„Феята Пелота и омагьосаните хора“ на Вера Недялкова-Верита

Една фея, приключения и магия

   Не е толкова трудно да се усмихнеш и да получиш усмивка. Но между тези простички действия човекът е създал хиляди условности и това се вижда навсякъде. Знаем, че емоциите са необходимост, за да бъдем щастливи, а понякога и тъжни. Нужна ли е приказна история, за да обясни това? Може би Пелота знае най-добре как се чувства някой, заобиколен от хиляди противоречиви емоции. „Феята Пелота и омагьосаните хора“ („LitDeSign“, 2021) разказва точно за това загубено щастие и трудностите, които можеш да изпиташ в отношенията си с останалите. Ами ако те виждат по различен начин? Ами ако не ти даряват добри емоции? Вера Недялкова-Верита се е заела да постави малката си героиня на изпитание, което може да промени всичко. Сюжетът на тази история не е сложен, но доставя онзи приключенски дух, който децата обожават. Пелота е фея, но и тя се нуждае от вяра и обич, за да даде най-доброто от себе си. Е, ще трябва и малко магия, каквато истинските феи би трябвало да притежават.

„Тук, в истинския свят“ на Сара Пенипакър

Светът на Уеър

  Лесно се отварят книги, но когато се зачетеш, времето може да изостави естествената си функция и да предложи само един отрязък от действителността. Както преди време лисичето Пакс смело изследваше света, така и единайсетгодишния Уеър в тази книга проглежда през баналните инструкции на човешката вселена. „Извън е част от вътре, когато става въпрос за хора – опита се да обясни той, а после усети как лицето му пламва…“ Един миг на осъзнаване и съмнение, че все пак нещо може да не е наред във Вълшебната страна на честността. „Тук, в истинския свят“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Лидия Шведова) е история за момчето, което усеща болката на другите, люшка се между вътрешната си доброта и „новото безразсъдно аз“, но не намира причинна да се откаже от това да е сам. Да, звучи наивно, като крехка илюзия, защото дори „извън“ не всичко е честно и не винаги доброто побеждава. Затова трябва да размислиш и да прецениш къде искаш да бъдеш и какъв искаш да станеш.

„Трите ??? и Белия гроб“ на Бен Невис

Изненади на зимната ваканция

   Определено имах опасения, че първите книги от поредицата, написани преди десетилетия, ще се различават коренно от по-скорошните, но те изчезнаха още с първите страници. Различните автори следват една строго установена формула, която ги превръща в едно цяло. „Трите ??? и Белия гроб“ („Авлига“, 2020, с превод на Виолета Вичева) напълно се вписва в цялата история и дори носи още повече заряд, предвид солидната младежка възраст на участниците. Питър, Юстъс и Боб съвсем не са хлапаци и нямат причини да се занимават с отминалото си детство, така че тук нещата са сериозни. Дори онзи допълнително втъкан хумор не е необходим, за да привлече към приключенията им. Затвърждавам мнението си, че идеята е прекрасна. Оттук нататък, поредицата просто трябва да набере инерция у нас и да събере достатъчно почитатели. Нерядко я препоръчвам, защото наистина си заслужава. А новото приключение крие доста изненади. Макар и не в работен екип и във ваканционно настроение, Трите ??? имат закалката на детективи и следват специфичните особености на тази професия. Действително, свободните дни са за отмора и разходки, а защо не и преход в планината. Явно най-приятни са им закътаните места, където няма навалица, а се срещат само сериозни катерачи и любители на снежните писти. Но човек трябва да е подготвен за всичко, даже за най-странните обстоятелства. Да видим…

„10 тайни за числата знайни“ на Раймондо Варсано

Вълшебните числа

   Да пробудиш детското въображение, преплитайки образ и мисъл. Определено това е в основата на изграждащия се характер и появата на индивидуалност. Естествено е първите стъпки да бъдат направени с книга, която да послужи като огледало на реалността и да помогне на детето в оформянето му като личност. Особено вълнуваща за децата е стихотворната форма, която помага да се запаметява лесно и да „събужда“ текста в подходящ момент. Така с общите усилия на писателя Раймондо и художничката Мая Бочева се ражда „10 тайни за числата знайни“ („Робертино“, 2020) – обучителна книга, насочена към всички деца, които навлизат в дебрите на знанието.

