„Добрият късмет на момента“ на Матю Куик

Животът… Просто следвай пътя към мечтите си

1-200863_b-001  Какво споделих с вас за „Наръчник на оптимиста“ , предишната прочетена книга на Матю Куик? Твърде малко, а може би достатъчно. Историята е трагикомична и все пак оптимистична, ако човек търси пролука за себе си в стената, зад която се намира животът, който иска да изживее. Герои като Пат просто биват забутани в най-тъмните кътчета на съзнанието, в опит се съхрани собствената идилична настройка към живота. Можеш да го срещнеш на улицата и да подметнеш нещо подигравателно под нос, да стигнеш до извода, че пренебрежението подхранва спокойствието, което търсиш.  Има още

„Приключенията на Камо“ на Даниел Пенак

Четири невероятни приключения

1-174052_b   Когато чета истории за десет-единайсетгодишни хлапета, ме обзема онова безумно чувство за свобода отпреди трийсетина години. Тогава ограниченията бяха просто дребни пречки по пътя към забавлението. Имаше някаква мощна спирачка да съм прекалено ученолюбив, но за сметка на това си пълнех главата с куп фантастични истории от книжките в библиотеката. Светът беше свъхголям, а аз се намирах точно в центъра му и наблюдавах всичко случващо се с адски голямо любопитство. Това, което е написал в книжката Даниел Пенак може и да не се е случило в действителност, но го усещах като напълно възможно за онези години.  Има още

„Пътуване до края на света“ (четвърта книга за Юел) на Хенинг Манкел

   Пътешествието на Юел към порастването

1-184799_b   „Пътуване до края на света“ („Емас“, 2014, с превод на Ева Кънева) е последната книжка за Юел и неговата трогателна история на възмъжаването. Момчето е вече на петнайсет и започва да осъзнава цялата отговорност на живота, който има. Хенинг Манкел е решил най-после да подари на героя си така мечтаното пътуване, което се явява и като развръзка в поредицата. И четирите книжки за Юел („Кучето, запътило се към далечна звезда“, „Сенките растат със здрача“, „Момчето, което заспа под снега“ и настоящата) представят една твърде позната, но често пренебрегвана страна от живота на детето – неговата чувствителност към промените на околния свят и изборите, които трябва да направи.

„Момчето, което заспа под снега“ (трета книга за Юел) на Хенинг Манкел

 Юел опознава любовта

1-182532_b   Юел Гюстафсон отново гори от желание да опознае неизвестното и да получи от живота онази тръпка, която всеки тийнейджър на тринайсет години е готов да изпита. Хенинг Манкел е успял да надгради историята си в третата книга от поредицата. Юел пораства със скоростта на мечтите си, поставяйки си високи цели, независимо от трудностите, които го следват неотклонно. Въпросите стават сложни, отговорите – истински прозрения. От тази книга надникват и моралните дилеми, съпътстващи всеки млад човек с течение на годините. От една страна Юел е морализатор, от друга – невинна душа, затворена в капана на порастването.

„Наръчник на оптимиста“ на Матю Куик

 Да играеш във филма на живота си

1-183584_b  Иде ми да възвеличая тази книга, не защото е простичка като изразни средства, а защото е написана с чувство и търси възвишени цели. Героят на Матю Куик постига онази лична истина, която всеки от нас би трябвало да търси в себе си още на млади години. Чувството, с което затворих последната страница е несравнимо по сила с каквото ѝ да е друго, обзело ме след прочита на стотици книги преди това. Не написах ревюто веднага след като я прочетох, защото исках да се навържат онези крехки нишки, които водят само до дълбоко разбиране и спокойно задоволство.  Има още

„Сенките растат със здрача (втора книга за Юел) на Хенинг Манкел

 Юел е готов да порасне

 1-182531_b    Първата книжка за Юел („Кучето, запътило се към далечна звезда“) ме трогна достатъчно много и изобщо не се замислих коя ще е следващата прочетена. Хенинг Манкел доста умело се вмъква в детската душа и почти се слива духом с героя си. Юел не е поредното тарикатче, а това ме спечели безрезервно.
   Изминали са само няколко месеца и Юел Гюстафсон се чувства пораснал. Татко Самюел и новата му приятелка вече не тревожат мислите му и той е готов да разсъждава по-трезво и за по-сериозни проблеми. От време на време му идва да отвърне физически на тормоза от страна на учителката и гадния Ото, но причината за това е по-скоро да снижи напрежението. Една случка с автобус едва не го лишава от живот, но пък става причина за новите му приключения. Юел смята оживяването си за чудо и щастливото стечение на обстоятелствата му дават идеята да направи нещо добро на някой, който ще го оцени. Този някой се оказва странната му безноса приятелка, която, според него, се нуждае от мъж до себе си. Следват цял низ от перипетии, които ще разтупкат и най-коравото сърце.
   Юел е типичен тийнейджър с развинтено въображение и цялата история не би ме заинтригувала толкова много, ако Хенинг Манкел не се бе постарал да вложи в произведението си чудна интрига с щипка хумор в, на пръв поглед, камерната сцена. Всеки, според мен, би съчувствал поне малко на момчето и би прегърнал с въодушевление всяка негова шантава идея, с която той иска да осъществи мечтата си за приключения.
   Втората книжка за Юел е по-закачлива и щедра на хумор от първата, въпреки понякога трагичните последствия, които идеите на момчето постигат. Срещата със смъртта е поднесена по начин, който не съм виждал при други детски книги. В един момент, Юел съвсем сериозно си се представя като момиче, което си е много забавна сцена, откъдето ѝ да се погледне.
   Манкел е написал страхотна книга за млади хора, която ще приемат присърце и по-възрастните. Лично аз ѝ се насладих докрай. С нетърпение чакам деня, в който ще взема в ръка и останалите две.
Друго ревю:

„Кучето, запътило се към далечна звезда“ на Хенинг Манкел

 Юел търси своята щастлива приказка

1-172124_b   Малко детски книги могат да накарат възрастен човек да се огледа в мислите на едно малко момче. Юел Гюстафсон има безброй въпроси и сам търси отговор на всички. Не винаги приема „странните“ отговори на възрастните, но е готов да зададе следващия въпрос – на себе си (засега).
   Юел се събужда от неспокоен сън и сяда до прозореца. Навън е снежна нощ. Там е силуета на кучето, което бяга нанякъде. Небето е изпъстрено със звезди. Ако го проследи, може да стигне до истинската си цел.