„Мъже без мустаци“ на Братя Мормареви

По следите на едно престъпление

   С удоволствие препрочетох едни от най-популярните романи на Братя Мормареви – „Васко да Гама от село Рупча“ и „Войната на таралежите“. С „Лили“ срещата беше за първи път, но пък това допълни приятните ми впечатления – все пак съм от поколението, което познава точно това детство и всичките му несъвършенства малко преди и малко след 1989-а. Но колкото тези три книги се оглеждат в едно безметежно и безкрайно детство, толкова „Мъже без мустаци“ („Сиела“, 2020) стои някак встрани с историческия си контекст и предадените послания. Признавам, че я четох отново не с настройката на хлапе, което има единствената цел да приключенства сред страниците, а и да изследвам реакцията си за описаните събития около емблематичната дата в края на Втората световна война, когато в България се сменят две управления. Самите автори никога не са твърдели, че пишат само като за деца, макар техните книги да са шествали из няколко поколения на подобна възраст. Затова политическата окраска в тази книга и днес не изглежда достатъчно провокативна, за да бъде отритната и забравена. Важни тук отново са детството, мечтите и приключенията. Човек чете и си казва: „Тогава също е имало деца и те живеят точно в онзи миг, в различни семейства, и усещат всички позитиви и негативи на онова време“. А и идеята е да бъде написана криминална история, в която група хлапета разследват кражба и убийство, а това звучи интригуващо. Едно велико приключение през очите на децата.

„Лили“ на Братя Мормареви

Момичето с фантазия безкрай

 Като малък лесно прочитах всякакви жанрови вариации на детска класика и въображението ми работеше на пълни обороти. Четях много. Вероятно заради това съм пропуснал да направя доста бели и от днешна гледна точка си спомням само безметежните и щастливи часове в спокойни игри и четене, все едно съм бил изолиран от останалия свят. Просто фантазията запълваше всичко. Сред чуждите романи имаше и доста български. В един момент преминах през Братя Мормареви чрез „Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Мъже без мустаци“ и „Задача с много неизвестни“. Книгата за Лили се е появила по-късно, в по-ново време, и вероятно в този пропуск има някаква логика (като за младеж на солидна „детска възраст“. 😃). Сигурно дори не съм я забелязал. С последните издания дойде и идеята за препрочитане и първа среща с „Лили“ („Сиела“, 2020). Въпреки името, едва ли някой си мисли, че романът е предназначен основно за момичета. Авторите следват гледната точка на децата, но всъщност пишат за всички, независимо колко са пораснали. В книгите на Братя Мормареви има достатъчно материал и за родителите, несъмнено. Всъщност тази книга е излязла изпод перото само на Марко Стойчев (Мориц Йомтов почива през 1992 година), но той гарантира, че неговият дългогодишен приятел в писането е присъствал по някакъв начин и затова на корицата стои общият им псевдоним. Това не пречи да се подписва като Марко Мормарев. Каквато и да е историята, настоящата книга е едно истинско откровение за перипетиите и на децата, и на родителите им. Легендата продължава да е жива.

„Мистерия в Барселона“ („Детективи по неволя“, книга 9) на Бьорн Суртлан

Музеи или корида

   Пътешествията продължават, но въпросът е кога семейство Бергвик най-сетне ще си изкара една хубава почивка? В поредицата „Детективи по неволя“ това си е направо невъзможно, особено когато на линия са и техните неизменни мъчители. Но пък има ли хлапе, което да предпочита скуката, вместо да си спретне състезание с крадци на изкуство? Ето възможност малките читатели да си представят собствените си семейства в ролята на приключенци. Както изглежда, Суртлан все още има козове в ръцете си и предлага все нови и нови проблеми за мирни и добронамерени хора. 😃 „Мистерия в Барселона“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова), както в предните книги, също следва принципа за принудителна намеса в семейните ценности, не ще и дума. Трите деца вече имат солидно участие в този непрестанен екшън, но главната атракция се пада на Давид, нещо като екстремен изпит за придобиване на мъжественост, макар той да смята, че му е малко рано. Не казвам, че задължително трябва да се забърква в престъпление, за да натрупа необходимия опит, но по света се случват какви ли не произшествия. Книгата определено върви посока, достатъчно интригуваща за дете с излишък на потенциална енергия.

