„Култ“ на Любко Дереш

Да събудиш сънищата

   Когато обичайното предизвиква необичайното, възникват много интересни въпроси. Това определено важи за „психеделичните“ романи, част от които е и „Култ“ на Любко Дереш („Ерго“, 2021, с превод на Райна Камберова) – книга с почти неясна концепция, но с достатъчно време-пространство, за да хвърли ръкавица на реалността, като я смеси с диверсията на наркотичните състояния. Когато се запитах кой всъщност е Дереш, изскочи много любопитна информация. Преди две десетилетия авторът е младеж във вихъра на най-бурните си години (тогава е написана книгата), които все още не тежат толкова, че да потискат нуждата от строгата диета на реалността. В подстъпите на новото хилядолетие напиращото младо поколение се опива от дегустацията на свободата, оглеждайки се в лицата на неудовлетворените си предшественици. Стигмата на Източна Европа зараства, формирайки буря от емоционален дисбаланс, който превръща всяка идея и мечта в неотменима истина. Но има и друго. В този някак повърхностен живот трябва да сбориш доброто и злото. Доброто е илюзията за контрол над съдбата, а злото – метафизичния свят и ирационалното. Тук най-злонамереното би било да загубиш представата за собствената си личност. Един чужд свят би изглеждал като изваден от книга на Лъвкрафт. Буквално.

„Градът на статуите“ на Анна Гюрова

Тръпката на магическата реалност

 Осъзнавам, че тръпката от прочитането на втората книга на автор е далеч по-силна. Опознал съм стила, насладил съм се на достатъчно истории и съм подготвен за още. Вторите книги вече нямат брой, а идва и осъзнаването, че съм проявил усет и точно това е причината да се наслаждавам на прекрасните произведения. Определено Анна Гюрова влиза с гръм и трясък сред моите любимци и не бих се отказал да прочета още от нея. Спомням си вълнението от „Градът на скелетите“ – сборник, пълен с причудливи легенди и мистерии, от които струи жива магия и страх. Не по-различно е и при „Градът на статуите“ („Ерго“, 2021), макар че темите тук разширяват жанровете, пренареждайки посоките на реалността. „Прелестно!“, казвам си и потъвам в приказките и легендите, пресъздадени с усърдието и литературната страст на свежия ум. Този път сборникът е несистематизиран, но се усеща плавното преливане в темите, докато не стигнем до „тежката артилерия“ – въздългите разкази, напоени с причудлива фантазия. От деликатното и красивото, към мрака и неизвестността.

„Сърца от стомана“ на Бранимир Събев

Битка за бъдеще

 Оказа се, че съм прочел всички сборници на Бранимир Събев, а това ме превръща в негов почитател. Хорър, фантастика, мистерии, приключения… Когато нещо дотолкова се вкорени в съзнанието ми, че да го приема за част от себе си, мога с чиста съвест и да го обикна. Преди доста години така стана с по-специфичните жанрове, които трудно оцеляват в една достатъчно „изцапана“ действителност. Апокалипсис или „писмо“ от Вселената – винаги съм си казвал, че всичко може да се случи, стига някой да има желание да направи необходимото. Злото шества наоколо, а книгите по темата скрито ни имунизират и предпазват съзнанието ни от необратим срив. Сюжетът в „Сърца от стомана“ („Ерго“, 2019) стига до по-високо ниво: имунизирайки всички, системата произвежда необходимия брой пацифисти и нацията поема по предначертания път. Но ако познавате Бранимир, трябва да очаквате показна демонстрация, наложена от склонността на хората да бъдат естествени и креативни. Представете си безлично „емоционално плато“, наложено като противодействие на идеята за войни и насилие във всичките им форми. Добро решение, ако Вселената ни е запратила в глуха линия, без възможности да ни влияе пряко. Логиката е човешко творение, но и тя може да е претенциозна.