„Трите ??? и шептящите кукли“ на Андре Минингер

Измамени и печеливши

   Несъмнено поредицата „Трите ???“ има защо да бъде една от най-популярните сред младите читатели на Запад. И не само заради 55-те си години съществуване, но и заради атрактивните сюжети, които ме изненадаха приятно. Представете си трима смелчаци (в повечето случаи), които се забъркват във всевъзможни мистерии и не се отказват, макар от време на време нещата да изглеждат повече от невъзможни. Е, трябва да има и един водач като Юстъс и последната инстанция в лицето на инспектор Кота. Самата поредица наброява повече от 200 книжки, но може да се чете разбъркано. Така се и появиха у нас. Започната е от Роберт Артър, който предава щафетата на куп различни автори, един от които е Андре Минингер, написал „Трите ??? и шептящите кукли“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева). Определено поредицата е предназначена за поотрасналите деца, заради по-опасните стълкновения и наличието на реални смъртоносни опасности. Но не се плашете, защото Тримата детективи имат глави на раменете си и не са склонни да се излагат. Понякога това е трудно да се постигне, но решения винаги се намират. Ако сте смели, започвайте! Самият издател е определил граничната възраст на 10+.

„Трите ??? и Призрачният замък“ на Роберт Артър

Първи случай за тримата детективи

   Тъкмо се чудех коя нова поредица да започна и си спомних за трите въпросителни. Корицата не ми говореше за някакви особени истории, освен поредната за призраци, което в един момент ме накара да се замисля дали изобщо ще ми е интересна. Но богатата информативна среда ми подсказа, че пред мен е началото на легендарна поредица за млади читатели от 60-те години. Роберт Артър е започнал нещо, което с годините се е разпростряло в цял свят и дори е заживяло собствен живот. Днес книгите наброяват внушително число, но е хубаво, че могат да се четат разбъркано. Но първата е истинското начало. „Трите ??? и Призрачният замък“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева) се оказа наистина солидно начало от прекрасните времена без сложни електронни джаджи и с привкус на реална мистерия. А за мен това е абсолютно удоволствие и бих приканил повече хлапета да опитат от него. И, не, не става въпрос за най-малките, защото развитието на историята подсказва, че е насочена към т.н. „Young Adult“ аудитория. Всъщност тримата детективи са около 16-годишни, което изобщо не пречи да си спечелят почитатели сред 11-13 годишните. Да видим…

„Ловец на призраци“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 4) на Пиердоменико Бакаларио

Опасност за призраци

   Да се занимаваш с призраци никак не е лесно, особено ако трябва да ги храниш, пазиш и наемаш от време на време за работа. Това се опитва да прави последната издънка на прочутия род Мьогалей и в четвъртата книга от поредицата „Агенция ‘Призраци’“. Уил наистина се опитва да бъде перфектен в работата си, но проблемите му идват основно от училището. Може да поддържа среден успех, но когато той се изразява с ред двойки, нещата съвсем не стоят на нужното ниво. Пиердоменико Бакаларио явно знае за какво става въпрос, но го е оставил да се оправя сам – и с призраците, и с учителите, и с единственият му не толкова умен и прозорлив приятел, и с хубавата съседка от втория етаж. 😃 Ако си хлапак, това изглежда като истинско приключение, затова не бих се учудил, ако много подрастващи вече са прелистили книгите от поредицата. Но в „Ловец на призраци“ („Фют“, 2019, с превод на Нели Николова Раданова) става наистина напечено. Уил получава оплакване за изчезнал призрак и бедата вдига всички на крак.

