„Островът на Немия“ на Гуидо Сгардоли

Сага за живота

   Преди пет години четох една малка книга на Гуидо Сгардоли, част от популярна хорър поредица за деца. Оказа се, че този автор има далеч по мащабни проекти, от които е и семейната сага за бившия моряк Арне Бьорнебу и неговите потомци. Макар „Островът на Немия“ („Емас“, 2020, с превод на Вера Петрова) да има структурата на типична сага, описваща родовите връзки и взаимоотношения на няколко поколения, по смисъл е книга за млади читатели. Днес вероятно малко младежи проявяват интерес към предците си, които не са били част от живота им, рядко разгръщат стари албуми с пожълтели снимки и не разпитват за отдавна изгубените си прародители, станали причина самите те да съществуват. Сто и петдесет години назад е достатъчно дълъг период, за да прекъсне всякакви спомени и интерес, още повече когато модерните технологии са заели цялото пространство и мисли на бъдещите родители. Сякаш всичко преди тяхното раждане е просто част от легенда и престава да съществува веднага щом фокусът се измести в друга посока. Тази книга обаче не е за спомените и бледите откъслеци мъгла, загубени през годините, а за живата и въздействаща природа на човешкото единение, неподвластно на времето и обстоятелствата.

„21 начина да умреш“ на Сара Енгел

Трънливият път на младостта

   Първоначално си казах, че заглавието на тази книга е прекалено мрачно и навява какви ли не противоречиви мисли, особено на тийнейджърите и техните родители. Не веднъж съм се чудил как бих могъл да препоръчам книгата, защото темата практически е табу и не всеки би могъл да ме разбере правилно. Рецепти за самоубийство? Не. Резултатът от прочита трябва да е осъзнаването, че съществува проблем, а последствията са жестоки и често фатални за жертвата. „21 начина да умреш“ („Емас“, 2020, с превод на Ева Кънева) е история за психическия тормоз и хлъзгавата пътека, която води право в най-тъмните ъгълчета на съзнанието. За едната страна е просто като забавна игра, а за другата – пропадане, психически срив и повод да се случи най-лошото. Съветът към един млад човек обикновено започва с насърчение да се бори и постигне успехи, да надмине всички останали и да бъде възможно най-напред. И състезанието стартира – първо в училище, после и на работното място. Целта е изграждането на самочувствие, защото един уверен в себе си човек, който прикрива слабостите си, винаги е готов да постигне предначертаните цели. Извращаването на този процес започва с принизяването на съперника.

„Мракът идва отвътре“ на Тюра Теодора Трунста

Да бъдеш човек

   Имах огромното желание да прочета някоя мрачна младежка книга, която предупреждава за трудностите в живота и често неясните очертания на бъдещето. Тийнейджърските неволи предизвикват купища въпроси, което е съвсем естествено и вероятността от грешки не само е възможна, но дори е неминуема. Как реагираш на всекидневните предизвикателства и дали си готов да осмислиш световните проблеми – неща извън теб самия, без възможност да им повлияеш? Книги като тази дава поводи да седнеш и помислиш, да се поставиш на мястото на героите и да вземеш решение. „Мракът идва отвътре“ („Емас“, 2020, с превод на Ева Кънева) е за непознатия в нас, дълбоко заровените инстинкти на човешката еволюция и трудните избори. Израстването калява и дава посока – естествен механизъм за противодействие на хаоса вътре и извън нас. Въпреки яснотата на проблематиката, първоначално сюжетът ме изненада. Тази книга действително съдържа мрак, онези моменти на безперспективност и капката отрова, която се вижда на дъното на чашата с вода. Можеш лесно да я изпиеш или да се противопоставиш на злото. Какви всъщност сме ние и кое ръководи действията ни? Ето въпроси, на които всеки би искал да знае отговора предварително.