„Мистерия в Париж“ („Детективи по неволя“, книга 8) на Бьорн Суртлан

Пикасо и Дора Маар

   Детските криминалета са особено привлекателни на фона на хилядите приказки, така че едно поотраснало хлапе с удоволствие може да се потопи в историите за кражби и други престъпления, без да избяга от поуките. Поредици като „Детективи по неволя“ обаче имат и нещо повече в себе си, освен класическо разследване и арестуване на престъпници. Бьорн Суртлан запознава малките любопитковци с едни от най-известните градове на света и техните културни забележителности. Номерът в случая е, че разходката се превръща в истинско екшън приключение с кражби, отвличане, преследване и щури моменти с хубостниците от семейство Бергвик, тръгнали просто на почивка през една от ваканциите си. И освен това им се налага да спасяват произведения на изкуството, откраднати от местните музеи и галерии. Днешната „Мистерия в Париж“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) не е по-малко страховита и опасна макар да изглежда първоначално като разходка покрай Айфеловата кула, „Лувър“ и Център „Помпиду“. Суртлан знае много добре как се крадат картини на Пикасо, така че с удоволствие би споделил това с читателите си. 😃

„Пакс. Пътят към дома“ на Сара Пенипакър

В търсене на себе си

   Измина доста време, откакто прочетох първата книга за Пакс и Питър, но красивата и малко тъжна история не изчезна сред купищата други книги, на които се насладих оттогава насам. Това прави от „Пакс“ прекрасна и значима, солиден спомен, който продължава да се завръща след поредните споделени впечатления от нея с бъдещи читатели. Несравнима е представата за двата различни свята – на хора и диви животни. Постепенно те се събират в една цялостна картина и човек осъзнава, че всъщност имат доста допирни точки. Препоръките ми бяха насочени предимно към деца, но тази история може да прозвучи убедително на всеки, стига да се чувства съпричастен с живота на всяко едно същество, независимо дали е човек или животно. Сара Пенипакър е решила приключението да продължи, с което удивителната история сякаш започва отново. „Пакс. Пътят към дома“ („Лабиринт“, 2022, с превод на Богдан Русев) припомня за раздялата на лисичето Пакс и човекът Питър. Питомното животно трябва да опознае истинския си дом – природата, а момчето – да преживее всичките си проблеми и лоши спомени и да порасне наистина. Всеки трябва да спечели щастието си, а това е достатъчно трудно и изисква сериозни решения.

„Пътят от мен до черешата“ на Паола Перети

Мафалда и истинските неща

   „Не мога да не прочета тази книга“, казах си аз, когато разбрах каква тема разглежда и от кого е написана. В един момент от живота си Паола Перети разбира, че страда от болест на Щаргарт – рядко генетично заболяване на очите, което неотменно завършва със слепота. Моментът на истината е в разбирането какво следва след това, как човек да продължи живота си, да свикне с мисълта, че познатия свят ще престане да бъде видим и това ще е наистина голяма промяна. Настоящата книга е следствие от тази трансформация в живота на авторката. „Пътят от мен до черешата“ („Екслибрис“, 2019, с превод на Любомир Николов) е за малките, които още събират впечатления от заобикалящия ги свят и попиват всичко с голям интерес, за да придобият съответните умения и да се справят с бъдещите предизвикателствата. Докато четях, си спомних за „Алис Андершен“ на Турюн Лиан и самотните тревоги на малкото момиче, което живее с болезнено притеснение и се опитва да намери изход от психологически капан. Мафалда ще изгуби зрението си и това ще е драстична промяна, достатъчно стряскаща, че да прилича на непреодолимо изпитание. Може ли да свикне с тъмнината, която ще остане завинаги? Може ли да се справи с противоречивите чувства, които запълват месеците преди светлината да угасне?

„Мистерия в Лондон“ („Детективи по неволя“, книга 7) на Бьорн Суртлан

Пикасо, Матис и мошениците

   Доброто впечатление от „Детективи по неволя“ продължава да ме съпътства. Поредицата е приятно развличаща и няма дори намек, че написана с идеята да наложи контрол върху страшните сцени и добрия екшън. Само си спомнете какви приключенски истории четяха децата преди време. Бьорн Суртлан знае, че и днешните хлапаци биха захвърлили всичко, което ги кара да се чувстват подведени. Ако има престъпници, наистина е необходимо те да са страшни, гадни и лъжливи. Все пак трябва да си заслужат присъдите и затвора. А сега нека добавим и Лондон като място, подходящо за развъждане на крадци на изкуство. 😃 Пикасо и Матис са подходящи за целта. „Мистерия в Лондон“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) заслужава да се нарече една от най-атрактивните книги в поредицата, не само заради струпването на мошеници, а и защото изглежда, че децата заемат все повече основни роли от родителите си. Приятно откритие да младите читатели, нали? Пък и настоящата загадка стои зад дълго планиране и изобщо няма да бъде лесно за неспециалисти да открият правилната нишка.