„Ирене и прахосмукачката за банкноти“ на Малин Клингенбери

Новата престъпна акция

   След приятната предна книжка за Патрик и Пенсионерския отряд, сметнах тази за задължителна. Макар да не ги водят като поредица, все пак имат огромна връзка помежду си и е добре да се четат поред. „Ирене и прахосмукачката за банкноти“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) не устоява на набраната инерция и спринтира напред към нови изпитания. Имаме банда престъпници с безскрупулен шеф, който не се свени да им набива в главите доста странните си правила. Сред тях иска да се подвизава и Ирене, за което не е учудващо, защото си е баш побойничка и акълът ѝ цъка основно за престъпления. А че е умна и изобретателна, това не може да се отрече. Нашите пенсионери също са технически обезпечени, което пък се харесва на Патрик. Той вече е приет за разузнавач и върши своята работа с усърдие. Честно, за тези стотина странички и куп илюстрации, историята изглежда пребогата и пълна със събития.

„Патрик и Пенсионерския отряд“ на Малин Клингенбери

Тайнствените пенсионерски сбирки

   Поредица от книжки с пенсионерски приключения? Да! В детската литература може да срещнете всякакви ограничения заради препоръчителната възраст, но няма такова за забавните истории. Всеки хлапак ще ви каже, че предпочита да се забавлява, така че е време да обявим нашествието на пенсионерите. 😃 Шведско-говорещата финландка Малин Клингенбери е замислила чудесен начин да даде ръководна роля на възрастните си герои, като ги постави в нетрадиционна обстановка. Но не се притеснявайте, защото това в никакъв случай не им пречи да присъстват в хумористична детска книжка. В „Патрик и Пенсионерския отряд“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) властелини са хлапаците Патрик и Ирене, които се дразнят един друг по всякакви възможни начини. По-скоро Ирене, защото тя си пада злобарка, взела доста присърце проявленията в характера на престъпния си баща. Патрик няма особен избор и предпочита да избяга от училище, за да е по-далеч от тормозещата го фурия.

„Ръката на мъртвеца“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 10) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Тайнствената астролабия

   И това приключение приключи. Като за пораснало хлапе, мога да твърдя, че беше забавно и епично. Не знам дали са били планирани повече от десет книжки, но бройката е достатъчна, защото обрисува по-най-ефективния начин живота на пиратите. Повече не е и необходимо. Въображението на децата не е престанало да работи, определено. Все пак това е детска поредица, затова е излишно да стигаме до най-екстремните моменти от живота преди триста години. 😁 Всичко е просто чудесно! „Ръката на мъртвеца“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е последното приключение на Сам Силвър, но това не слага край на приключението с порастването. Един ден порасналите почитатели на Сам ще влязат в книжарницата с децата си и ще им подарят малко въображение. Онези, които са се отказали, просто не знаят какво изпускат. За мен тези книжки са кратка препратка към невинните години и бурята на растежа.

„Морското чудовище“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 9) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Опасности от дълбините

 Девето приключение чета, а поредицата за Сам Силвър все още ме вълнува. Вероятно подобни приключения ми влияят далеч по-малко, отколкото на хлапаците, за които са предназначени, но пък имам възможността да им ги препоръчвам директно и се възползвам максимално от това. Предпоследна книжка е, затова очакванията за епичност и изненади са доста повече. Е, тук удовлетворено се усмихвам, защото „Морското чудовище“ („Фют, 2014, с превод на Ирина Манушева) доставя всичко в доволни количества. Нашият герой Сам Силвър вече не е новак в пиратството и може с пълно право да носи името на прочутия си пра-пра-пра…дядо, кръстосвал Карибско море преди повече от триста години. Възможностите му стигат дотам, че и без приятелска помощ успява да се измъкне от всякакви невралгични ситуации. Не че не я получава от време на време. Тук той ще се подложи на най-голямата опасност досега.

