„Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ на Джоби Уорик

ИДИЛ – враговете на разума

1-201376_b   Макар да чета рядко книги на подобна тематика, някои ми правят изключително впечатление. Вече имам такива от „ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс, в която е направен пълен профил на джихадисткото движение и в енциклопедичен стил са представени главните участници и замесените структури. „Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ („Изток-Запад, 2016, с превод на Жана Тотева) проследява историята на главните заподозрени, начело с Абу Мусаб аз Заркауи и Абу Бакр ал Багдади, които стават причина терористичната организация да създаде структури, чрез които ИДИЛ се „превръща“ в своеобразна държава.  Има още

„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга)

Битки между големите

1-195674_b   Поредицата книжки „История на войните“ е наистина добра основа за проучването на фактологията около най-големите битки в човешката история. Макар и с малък обем, те отлично се вписват като стойностни помагала за интересуващите се от история. За лаик по темата като мен, който гледа основно документални филми, архивни ленти и възстановки, посягането към тях ми доставя почти приключенско удоволствие. За разлика от предишните книжки от поредицата, „Втората световна война. Битките за Харков“ („Millenium“, 2015) ми се стори доста по-напоителна, ако говорим за фактология, анализи и схеми.  Има още

„Добрите, лошите и грозните“ на Благой Д. Иванов

Поглед към страшните филми

1-207016_b   За излизането на книгата „Добрите, лошите и грозните“ на кинокритика Благой Д. Иванов („Ибис“, 2017) не се заговори толкова много, колкото очаквах, но със сигурност ще остане дълго време в сърцата на любителите на страшните филми, защото може да се приеме като истинско събитие на книжния ни пазар за тях. Оставяме настрана това, че на запад винаги е имало от всичко по много, включително качествена кинокритика. Ако се дистанцираме малко от хашлашкия образ на Благой в личен план, той е един безспорно полезен магьосник, стане ли въпрос за жанрово кино (и не само).  Има още

„Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга)

Цезар и раждането на Империята

1-194459_b   В далечното и не толкова далечното минало военните конфликти са прекроявали не само граници и владения, но са създавали и велики личности, за които днес продължават да се пишат книги. Александър Велики и Наполеон са само двама от знаменитите военачалници, които оставят значими следи в различни моменти от Историята. Днес войната има съвсем ново значение и трябва да благодарим на разума, че ни е извел от повтаряне на най-мрачните събития от миналото. Но пък знанието, което придобиваме, изчитайки хиляди и хиляди страници, може да ни помогне да разберем по-добре какъв е бил смисълът от кървавите стълкновения през вековете.  Има още

„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков („История на войните“ – 4 книга)

Войните преди новия облик на древна Гърция

1-193705_b   Войните почти винаги са били граница за нещо значимо в Историята, макар самите бойни действия в действителност да нямат блестящата окраска, с която биват описвани столетия или хилядолетия след като са приключили. От Първата световна война насам единственото определение за военните конфликти е трагедия с глобални последици. Нищо друго. Колкото по-назад обаче отиваме, толкова по-геройски ни се струват те, макар да става въпрос отново за изтребление и смърт. Изключително интересната поредица „История на войните“ дава доста добър поглед върху фактологията, съпътстваща конфликтите, но спестява това геройство (поне до известна степен) и дава по прагматична представа за същността им.  Има още

„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 3 книга)

Войни и интереси

1-193117_b   Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – „Походът на Александър“ и „Наполеон – възход и погром“Има още

„ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс

Тероризмът – мисия към смъртта

 1-200527_b  От няколко месеца започнаха да се появяват книги-изследвания, търсещи причините за бума от терористични актове и най-вече за раждането на терористичната организация ИДИЛ, която направи немислимото – завладя чужди територии и се самообяви за държава – „Ислямска държава“. Тепърва ще се появяват все повече и по-мащабни изследвания, поради простата причина, че ИДИЛ продължава да съществува и към ден днешен и информационния поток не е пресъхнал. Въпросът е доколко всички тези текстове могат да се приемат за обективни, когато става въпрос за продължаващо събитие.  Има още

„Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 2 книга)

Наполеон на бойното поле

1-192704_b   Когато започнаха да излизат книжките от поредицата „История на войните“, не ми беше трудно да реша дали да ги чета. Трудът, който е вложен в тях, ги прави достатъчно сериозни, за да бъдат четени и от запознати с тази материя. Аз не съм историк, но следя публикациите на доста популярния клуб „Военна история“. Винаги мога да обогатя знанията си с прочита на различни статии по въпроса, но тази поредица достатъчно добре и адекватно представя фактологията около провеждането на войните през различните периоди от човешката история. Вече споменах някои неща в ревюто към „Походът на Александър“ на Георги Марков, първата книга, затова няма да се разпростирам.  Има още

„Походът на Александър“ на Георги Марков („История на войните“ – 1 книга)

   Александър Македонски по пътя на величието

1-187273   Може да се каже, че Историята се създава почти изцяло от войните и конфликтите. Към ден днешен светът изглежда така, защото е прекроен от последните военни конфликти. Всичката гордост, която постоянно изливат държавите, е свързана именно със спечелените битки на бойното поле. Всяка държава има специална дата, на която празнува независимостта си. Истината е, че всеки се бори за нещо, а понякога въвлича в стремленията си цели народи и региони. Най вече се борят избраните за вождове, президенти, крале или просто поредните смели завоеватели, вдъхновени от известните им предшественици. Има още