„Диктати“ на Левенте Кирай

Диктати – вечното посегателство над свободата

   Достатъчно е да се огледаш, за да разпознаеш невидимата сила на агресията, която допълва откъслечната идея за свобода във всеки от нас. Но има граница, и тя е във възприятията. Човек осъзнава или не осъзнава как се движи светът, а това предопределя психологическата му настройка. Кирай може би не е толкова страшен, ако приемем „нормалността“ в сюжетите му, но често заплахата е скрита зад страха от това да се почувстваш победен, да се определиш като роб на някаква сила, която повлиява усещанията ти за реално. „Диктати“ („Ерго“, 2015, с превод на Мартин Христов) е като тремор, прикрит зад невзрачен тик. Резултатът е усещане за неправди навсякъде около теб. 

"ТАНГО ЗА ЛУЦИФЕР" НА НЕЛИ ЛИШКОВСКА

Излишната Капка и последиците

   Тя е Капката, излъгала Хаоса, за да даде началото на Живота. Тя е Вечна – материя и енергия в едно, поета от кръговрата на Земята. Замразена, потичаща и изпарена, носена от  вятъра.

   „Накратко – появи се онази дишаща, размножаваща се, еволюираща биогадост, наречена гръмко Живот“.

   Така започват тези пъстри разкази и разказчета, събрани в малка и спретната книжка. Те са впрегнати в машината за илюзии и действителност, поели пътя през фантазията, психологията и всекидневието. Много от тях са с рецепта за неочакван край – психологически въздействащи откъси, откраднати сякаш от ексцентричните умове на хората. Това са кръпки, които може на свързвате в собствения си ум, да ги пререждате по значимост, за да се впишат в собствената ви реалност. Нели Лишковска ги е подредила в три раздела: Екстра, Ординарни и Истории.

   Ако се огледате наоколо, може и сами да откриете идеята зад някои от разказите. Това е въпрос на наблюдения и оценки; всичко е възможно да се случи – само трябва да сте внимателни и впечатлителни.

ЕКСТРА

    Понякога попадаме в Интернет на странни сайтове, чието влияние излиза извън очертанията на обикновеното любопитство. „Киберубиец“ не може да се похвали с оригиналност, но всеки писател влага нещо от себе си. „База данни“ ни тегли към антиутопията, чрез интересното изискване да ни измерят сянката. „Dii meliora ferant“ („Боговете ще помогнат“) е посветен на момчетата от „Курск“. Изживявайки последните си мигове в подводницата, младите моряци влагат последните си надежди в молитви към своя бог. Интересно е кой чува тези молитви – авторката е дала любопитен отговор. В „Балерината“ един писател създава въздействащ разказ. „Гуан“ отново ни занимава с боговете. Какво представлява за тях човешката душа? „Отговорен“ ни изпраща в един пренаселен свят, в който всеки може да получи в плик датата на смъртта си. Стане ли това, той се превръща във властелин на желанията си, подчинявайки цялата планета. Поне до заветната дата.

ОРДИНАРНИ

   „Голямата баница“ е поглед към битието на един несретник. „Картината с циганина“ е на същата плоскост. „Голямото мислене“ влиза в ума на отегчен преподавател, провеждащ изпит.

ИСТОРИИ

   В „Бачо Начо“ героят виси от тавана на избата с клуп около шията с часове, очаквайки реакцията на жена си. „Слонът, нашият приятел“ разиграва идиличната любов към възрастната слоница Магда, която завършва по интересен начин. „Зооказус“ ни разказва за мъж, решил да смени биологичния си вид, възползвайки се от закон за защита на животните. „Успех“ ни представя човек, борещ се с фобията си от смъртта. „Мона Лиза“ ни занимава с потенциален купувач на легендарната картина, стигайки накрая до истински абсурд. „Лов на звезди“ е трогателна, но и трагична, проследявайки последните дни преди настъпването на вечната тъмнина за една жена.

   Представих ви разказите, които ми направиха силно впечатление. Интересна визия от Нели Лишковска, която вече има богата библиография. Очаква ме неин роман, който ще прочета с удоволствие.

Липсата на книгите ѝ в Goodreads е доста странно.