„Новата футболна треньорка“ („Приключенията на г-ца Шарлот“, кн. 3) на Доминик Демерс

Футболът на г-ца Шарлот

   Когато става въпрос за детска книга, няма по-добър избор от забавлението. Кажи на някой хлапак, че трябва да е вечно сериозен и прилежен, и ще избереш най-лошия съвет. Затова я има г-ца Шарлот: наглед странна, учудващо добронамерена и с шантави идеи. Но веднага си спомни за някой учител злобар, който никога не е доволен от постигнатото. По-добре да си усмихнат и деен, отколкото да оправдаваш за собствените си неволи, търсейки вината в другите. Доминик Демерс знае много добре каква е целта на този урок, затова си има за поддръжка една г-ца Шарлот. След като прословутата възрастна госпожица си поигра на учителка и библиотекарка, е време да покаже и футболни умения. „Новата футболна треньорка“ („Прозорец“, 2019, с превод на Анета Панталеева) е забавна и практична книга, ако говорим за разни наставления, които да направят хлапаците мислещи и съобразителни.

„Картата на съкровището“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 8) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Страшната пещера

   Сигурно много хлапаци искат да са на мястото на Сам Силвър, не ще и дума. Години наред четеш приключенски романи и в един момент съдбата ти предоставя възможност да участваш в тях. Векът на технологиите със сигурност няма къде да избяга, така че едно пътуване назад във времето, където се шляят пирати и всякакви разбойници, може да е от полза за порастването. Предполагам, че и момичетата ще искат да са на мястото на Чарли, нежната част от пиратския екипаж. Цели седем приключения е доста добра статистика за придобиване на пиратски умения, затова осмото трябва да се получи перфектно. „Картата на съкровището“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е точно класически прочит на пиратския живот, без излишни финтифлюшки и фалшиви илюзии. Ако попаднеш на тайнствена карта, просто събираш групата и тръгваш смело напред. Но тази история е по-интригуваща, защото в нея има много непредвидими неща.

„Приятели в беда“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 7) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Индиански духове и нови изпитания

   Тренираните читатели на Сам Силвър със сигурност ще забележат, че в седмата поредна книжка има повече изненади. Хлапаците със сигурност ще са доволни, защото „Морски вълк“ акостира на остров с коренно население и дива джунгла. Сега определено всички трябва да бъдат по-внимателни, освен ако не искат да приключат с пиратската си кариера. Но тук не индианците са лоши, а десетките наемници, които могат да погледнат с удоволствие единствено страдащи хора и придобито с жестокост имущество. За разлика от нашите пирати, те не следват никакви принципи и често стават причина за погубване на невинни животи. Бърчет и Воглър смело навлизат в този причудлив свят на индиански духове и обикновен живот, съобразен с околната среда. „Приятели в беда“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) определено има с какво да се похвали.

„Двойна игра“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 6) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Преследването на Черното сърце

   С удоволствие констатирам, че поредицата за Сам Силвър все още набира скорост, което означава изненадващи нови предизвикателства и усмихнати хлапета. Всяка книжка е по стотина странички, заедно с илюстрациите, но пък е препълнена със събития, все едно чета пиратски роман на поне двеста години. Ако бях на десет, непременно щях да се почувствам като в кожата на Сам. „Двойна игра“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е сладка нова порция хитрости, смелост и битки, точно по вкуса на любителите на приключения. На Бърчет и Воглър наистина им се получава добре, макар поредицата да се състои от цели десет книжки и всички те да се нуждаят от солидна доза разнообразие. Е, дозата е напълно достатъчна и всичко изглежда от прекрасно по-прекрасно. Но едва ли самият Сам е очаквал, че новите му подвизи на „Морски вълк“ ще се отложат за неопределено време. Пиратите също не са никак доволни, защото корабът им е отнет в най-неподходящия момент.