„Изтръгнати от корен“ на Наоми Новик

Приказна история за магии с нестандартни герои

1-200707_b   Точно тази книга ми я препоръчаха горещо, но аз и без това си имах едно наум и следях всяко мнение – все пак излизат достатъчно книги, които да ме заинтригуват, а не мога да прочета всички. Е, радвам се, че я прочетох! „Изтръгнати от корен“ („Екслибрис“, 2016, с превод на Ирина Манушева) съвсем не е най-якото фентъзи, но започва твърде любопитно и историята не спира да се развива в нито един момент. Ако имам слабост към определен тип герои, то Агнешка покрива доста голяма част от представата ми за тях. Не харесвам слаби и безволеви героини, но избягвам и тоталните мъжкарани от комиксов тип, които за мен нямат абсолютно нищо естествено в себе си.  Има още

„Инцидентът в Туенти-Майл“ на Треванян

История като в уестърн

1-193022_b   Не се и съмнявах, че книгата ще ми хареса, защото се поразтърсих насам-натам за информация, която да ме въведе в света на Треванян, или Родни Уилям Уитакър, както е истинското му име. И все пак не беше зле да усетя в действителност за какво става въпрос, тъй че „Инцидентът в Туенти-Майл“ („Екслибрис“, 2015, с превод на Петър Тушков) се превърна в първата ми прочетена книга от този автор. Като се абстрахирам от всичко останало, което знам за трилърите, драмите, историческите и приключенски книги за Дивия запад, тази съвсем явно докосва уестърна, но не върви точно в същата посока. Тук индианци и каубои няма (ако не смятаме един 25% чероки, който напомня на такъв само в очите), но пък обстановката никой не може да я сбърка: слабо населено градче, мина за добив на благородни метали, странен младеж с пушка като гаубица на рамо, избягал затворник с дълбоко вкоренени идеали за американската чиста раса и местните, които не са и двайсет души като количество. Има още

„При Тиберий“ на Ник Тошес

   Как се става Божи син. Ръководство

   1-196674_bСветът е странно място за живеене, бих казал. Наоколо е пълно с хитреци, които се възползват от човешката наивност и оплитат в измамния си план хиляди хора, неспособни да вникнат в логиката на проблемите си. Просто така стоят нещата от хиляди години, като единствено участниците са различни. „При Тиберий“ („Екслибрис“, 2015, с превод на Неза Михайлова) ми прилича точно на една от тези многобройни схеми, способни да уловят в капана поредните наивници. И ако се питате защо ви ги разправям тия неща, аз се питам пък защо на Ник Тошес му е хрумнало да разбунва духовете с една такава книга? Става въпрос за Исус и поклонниците му. Действието се развива преди 2000 години и страшно напомня на онази история от Библията (не е случайно, със сигурност), в която се ражда Божи син и… става тя една, не е за разправяне. Но какво пък, нека да се позабавляваме, нали няма да ни потърсят сметка, че четем дяволски книги, това време отдавна е в миналото. Все пак е добре, че става въпрос за Исус, а не за друг пророк. Онзи, другия, е опасен.

Има още

„Кучешките звезди“ на Питър Хелър

   За да оцелее духът и тялото

1-173175_b   Мощната вълна от антиутопии за тийнейджъри вече доста години разрушава света по всякакъв начин и се гордее с нестихващия интерес на младите. От тях не съм прочел достатъчно и си планирам няколко заглавия. Но стане ли въпрос за сериозни антиутопии, няма начин да не посегна към тях. Именно такава е „Кучешките звезди“ („Екслибрис“, 2013, с превод на Борислав Стефанов), написана от Питър Хелър. На пръв поглед книгата не привлича с нищо особено, но между кориците се крие един трудно податлив за несвикналия читател текст. Първата ми мисъл беше: „Как е успял да си свърши работата преводачът, когато половината изречения в книгата не биха издържали на нито една дори повърхностна читателска проверка?“ Реших да не си блъскам главата и продължих с четенето.

„Станция Единайсет“ на Емили Сейнт Джон Мандел

   За цивилизацията и цивилизацията след нея

 1-84837487  Нямам особено подходящо заглавие за ревюто на тази книга. Като че цялото ми впечатление от нея се размива прекалено много и нито едно изречение не е достатъчно ярко, за да служи като отправна точка. Би ми било интересно и да надникна отвъд книгата, след края ѝ, защото цялата тази смес от минало и настояще, размесени по необичаен начин, не ми беше достатъчна, сякаш историята можеше да продължи безкрайно дълго в още няколко тома. „Станция Единайсет“ („Екслибрис“, 2015, с превод на Борислав Стефанов) стои доста встрани от повечето антиутопии и не създава достатъчно напрежение, за да може читател като мен да се задъха подобаващо и да забрави всичко останало за известно време. Все пак я има тръпката и постоянното очакване безредните сцени да акумулират в себе си достатъчно връзки, за да придобият завършеност.