„Мистерия в Осло“ („Детективи по неволя“, книга 6) на Бьорн Суртлан

И вкъщи не е безопасно

   Днешните хлапаци със сигурност има какво да четат, ако обичат криминални истории. У нас вече са издадени десетина подобни поредици, които доста успешно се справят с любопитството им и доставят необходимия заряд и приключения. Ако някой родител се притеснява, че повечето са „прекалено детски“, то успокоението идва от писатели като Бьорн Суртлан с неговите напрегнати криминални случаи. В „Детективи по неволя“ събитията са достатъчно сериозни, за да послужат за сценарий на някой екшън, като изключим разказвача, разбира се. В случая Давид е на 11 години и изживява всичко, което се случва със семейството му като всеки хлапак с развинтено въображение и често изобщо не му е весело. Да си герой трябва смелост и той добре разбира това. В „Мистерия в Осло“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) продължава сериозната гонитба с престъпници, но кой би си помислил, че ще се случи не в поредната екскурзия по света, а точно у дома, където всичко трябва да е спокойно и изпълнено с приятни моменти. Добре дошли вкъщи… т.е. в Осло, при семейството приключенци, които смятат дома си за крепост и знаят, че най-голямата заплаха е останала в Австралия, за да излежава дълга присъда.

„Мистерия в Сидни“ („Детективи по неволя“, книга 5) на Бьорн Суртлан

В ролята на затворници

   От предната книга си представях как Австралия ще се превърне в сцена на диво преследване и лов на престъпници. Норвежкото семейство Бергвиг все не може да си устрои една приятна ваканция, където и да отиде, и постоянно се среща с банда обирджии на изкуство. Закарайте куп хлапета в музей и се опитайте да ги привлечете към световноизвестните картини и скулптури. Логично е почти всички да си представят как скъпите предмети стават жертва на нагли крадци. Затова и в поредицата „Детективи по неволя“ няма толкова поводи за съзерцателно възхищение пред гениалните творби. Просто липсва време заради постоянно нахъсаните престъпници, които гледат да припечелят нещо на гърба на невинните ценители на изкуство. Да знаете обаче, че това няма общо с тълпите затворници, пропътували океана преди столетия, защото Австралия се е оказала чудесно и достатъчно отдалечено място да заточиш малко хора. „Мистерия в Сидни“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) несъмнено има с какво да се похвали в това отношение. Нашите герои не само не успяват да се насладят на екскурзията си, но и стават затворници на своите мъчители. Да видим…

„Мистерия в Ню Йорк“ („Детективи по неволя“, книга 4) на Бьорн Суртлан

Изкуство и престъпници

   Пътешествията са чудесно занимание за семейства със свободно време и дълги ваканции. Норвежкото семейство Бергвик вече е превърнало това приятно занимание в своя природа, макар постоянно да попада в неприятни ситуации. Когато мама е изкуствовед, а татко пише пътеводители, трите деца биха могли спокойно да използват времето си за приключения из цял свят. Поредицата „Детективи по неволя“ става все по-интересна, като се има предвид благородната инициатива на Бьорн Суртлан да запознае хлапаците с едни от най-известните места по света. Във Венеция всичко беше като на шега, в Луксор нещата станаха по сериозни, а в Ангкор дори трябваше да си спасяват живота. В Ню Йорк всичко би трябвало да е наред, ако не беше бандата крадци на Черния Стиг, която използва нашите познайници за тъмните си цели. С всяка книга поредицата става все по-напрегната и едва ли четящите хлапаци ще се отегчат от нея. „Мистерия в Ню Йорк“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) също не минава без екшън, кражба и… изненадани полицаи. Явно Суртлан обича адреналина и свойски приканва своите малки читатели също да изразходват малко от него. Да видим…

„Мистерия в Ангкор“ („Детективи по неволя“, книга 3) на Бьорн Суртлан

Случай сред джунглата

   Първите две книги от поредицата „Детективи по неволя“ ми се сториха доста забавни и очакването ми беше всичко нататък да продължи по този начин. Но в „Мистерия в Ангкор“ („Фют“, 2015, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) събитията придобиват тъмни окраски, точно като в мрачен трилър. Явно това става, защото Суртлан държи да представи достатъчно реалистично съответните градове и условията в тях. Затова в Камбоджа, където се намира Ангкор, сцените са си направо страховити. Нашето семейство пътешественици този път се забърква в действително опасна среда, явно заплашителна и то не само заради дивата природа и местните крокодили. Но това не бива да плаши малките книжни пътешественици, защото именно такива приключения са най-вълнуващи и будят най-много възхищение. Когато бях малък ме пленяваше именно екзотиката и неочакваните опасности. Тук, естествено, са намесени и старите познайници от предните книги, макар и замаскирани добре. Все пак наоколо има много древни руини, които се извисяват величествено и очакват любопитните погледи и ненаситните фотоапарати.

