обстоятелства. Да видим…

„10 тайни за числата знайни“ на Раймондо Варсано

Вълшебните числа

   Да пробудиш детското въображение, преплитайки образ и мисъл. Определено това е в основата на изграждащия се характер и появата на индивидуалност. Естествено е първите стъпки да бъдат направени с книга, която да послужи като огледало на реалността и да помогне на детето в оформянето му като личност. Особено вълнуваща за децата е стихотворната форма, която помага да се запаметява лесно и да „събужда“ текста в подходящ момент. Така с общите усилия на писателя Раймондо и художничката Мая Бочева се ражда „10 тайни за числата знайни“ („Робертино“, 2020) – обучителна книга, насочена към всички деца, които навлизат в дебрите на знанието.

„Трите ??? и шептящите кукли“ на Андре Минингер

Измамени и печеливши

   Несъмнено поредицата „Трите ???“ има защо да бъде една от най-популярните сред младите читатели на Запад. И не само заради 55-те си години съществуване, но и заради атрактивните сюжети, които ме изненадаха приятно. Представете си трима смелчаци (в повечето случаи), които се забъркват във всевъзможни мистерии и не се отказват, макар от време на време нещата да изглеждат повече от невъзможни. Е, трябва да има и един водач като Юстъс и последната инстанция в лицето на инспектор Кота. Самата поредица наброява повече от 200 книжки, но може да се чете разбъркано. Така се и появиха у нас. Започната е от Роберт Артър, който предава щафетата на куп различни автори, един от които е Андре Минингер, написал „Трите ??? и шептящите кукли“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева). Определено поредицата е предназначена за поотрасналите деца, заради по-опасните стълкновения и наличието на реални смъртоносни опасности. Но не се плашете, защото Тримата детективи имат глави на раменете си и не са склонни да се излагат. Понякога това е трудно да се постигне, но решения винаги се намират. Ако сте смели, започвайте! Самият издател е определил граничната възраст на 10+.

„Трите ??? и Призрачният замък“ на Роберт Артър

Първи случай за тримата детективи

   Тъкмо се чудех коя нова поредица да започна и си спомних за трите въпросителни. Корицата не ми говореше за някакви особени истории, освен поредната за призраци, което в един момент ме накара да се замисля дали изобщо ще ми е интересна. Но богатата информативна среда ми подсказа, че пред мен е началото на легендарна поредица за млади читатели от 60-те години. Роберт Артър е започнал нещо, което с годините се е разпростряло в цял свят и дори е заживяло собствен живот. Днес книгите наброяват внушително число, но е хубаво, че могат да се четат разбъркано. Но първата е истинското начало. „Трите ??? и Призрачният замък“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева) се оказа наистина солидно начало от прекрасните времена без сложни електронни джаджи и с привкус на реална мистерия. А за мен това е абсолютно удоволствие и бих приканил повече хлапета да опитат от него. И, не, не става въпрос за най-малките, защото развитието на историята подсказва, че е насочена към т.н. „Young Adult“ аудитория. Всъщност тримата детективи са около 16-годишни, което изобщо не пречи да си спечелят почитатели сред 11-13 годишните. Да видим…

„Ловец на призраци“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 4) на Пиердоменико Бакаларио

Опасност за призраци

   Да се занимаваш с призраци никак не е лесно, особено ако трябва да ги храниш, пазиш и наемаш от време на време за работа. Това се опитва да прави последната издънка на прочутия род Мьогалей и в четвъртата книга от поредицата „Агенция ‘Призраци’“. Уил наистина се опитва да бъде перфектен в работата си, но проблемите му идват основно от училището. Може да поддържа среден успех, но когато той се изразява с ред двойки, нещата съвсем не стоят на нужното ниво. Пиердоменико Бакаларио явно знае за какво става въпрос, но го е оставил да се оправя сам – и с призраците, и с учителите, и с единственият му не толкова умен и прозорлив приятел, и с хубавата съседка от втория етаж. 😃 Ако си хлапак, това изглежда като истинско приключение, затова не бих се учудил, ако много подрастващи вече са прелистили книгите от поредицата. Но в „Ловец на призраци“ („Фют“, 2019, с превод на Нели Николова Раданова) става наистина напечено. Уил получава оплакване за изчезнал призрак и бедата вдига всички на крак.