„ЛОШАТА МАЙМУНА“ НА КАРЛ ХАЙАСЪН

   История за един уволнен детектив, една отрязана ръка и куп непредвидени ситуации, предвидливо изложени от Хайасън

   Ставам все по-придирчив към хумористичните романи, особено след окриляващите смехории в „Човек на име Уве“, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ и „Анархия на три морета“. При шведите всичко е ясно, при българите – също. Сега дойде ред на американците да се похвалят с успешен хуморист. „Лошата маймуна“ на Карл Хайасън („Екслибрис“, 2015) обаче е замесена от съвсем друго тесто: има криминална нишка и е ситуирана около меката на американските плажове и красивите тела – Маями, Флорида. Че и околните острови.
   Андрю Янси се е простил с полицейската си значка, защото е издевателствал с прахосмукачка над задните части на един груб съпруг, чиято жена му е любовница. Докато Янси се тюхка за отнетата му (за втори път) служба, някакви туристи улавят с въдица една отрязана ръка. Случаят напомня на всички други, случили се покрай местните плажове, пълни с три-четири вида акули, готови да пируват с невнимателни туристи от цял свят. Янси вече не е в Маями, но следи изкъсо всичко, което се случва около бившите му колеги, примолвайки се от време на време да го върнат на служба. Шефът на полицейското управление, който трябва да поеме случая, хич не иска да се занимава с поредния „нещастен случай“ и предоставя изгризания крайник на Янси, като го съветва да се отърве от него и да прехвърли топката на по-ентусиазирани служители на реда. На Янси не му се отваря парашута и се налага да съхрани ръката във фризера си, опасявайки се, че, все пак, тя може да е единственото доказателство за извършено убийство. И му идва идея: да разследва случая – вече като фалшив инспектор – и да се надява това да разтопи ледовете около решението да бъде върнат на служба; все пак новата му служба, издействана с протекции – ресторантски инспектор, или по-звучното „патрул по хлебарките“ – е под достойнството му. Освен това си губи апетита, представяйки си всякаква паплач от насекоми в чиниите с храна, които му поднасят.
   Тогава на хоризонта се появява веселата вдовица на изгризаната ръка и ядосаната дъщеря, която си е втълпила, че баща ѝ е жестоко убит именно от вдовицата. Хитрецът Янси не чака втора покана и се заема да разобличи и двете.
   Проблемите в службата не са единствените виновници за лошото му настроение. Крупен инвеститор е решил да вдигне цял палат близо до дома му, закривайки гледката към красивия залез. Янси обича залезите и това го нахъсва да провали продажбата на имота, възползвайки се от кошер с пчели, грижливо подредена „украса“ от вуду предмети и какво ли още не.
   Историята би изглеждала постна без хубава жена и любов, затова Янси спечелва сърцето на красива патоложка, която излиза на сцената с гръм и трясък, отдавайки му се на масата за трупове (не че не го е правила и друг път).
   Маймуната ли? Маймуната е собственост на отчаян човечец, чиято сестра му е врътнала номер, продавайки общата им собственост на Бахамите. Отчаянието му стига дотам, че търси помощ от местна вуду вещица, наречена „Драконовата кралица“. Проблемът е, че освен алкохол и пари, иска и секс. А скоро и маймуна. Тя не притежава особена красота, но пък е пълна с измамни схеми, които прилага на любовниците си и отчаяните клиенти. Скоро маймунката е „прилапана“ и ролята ѝ става далеч по-значима, отколкото през първите 150 страници на книгата. Нещата правят рязък завой, за който хич няма да разкажа, и историята се изпълва с неочаквани обрати.
   „Лошата маймуна“ е свежа и приятна книга, която доставя нужната доза хумор, за да се почувства човек добре. Няма я тази лавина от смехотворни ситуации, която не допада на част от прочелите „Стогодишният старец…“ или „Неграмотното момиче…“ на Юнасон. По-скоро е лятна история с криминален привкус, от онези, които разпускат и карат читателя да се подсмихва от време на време. При мен имаше моменти на луд смях – нещо, на което не се отдавам често. Като си правя изводите след прочита, ми хрумва само една възможна опция – да прочета и другите две книги на Хайасън. Той е много добър в иронизирането и се хващам на бас, че и другите му книги не падат по-долу. Не виждам много да се говори за този автор, а заслужава напълно да му се има доверие. Не визирам известността му в Съединените щати, а нуждата на българите да се отърват от негативизма и посредствеността. Хайасън е доста добро лекарство за целта.
Оценка от мен: 4 / 5

„Любов по време на глобално затопляне“ на Франческа Лия Блок

Пореден апокалипсис за тийнейджъри на фона на митичното пътешествие от „Одисея“

1-192384_b   Тази книга се появява във време, когато тийнейджърските антиутопии превземат все повече рафтове в книжарниците. Тя би могла да бъде една от многото и дори текстът на задната корица насочва именно към това. „Любов по време на глобално затопляне“ („Екслибрис“, 2015) обаче тръгва в съвсем друга посока и очертава сюжет, който може да се стори странен на читателите, незапознати с „Одисея“-та на Омир. Аз лично изобщо не очаквах подобно развитие на нещата и просто си разгръщах страниците, настроен за кървави битки и срещи със смели младежи.  Има още