„ДНК“ на Ирса Сигурдардотир

Убийства и загадки в Исландия

   Време беше да се потопя отново в някой крими трилър, предвид купищата твърде сериозни и замислящи книги напоследък. Особено след като с предната не се получи особено добре. Пък и Исландия е достатъчно привлекателна дестинация за провеждането на разследване на убийство. При положение, че цялото население на тази държава може да се съпостави с един от големите градове в България, издирването на убиец по описание ще трябва да е свързано с повече трудности за разследващите, за да не се окаже прекалено лесно. Самата корица е убийствено добра и предполага нещо повече от класически криминален роман, така че с удоволствие се потопих в „ДНК“ („Емас“, 2020, с превод на Айгир Сверисон). Както се оказа, мащабите са малки, но загадката е пределно сложна. Обичам заравянето в човешките отношения, а Ирса Сигурдардотир не се скъпи да направи от героите си живи и магнетични образи.

„Ангелско нашествие“ („Penryn & the End of Days“, кн. 1) на Сюзън Ий

Войната на ангелите и хората

   Явното надмощие на апокалиптичните тийн романи за вампири, върколаци и ангели придърпа доста младежи към фантазиите за необикновени връзки между митологичните същества и хората. Въпросът как така студенокръвните, примерно, правят любов, без девойката да се почувства поне малко некомфортно, не беше от съществено значение, но затова пък мечтите бяха живи и куп книги с подобна тематика изпълниха рафтовете в книжарниците. Хорър героите започнаха да изпъкват с оформени сякаш от фитнес тела, тотално напуснаха класическия си произход и населиха Земята, за да правят сечено на Брам Стокър и сие. 

„Добрият късмет на момента“ на Матю Куик

Животът… Просто следвай пътя към мечтите си

  Какво споделих с вас за „Наръчник на оптимиста“ , предишната прочетена книга на Матю Куик? Твърде малко, а може би достатъчно. Историята е трагикомична и все пак оптимистична, ако човек търси пролука за себе си в стената, зад която се намира животът, който иска да изживее. Герои като Пат просто биват забутани в най-тъмните кътчета на съзнанието, в опит се съхрани собствената идилична настройка към живота. Можеш да го срещнеш на улицата и да подметнеш нещо подигравателно под нос, да стигнеш до извода, че пренебрежението подхранва спокойствието, което търсиш. 

„Приключенията на Камо“ на Даниел Пенак

Четири невероятни приключения

   Когато чета истории за десет-единайсетгодишни хлапета, ме обзема онова безумно чувство за свобода отпреди трийсетина години. Тогава ограниченията бяха просто дребни пречки по пътя към забавлението. Имаше някаква мощна спирачка да съм прекалено ученолюбив, но за сметка на това си пълнех главата с куп фантастични истории от книжките в библиотеката. Светът беше свъхголям, а аз се намирах точно в центъра му и наблюдавах всичко случващо се с адски голямо любопитство. Това, което е написал в книжката Даниел Пенак може и да не се е случило в действителност, но го усещах като напълно възможно за онези години. 

„Пътуване до края на света“ (четвърта книга за Юел) на Хенинг Манкел

   Пътешествието на Юел към порастването

   „Пътуване до края на света“ („Емас“, 2014, с превод на Ева Кънева) е последната книжка за Юел и неговата трогателна история на възмъжаването. Момчето е вече на петнайсет и започва да осъзнава цялата отговорност на живота, който има. Хенинг Манкел е решил най-после да подари на героя си така мечтаното пътуване, което се явява и като развръзка в поредицата. И четирите книжки за Юел („Кучето, запътило се към далечна звезда“, „Сенките растат със здрача“, „Момчето, което заспа под снега“ и настоящата) представят една твърде позната, но често пренебрегвана страна от живота на детето – неговата чувствителност към промените на околния свят и изборите, които трябва да направи.

