Морето, върхът и суетата
Колкото повече тършувах, толкова повече откривах. Сякаш пространството в произведенията на Борис Априлов добива смисълът на Вселена – разширява се постоянно и неизменно, докато не покрива всичко. Да опознаеш един свят е ценност само по себе си, а деветте тома, с които съм се заел са наистина впечатляващи. Всичко започна с един недовършен роман, прелял в автобиографична композиция, представяща писателя Борис Априлов. „Сляпо плаване“ ме насочи към богатството, в което смятам потъна за месеци наред, нещо като пир, на който съм поканен. И последва „бухването“ в морските сюжети, човешката дръзновеност и натрапчивите прозрения. Много идилия, много любов и една почти екзистенциална драма, разиграла се в полето на фантазията в романа „Великата суета“. А прозрението в мен дойде още след преполовяването на разказите, които създават усещането за пълнота и разбиране на човешката психология. Има още
От един момент нататък дочувах все едно и също име, свързано с едни от най-известните произведения за деца на Борис Априлов. Куп хлапета носеха списъци с препоръчителна литература за лятото и там неизменно присъстваше Лиско, обичан герой и в моето детство. Разбира се, трябваше да ги пратя в някоя библиотека или да ги насоча къде да прочетат произведенията в Интернет. Моите приятни спомени са си мои, ясно е, но наоколо все още има хора, които се усмихват на собствените си спомени, ако случайно ги „навести“ познатия герой. Започнах да откривам следи в онлайн пространството и да си задавам въпроси. Тогава открих цяла една вселена, част от която беше и Лиско. 