„Мистерия в Луксор“ („Детективи по неволя“, книга 2) на Бьорн Суртлан

Приключение в Египет

   След прочитането на втората книга от поредицата „Детективи по неволя“, мога да заявя, че на Суртлан му е хрумнала чудесна идея. Едно хлапе винаги може да прочете в енциклопедия и да научи нещо любопитно за прочутите градове по света, но пък ако надникне тук, със сигурност ще изживее истинско приключение. „Мистерия във Венеция“ беше сравнително добро начало, но следващата книга надгражда доста и превръща поредицата в съкровище за будни хлапета, чието въображение няма граници. Ако познавате деца като Давид и Сисел, значи няма да ви е скучно. „Мистерия в Луксор“ („Фют“, 2015, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) води право в Египет и тайнствените древни находки от времето на фараоните. Местните също са колоритна част от цялото пътуване, така че за един европеец нещата придобиват окраска на екзотика. Ако татко е автор на пътеводители, а мама изкуствовед, децата са истински щастливци. Само да ги нямаше съмнителните типове, които често предлагат приятни емоции и сигурност на екскурзиантите. Но нали говорим за приключение, така че…

„Мистерия във Венеция“ („Детективи по неволя“, книга 1) на Бьорн Суртлан

По следите на престъплението

   Детска поредица за пътешествия е чудесна отправна точка за търсене на мистерии и опознаване на известни градове. Идеята на Суртлан е да направи пътеводител под формата на кратки романи с приключенска и криминална нишка, извеждайки в края на всяка книга най-популярните обекти и любопитни факти за съответния град. Естествено, това е доста притегателно за младите читатели, които не само се забавляват, но и научават повече за света около тях. „Мистерия във Венеция“ („Фют“, 2015, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) е чудесна разходка, но това е само „опаковката“ на книгата. Имаме прекрасно семейство с три хлапета, посветено на културния живот, което ужким пътува по работа, но се сблъсква с всякакви мистерии и трябва да впрегне всички свои членове за разгадаването им. Но докато родителите не са толкова склонни да изпадат в неприятни ситуации, децата с радост поемат инициативата и често остават доволни от решенията си. Венеция е прекрасен град, да, но и тук се намират разни съмнителни типове с лоши намерения. Ето чудесен начин да си изкараш хубаво, без да скучаеш.

„Свещеният меч“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 6) на Алфред Бекер

Краят на света

   Неусетно стигнах до края и на тази поредица. Шест книги – шест вълнуващи криминални загадки от света по времето на Леонардо да Винчи. Какво по-хубаво за едно хлапе да се върне назад в Историята и да се потопи в тайнственото средновековие, заедно с някои популярни личности от онова време. Дори без модерните технологии, завзели неусетно съвременността ни, всеки би могъл да тества себе си с някакво приключение. Чудесен пример е онова момче, което чинно изследва природните закони и обмисля решения за бъдещия живот на човечеството като цяло. Ако питате мен, едно дете би разбрало много повече за света, ако се запознае с личностите, които са го изградили, за да можем впоследствие да се ползваме от по-лесния живот и да имаме време за „глупости“. 😃 Тук Леонардо е на десет и трябва да измине дълъг път, но точно неговото малко „аз“ би подтикнало някое дете да направи смелата крачка. Чудесната поредица завършва със „Свещеният меч“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) – приключение, в което мащабите стигат до… края на света. Е, от време на време все някой плаши хората с невиждани катаклизми, но през средновековието в основата на бедствието е така наречената душа. Ако сте внимателни и притежавате критично мислене, можете да усетите дали някой не се опитва да ви преметне. Питайте малкия Леонардо какво мисли по въпроса.

„Черната смърт“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 5) на Алфред Бекер

Чумата идва

   Явно е страшно вълнуващо да познаваш Леонардо да Винчи, особено като десетгодишно хлапе, защото около него все се случват интересни неща, като например дисекция на животни, изобретяване на странни машини и опасни изпитания. Поредицата с криминални загадки върви прекрасно, така че и най-придирчивото хлапе би я прочело докрай. Предпоследната книга също дава заявка за истинско приключение, не само заради различното време, но и мащабите. В „Черната смърт“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) се запознаваме с епидемиите от чума, върлували през определени периоди, по-лоши дори от война, защото заличавали села и градове. Страховете на хората да не се заразят били толкова силни, че ги принуждавали да „потушават“ заразата с огън. Но това е детска книга и няма логика да е наистина прекалено страшна, затова Бекер е изградил от нея ново приключение, което стига чак до портите на великата Флоренция от времето на нашия герой. Не мога да кажа друго, освен че това е поредната добре развита история. Щом и аз се захласвам толкова много, значи говорим за нещо специално.