Светът на Уеър
Лесно се отварят книги, но когато се зачетеш, времето може да изостави естествената си функция и да предложи само един отрязък от действителността. Както преди време лисичето Пакс смело изследваше света, така и единайсетгодишния Уеър в тази книга проглежда през баналните инструкции на човешката вселена. „Извън е част от вътре, когато става въпрос за хора – опита се да обясни той, а после усети как лицето му пламва…“ Един миг на осъзнаване и съмнение, че все пак нещо може да не е наред във Вълшебната страна на честността. „Тук, в истинския свят“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Лидия Шведова) е история за момчето, което усеща болката на другите, люшка се между вътрешната си доброта и „новото безразсъдно аз“, но не намира причинна да се откаже от това да е сам. Да, звучи наивно, като крехка илюзия, защото дори „извън“ не всичко е честно и не винаги доброто побеждава. Затова трябва да размислиш и да прецениш къде искаш да бъдеш и какъв искаш да станеш.
След приятната предна книжка за Патрик и Пенсионерския отряд, сметнах тази за задължителна. Макар да не ги водят като поредица, все пак имат огромна връзка помежду си и е добре да се четат поред. „Ирене и прахосмукачката за банкноти“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) не устоява на набраната инерция и спринтира напред към нови изпитания. Имаме банда престъпници с безскрупулен шеф, който не се свени да им набива в главите доста странните си правила. Сред тях иска да се подвизава и Ирене, за което не е учудващо, защото си е баш побойничка и акълът ѝ цъка основно за престъпления. А че е умна и изобретателна, това не може да се отрече. Нашите пенсионери също са технически обезпечени, което пък се харесва на Патрик. Той вече е приет за разузнавач и върши своята работа с усърдие. Честно, за тези стотина странички и куп илюстрации, историята изглежда пребогата и пълна със събития. 
Поредица от книжки с пенсионерски приключения? Да! В детската литература може да срещнете всякакви ограничения заради препоръчителната възраст, но няма такова за забавните истории. Всеки хлапак ще ви каже, че предпочита да се забавлява, така че е време да обявим нашествието на пенсионерите. 😃 Шведско-говорещата финландка Малин Клингенбери е замислила чудесен начин да даде ръководна роля на възрастните си герои, като ги постави в нетрадиционна обстановка. Но не се притеснявайте, защото това в никакъв случай не им пречи да присъстват в хумористична детска книжка. В „Патрик и Пенсионерския отряд“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) властелини са хлапаците Патрик и Ирене, които се дразнят един друг по всякакви възможни начини. По-скоро Ирене, защото тя си пада злобарка, взела доста присърце проявленията в характера на престъпния си баща. Патрик няма особен избор и предпочита да избяга от училище, за да е по-далеч от тормозещата го фурия. 
И това приключение приключи. Като за пораснало хлапе, мога да твърдя, че беше забавно и епично. Не знам дали са били планирани повече от десет книжки, но бройката е достатъчна, защото обрисува по-най-ефективния начин живота на пиратите. Повече не е и необходимо. Въображението на децата не е престанало да работи, определено. Все пак това е детска поредица, затова е излишно да стигаме до най-екстремните моменти от живота преди триста години. 😁 Всичко е просто чудесно! „Ръката на мъртвеца“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е последното приключение на Сам Силвър, но това не слага край на приключението с порастването. Един ден порасналите почитатели на Сам ще влязат в книжарницата с децата си и ще им подарят малко въображение. Онези, които са се отказали, просто не знаят какво изпускат. За мен тези книжки са кратка препратка към невинните години и бурята на растежа. 
Девето приключение чета, а поредицата за Сам Силвър все още ме вълнува. Вероятно подобни приключения ми влияят далеч по-малко, отколкото на хлапаците, за които са предназначени, но пък имам възможността да им ги препоръчвам директно и се възползвам максимално от това. Предпоследна книжка е, затова очакванията за епичност и изненади са доста повече. Е, тук удовлетворено се усмихвам, защото „Морското чудовище“ („Фют, 2014, с превод на Ирина Манушева) доставя всичко в доволни количества. Нашият герой Сам Силвър вече не е новак в пиратството и може с пълно право да носи името на прочутия си пра-пра-пра…дядо, кръстосвал Карибско море преди повече от триста години. Възможностите му стигат дотам, че и без приятелска помощ успява да се измъкне от всякакви невралгични ситуации. Не че не я получава от време на време. Тук той ще се подложи на най-голямата опасност досега. 