„Момчето, което заспа под снега“ (трета книга за Юел) на Хенинг Манкел

 Юел опознава любовта

   Юел Гюстафсон отново гори от желание да опознае неизвестното и да получи от живота онази тръпка, която всеки тийнейджър на тринайсет години е готов да изпита. Хенинг Манкел е успял да надгради историята си в третата книга от поредицата. Юел пораства със скоростта на мечтите си, поставяйки си високи цели, независимо от трудностите, които го следват неотклонно. Въпросите стават сложни, отговорите – истински прозрения. От тази книга надникват и моралните дилеми, съпътстващи всеки млад човек с течение на годините. От една страна Юел е морализатор, от друга – невинна душа, затворена в капана на порастването.

„Наръчник на оптимиста“ на Матю Куик

 Да играеш във филма на живота си

  Иде ми да възвеличая тази книга, не защото е простичка като изразни средства, а защото е написана с чувство и търси възвишени цели. Героят на Матю Куик постига онази лична истина, която всеки от нас би трябвало да търси в себе си още на млади години. Чувството, с което затворих последната страница е несравнимо по сила с каквото ѝ да е друго, обзело ме след прочита на стотици книги преди това. Не написах ревюто веднага след като я прочетох, защото исках да се навържат онези крехки нишки, които водят само до дълбоко разбиране и спокойно задоволство. 

„Сенките растат със здрача (втора книга за Юел) на Хенинг Манкел

 Юел е готов да порасне

     Първата книжка за Юел („Кучето, запътило се към далечна звезда“) ме трогна достатъчно много и изобщо не се замислих коя ще е следващата прочетена. Хенинг Манкел доста умело се вмъква в детската душа и почти се слива духом с героя си. Юел не е поредното тарикатче, а това ме спечели безрезервно.

   Изминали са само няколко месеца и Юел Гюстафсон се чувства пораснал. Татко Самюел и новата му приятелка вече не тревожат мислите му и той е готов да разсъждава по-трезво и за по-сериозни проблеми. От време на време му идва да отвърне физически на тормоза от страна на учителката и гадния Ото, но причината за това е по-скоро да снижи напрежението. Една случка с автобус едва не го лишава от живот, но пък става причина за новите му приключения. Юел смята оживяването си за чудо и щастливото стечение на обстоятелствата му дават идеята да направи нещо добро на някой, който ще го оцени. Този някой се оказва странната му безноса приятелка, която, според него, се нуждае от мъж до себе си. Следват цял низ от перипетии, които ще разтупкат и най-коравото сърце.

   Юел е типичен тийнейджър с развинтено въображение и цялата история не би ме заинтригувала толкова много, ако Хенинг Манкел не се бе постарал да вложи в произведението си чудна интрига с щипка хумор в, на пръв поглед, камерната сцена. Всеки, според мен, би съчувствал поне малко на момчето и би прегърнал с въодушевление всяка негова шантава идея, с която той иска да осъществи мечтата си за приключения.

   Втората книжка за Юел е по-закачлива и щедра на хумор от първата, въпреки понякога трагичните последствия, които идеите на момчето постигат. Срещата със смъртта е поднесена по начин, който не съм виждал при други детски книги. В един момент, Юел съвсем сериозно си се представя като момиче, което си е много забавна сцена, откъдето ѝ да се погледне.

   Манкел е написал страхотна книга за млади хора, която ще приемат присърце и по-възрастните. Лично аз ѝ се насладих докрай. С нетърпение чакам деня, в който ще взема в ръка и останалите две.

Друго ревю:

Аз чета

„Кучето, запътило се към далечна звезда“ на Хенинг Манкел

 Юел търси своята щастлива приказка

   Малко детски книги могат да накарат възрастен човек да се огледа в мислите на едно малко момче. Юел Гюстафсон има безброй въпроси и сам търси отговор на всички. Не винаги приема „странните“ отговори на възрастните, но е готов да зададе следващия въпрос – на себе си (засега).

   Юел се събужда от неспокоен сън и сяда до прозореца. Навън е снежна нощ. Там е силуета на кучето, което бяга нанякъде. Небето е изпъстрено със звезди. Ако го проследи, може да стигне до истинската си цел.