„СОЦ ГУРМЕ“ НА АЛБЕНА ШКОДРОВА

   Предизвикателствата на кухнята през социализма

    
   Разгръщах „Соц гурме“ („Жанет-45“, 2014) от време на време и си представях трудностите, през които е преминала Албена Шкодрова, за да поднесе едно такова изследване на хранителните привички през социализма – как цялата система се е държала на един имагинерен идеал, и как селската власт е тръгнала да прави от НРБ развита социалистическа държава, опитвайки се да се вмести в противоречивата идеология на група ентусиасти от СССР. В книгата видях доста особени заключения които сметнах за незадоволителни, но пък се опитах вмъкна част от личните спомени, за да подпомогна собствените си изводи. Като малък си бях доволно и презадоволено откъм храна хлапе – имах си стабилни бузи и не придирях на родителите си за нещо повече от класически български продукти като хляб, лютеница, мляко, масло, сирене, кашкавал, плодов нектар, баница с праз или сирене, печени чушки, ориз, картофи, яйца, свинско месо и някои други. По голямата част от месото определено идваше от прасетата, които бабите и дядовците ми отглеждаха на село. Яйцата ни ги снасяха кокошките в курника, в присъствието на гордия полигамен петел. От магазините се купуваха неща, които не можехме сами са си произведем. Проблемът настъпи някъде в началото на 90-те, когато цялата социалистическа манджа се превърна в… никаква манджа. Е, не сме се мъчили чак толкова, защото се облажвахме от селската ни градина и местните производители, пък и прасетата продължаваха някак си да се угояват, превръщайки се – определено след кончината си – в много месни консерви. Буркани, да. Традицията с туршията и варенето на компоти също не беше забравена. И някъде по това време хората взеха да си припомнят, че през социализма никога не са оставали гладни и жадни, че сега ще им трябват доста повече усилия, за да придобият храна.
   Албена Шкодрова се е заела с доста деликатна тема, която навлиза съвсем определено в „кухнята“ на политическите дейци преди 89-та и тяхната мечта да нахранят идеологически българския народ. И от време на време да задоволяват стомасите им. Авторката анализира сведенията, придобити от многобройни интервюта на съвременници на социалистическата действителност: технолози, шефове в заводите за храни, ресторантьори и други, участвали пряко в произвеждането на храни и напитки. Преровени са архиви и библиотеки, за да можем да се насладим на вече готовата книга. Пътят на Шкодрева минава през всички етапи на производството и разпространението на продукти, тяхната история и трудностите, които са изпитвали самите работници, за да изпълнят поставените от властите задачи. Всъщност „Соц гурме“ е една своеобразна енциклопедия, включваща буквално всичко около създаването на храната в България.
   Много хора си спомнят как и какво са пазарували от магазините преди 89-та година. Интересното е проследяването на съдбата на самите продукти, докато стигнат до магазините, гостилниците, сладкарниците, ресторантите, хотелите и Кореком. Тази история е скрита от обикновения човек, който е получавал само готовия продукт.
   Спомняте ли си опашките за дефицитни продукти? Защо селското стопанство и развитата индустриална промишленост не успяват да задоволят търсенето на най-необходимите продукти? Как са планирани и произвеждани легендарните сладкарски изделия? Защо се създава Кореком? Защо Кока-Кола успява да пробие Желязната завеса и се повява именно в България. Качествени ли са били продуктите? Защо задължителните бригади не са изпълнявали напълно функцията си? Какво всъщност е представлявал марципанът? Защо ни е била необходима зимнината? Ако имате повече въпроси, отколкото отговори, тази книга може да ви помогне да ги намерите.
   Няма как да минем без колоритните истории около производството и консумирането на храната. Разказите на очевидците преминават от сериозното към забавното. Може да сте чували някои, а с други тепърва ще се запознаете. Понякога липсата на определени суровини и машини за производство са създавали доста трудности на технолозите, но неволята учи и се е налагало да се проявява креативност.
   Аз си прекарах много добре с тази книга. Сигурно ще има хора, които няма да повярват на всичко, но мен ме задоволи напълно.
Оценка от мен: 4.6 / 5
Други ревюта:

„За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ на Румяна Угърчинска и Розарио Приоре

 По следите на на един диктатор. Десетки интервюта разтварят завесите около Кадафи

1-192146_b   Ясно е, че разследващата журналистика не спестява и най-грозните картини около събития, разиграващи се из цялата планета. Тези журналисти грабват най-необходимото за дългото си пътуване и поемат по следите. Румяна Угърчинска е френска разследваща журналистка, позната ни с други три книги, излезли на българския пазар – „КГБ & сие“ и „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II“ и „Газовата война“. Спецификата на последната ѝ книга, публикувана първо на френски, дава ход на едно ползотворно сътрудничество с Розарио Приоре – италиански съдия, експерт по политически тероризъм. „За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ („Millenium“, 2015) е доста сполучлив резултат от това сътрудничество. Има още