Когато става въпрос за детска книга, няма по-добър избор от забавлението. Кажи на някой хлапак, че трябва да е вечно сериозен и прилежен, и ще избереш най-лошия съвет. Затова я има г-ца Шарлот: наглед странна, учудващо добронамерена и с шантави идеи. Но веднага си спомни за някой учител злобар, който никога не е доволен от постигнатото. По-добре да си усмихнат и деен, отколкото да оправдаваш за собствените си неволи, търсейки вината в другите. Доминик Демерс знае много добре каква е целта на този урок, затова си има за поддръжка една г-ца Шарлот. След като прословутата възрастна госпожица си поигра на учителка и библиотекарка, е време да покаже и футболни умения. „Новата футболна треньорка“ („Прозорец“, 2019, с превод на Анета Панталеева) е забавна и практична книга, ако говорим за разни наставления, които да направят хлапаците мислещи и съобразителни. 
Сигурно много хлапаци искат да са на мястото на Сам Силвър, не ще и дума. Години наред четеш приключенски романи и в един момент съдбата ти предоставя възможност да участваш в тях. Векът на технологиите със сигурност няма къде да избяга, така че едно пътуване назад във времето, където се шляят пирати и всякакви разбойници, може да е от полза за порастването. Предполагам, че и момичетата ще искат да са на мястото на Чарли, нежната част от пиратския екипаж. Цели седем приключения е доста добра статистика за придобиване на пиратски умения, затова осмото трябва да се получи перфектно. „Картата на съкровището“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е точно класически прочит на пиратския живот, без излишни финтифлюшки и фалшиви илюзии. Ако попаднеш на тайнствена карта, просто събираш групата и тръгваш смело напред. Но тази история е по-интригуваща, защото в нея има много непредвидими неща. 
Тренираните читатели на Сам Силвър със сигурност ще забележат, че в седмата поредна книжка има повече изненади. Хлапаците със сигурност ще са доволни, защото „Морски вълк“ акостира на остров с коренно население и дива джунгла. Сега определено всички трябва да бъдат по-внимателни, освен ако не искат да приключат с пиратската си кариера. Но тук не индианците са лоши, а десетките наемници, които могат да погледнат с удоволствие единствено страдащи хора и придобито с жестокост имущество. За разлика от нашите пирати, те не следват никакви принципи и често стават причина за погубване на невинни животи. Бърчет и Воглър смело навлизат в този причудлив свят на индиански духове и обикновен живот, съобразен с околната среда. „Приятели в беда“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) определено има с какво да се похвали. 
С удоволствие констатирам, че поредицата за Сам Силвър все още набира скорост, което означава изненадващи нови предизвикателства и усмихнати хлапета. Всяка книжка е по стотина странички, заедно с илюстрациите, но пък е препълнена със събития, все едно чета пиратски роман на поне двеста години. Ако бях на десет, непременно щях да се почувствам като в кожата на Сам. „Двойна игра“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е сладка нова порция хитрости, смелост и битки, точно по вкуса на любителите на приключения. На Бърчет и Воглър наистина им се получава добре, макар поредицата да се състои от цели десет книжки и всички те да се нуждаят от солидна доза разнообразие. Е, дозата е напълно достатъчна и всичко изглежда от прекрасно по-прекрасно. Но едва ли самият Сам е очаквал, че новите му подвизи на „Морски вълк“ ще се отложат за неопределено време. Пиратите също не са никак доволни, защото корабът им е отнет в най-неподходящия момент. 
Не е учудващо, че и самите пирати от 18 век са срещали трудности с поддържането на боен дух, не само хлапаците, които си мечтаят да пиратстват в 21 век. 😁 По онова време, преди триста години, е било трудно да се намери по-голяма свобода от това да изразиш недоволството си от богатите имперските кораби, натъпкани със злато и накити, пътуващи към препълнените хазни на кралските особи. Решението: стани пират! За момче като Сам Силвър това е възможност да изостави скучното ежедневие вкъщи и да последва приключенския си дух. Таен пират, но все пак пират, нали? Предстои едно наистина свежо приключение, в което опасностите са повече, отколкото килограмите на намереното съкровище. „Огънят на дракона“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) определено минава на по-високо ниво. Тук пиратите просто трябва да оцелеят, за да се надяват на дълга и ползотворна кариера в отнемането на съкровища. 